В нея той представя свои уникални творби заедно с възпитаници на дома за деца, лишени от родителска грижа, предаде БГНЕС.

Вижте снимки от изложбата >>

Експериментът, започнат преди два месеца, вече има свои последователи и в други градове на страната.

Ануар Шалгин разбира случайно преди време, че след навършването на 18 години децата от домовете трябва сами да се справят с трудностите в живота. Той решава да им даде шанс да вземат хляба в ръцете си, като им даде занаят. В продължение на два месеца обучава деца на възраст от 13 до 15 години в тънкостите на кожарството и е изумен от огромното им желание да работят и да се учат.

Шалгин споделя, че е наемал по-възрастни чираци, които след няколко дни са се отказвали от работата, и затова е очарован от ентусиазма на малките. Според него най-важното в усвояването на един занаят е да работиш с желание.

"Това, което видях - те идват с голяма любов, с желание, искат да правят нещо. И това е грях за всички нас, ако оставим тези деца и не им даваме такава възможност да се развиват", казва майсторът.

Той самият иска да вземе поне две от по-големите деца, за да му помагат в работата като чираци. Доволен е, че няколко негови колеги от страната вече са изявили желание да продължат опита му и да започнат също да обучават сираци на занаят.

Сирийският майстор вече има доста почитатели в Русе, тъй като творбите му са уникални. Той може да облече в кожа всичко – чаши, бутилки, вази, нощни лампи, които изработва от стари дамаджани.

Използва различни видове кожа, според вида на предмета - телешка, агнешка, свинска, напа, както и по-нестандартни видове като крокодилска и змийска кожа и кожа от риба-скат. Тях му ги носят клиенти, които имат специални поръчки.

Ануар Шалгин разказва, че всеки предмет изисква различно време за изработка - една чаша може да отнеме час, а една нощна лампа- до три седмици. Някои от работите му са изрисувани и носят усещането за ретро предмет, с особен привкус.

Майсторът споделя още, че покрай Световното първенство по футбол набляга особено на чашите за бира, тъй като те много се чупят, а с кожа са по-устойчиви.

Негови колеги от страната вече са изявили желание също да започнат да обучават деца от домовете, които да продължат традицията на кожарството.