"Когато мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет е изтекъл, същият продължава ли да изпълнява конституционните си правомощия в пълнота?". Това гласи въпросът, поставен от депутатите от ГЕРБ, който вчера раздели конституционните съдии и те не успяха да постигнат мнозинство за изрично решение дали да го разгледат или не.

Гласовете са 6 за недопускане на питането и 5 за произнасяне по него (съдът е в непълен състав, тъй като парламентът не е избрал един член на съда), пише правният сайт "Лекс".

Вчера КС отклони въпросите на политиците за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат.

Днес бяха публикувани мотивите им да не допуснат както питането на ГЕРБ, така и това на ПП-ДБ.

Тези по въпроса, довел до разделението 6 на 5, безспорно предизвикват най-голям интерес.

Павлина Панова, Надежда Джелепова, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова и Галина Тонева приеха, че не следва да се отговаря на въпроса за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат, тъй като с него Народното събрание недопустимо търси индулгенция за бездействието си да избере членове на съвета.

А Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети застъпиха позицията, че КС следва да поеме отговорност за преодоляване на настоящата нетърпима ситуация, в която членовете на ВСС удължиха мандата си с повече от две години и системата "изпитва същественото негативно въздействие на безмандатността". Петимата изтъкват, че Конституционният съд никога не се е произнасял за мандата на ВСС, а само за този на инспектората и в диспозитива на решението му за ИВСС няма и дума за съвета и гласуват за допускане на питането.

Мотивите на шестима против допускане на въпроса

Панова, Джелепова, Янкулова, Белазелков, Атанасова и Тонева започват мотивите си с това, че създателите на Конституцията, вярвайки че Народното събрание ще изпълнява задълженията си, не са уредили последиците от ситуация, като тази, в която изпадна съдебната власт през последните години - със съдебен съвет и инспекторат с изтекли от години мандати. И изтъкват, че други конституции предвиждат механизми за преодоляване и предотвратяване на подобни ситуации.

"При тази конституционна уредба и продължаващото във времето неизпълнение на конститутивното правомощие на Народното събрание Конституционният съд не може да замести конституционния законодател и да създаде конституционен механизъм, чрез които да гарантира върховенството на Конституцията при осъществяване на конституционно установените конститутивни правомощия на Народното събрание", пишат шестимата. И допълва, че КС може единствено чрез тълкуване да даде приоритетна защита на една от двете висши ценности - мандатността и непрекъснатостта, за да бъде гарантирано осъществяването на дейността на уредените в Конституцията държавни органи. Това стана с решението от 2022 г. 

"Органът, чрез който суверенът осъществява своята власт, не може да търси индулгенция от Конституционния съд, а трябва да изпълни безусловно конституционно установеното по волята на суверена задължение, защото това е неговото предназначение - да служи на волята на народа", заявяват Панова, Джелепова, Янкулова, Белазелков, Атанасова и Тонева.

Те сочат, че по въпроса, който сега поставят от ГЕРБ, КС на практика е взел отношение миналата година, когато отклони питането на бившия вече главен прокурор Иван Гешев в същия смисъл.

"...с искането се цели (видно от мотивите му) произнасяне на Съда в контекста на упражняване на законодателната власт на Народното събрание с цел "пряко ограничаване на конституционни правомощия на органа на съдебната власт". В своята практика Съдът неотклонно приема, че тълкувателната му компетентност не е средство за разрешаване на спор в представителното учреждение относно упражняването на законодателната му власт", пишат шестимата.

И подчертават, че какво ще предприеме парламентът, за да разреши проблема с изтеклия мандат на ВСС, е въпрос единствено в неговата компетентност. Така достигат до извода, че питането е недопустимо.

Мотивите на петимата за допускане на въпроса

Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Сашо Пенов и Невин Фети застъпват друго мнение.

Те посочват, че за да пристъпи КС към тълкуване на Конституцията, трябва да е налице неяснота или двусмислие на нейна разпоредба или конструкция, да има правен интерес от тълкуването, да има ясно посочен конституционноправен проблем и чрез исканото тълкуване да се постига конституционно значима цел.

"В конкретния случай съществува проблем с изпълнението на конституционно възложените задължения на националния представителен орган. Този проблем е породен от продължаващото бездействие на Народното събрание да упражни правомощието си за избор на членове на ВСС, което е пряко свързано с принципите на разделение на властите и на независимост на съдебната власт (включително защото по този начин се препятства изборът от органите на съдебната власт на членове на ВСС)", заявяват петимата конституционни съдии.

И посочват, че същественият въпрос е дали, когато за дълъг период след изтичане на мандата на изборните членове на ВСС това бездействие продължава, той може да упражнява своите правомощия по същия начин и в същия обем, както го прави, когато отговаря на всички предвидени от Конституцията изисквания за формирането на неговия състав.

"Убедено поддържаме, че произнасянето по допустимостта на искането следва да отразява разбирането ни за отговорността на самия Конституционен съд за преодоляване на едно трайно установило се фактическо състояние, което разкрива сериозно напрежение с основополагащите за конституционния ред принципи, закрепени с Основния закон", отговарят те.

Нещо повече - категорични са, че по въпроса за правомощията на ВСС, чийто членове са с изтекъл мандат, досега няма произнасяне на КС.

"Тълкувателно решение №12/2022 г. по к.д. №7/2022 г. се отнася до Инспектората към ВСС и мотивите по него не могат автоматично да бъдат отнесени към функционирането на ВСС като самостоятелен конституционно предвиден орган. ...Решението (както в неговия диспозитив, така и в мотивите му) не представлява произнасяне, пряко относимо към други държавни органи в идентична хипотеза и в частност към ВСС", заявяват Семов, Влахов, Стоилов, Пенов и Фети.

Двама от тях - Влахов и Семов, още тогава в особено мнение предупредиха за опасността от прилагането на решението за ИВСС по аналогия за други органи.

Петимата конституционни съдии обръщат внимание и на това, че в самото решение от 2022 г. се посочва, че то е постановено в момент, определен от КС като "изключителна ситуация" - няколко поредни парламента не избираха членове на ИВСС.

"Към момента на постановяване на Решение №12/2022 г. по к.д. №7/2022 г. можеше да се говори за временно и изключително състояние на обективна невъзможност за попълване на състава на Инспектората към ВСС. Повече от две години по-късно системата от държавни органи изпитва същественото негативно въздействие на безмандатността", заявяват те.

Според тях в такава ситуация именно КС е този, който може и е длъжен да направи необходимото, за да я определи като конституционно нетърпима, и така да допринесе за възстановяване на мандатността като "защитен механизъм на демокрацията".

"Дори тълкуването на Съда от 2022 г., което даде "приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава - мандатността", не може да бъде основание за безкрайно във времето овластяване за изпълнение на правомощия при изтекъл мандат. До момента не е направен и опит за откриване на процедура за избор на членове на ВСС", пишат Семов, Влахов, Стоилов, Пенов и Фети.

Те отхвърлят аргументите на шестимата си колеги, свързани с отхвърлянето на сходно питане на Иван Гешев и изтъкват, че "ако може да се приеме, че към май 2023 г. изключителната ситуация, с оглед на която Решение №12/2022 г. е постановено няколко месеца по-рано, все още съществува, то към декември 2024 г. такава изключителност със сигурност вече не е налице".

"В искането е засегнат конституционно значим проблем и Конституционният съд няма основания да откаже да го разгледа. В случая съществува неяснота, под формата на неопределеност и непълнота, произтичаща от една ситуация, която конституционният законодател смята за недопустима - налагане на непрекъснатостта за сметка на мандатността за неограничен период от време. Тази неяснота засяга фундаменталните принципи на конституционно установения държавен ред - народен суверенитет, разделение на властите, върховенство на правото, независимост на съдебната власт", заявяват петимата конституционни съдии.

Те изтъкват, че произнасянето на КС не само ще допринесе за единството и стабилността на правната система, но и би дало възможност за връщане към мандатността по такъв начин, че непрекъсваемостта да не поставя под съмнение нито демократичния, нито правовия характер на държавата, а демокрацията и върховенството на правото взаимно да се подсилват.