Учени установиха, че чумата в Средновековна Европа е засягала повече хората, защото при тях инфекцията се е задържала в организма, за разлика от пренасящите я гризачи, предаде ТАСС.

В изследването са участвали учени от Русия, САЩ и Китай. Те установиха, че при заразяването с чумната бактерия Йерсиния пестис човешките клетки умират не от класическа смърт, а по начин, който предизвиква възпаление и инфекцията остава в организма.

Учените са сравнили реакцията на организма при зараза с чумната бактерия и с близката до нея псевдотуберкулозна бактерия, както и два вида клетъчна смърт - апоптоза и пироптоза. При апоптозата клетката умира, като се разпада на няколко фрагмента, обвити с мембрана. Тези фрагменти се изяждат от макрофагите - клетки, специализирани да прекъсват възпалителната реакция. При пироптозата обаче се нарушава мембраната на клетката. Така нейното съдържание се "изсипва" в междуклетъчното пространство и предизвиква възпаление.

Експериментите показаха, че при зараза с чума, в човешката клетка се активира именно разпадането чрез пироптоза. Заразените клетки без обвивка продължават да циркулират из организма и не само предизвикват възпалителни процеси, но и действат като резервоари на инфекцията, обясни химикът Александър Полторак - ръководител на проекта от Петрозаводския университет.