Президентът наложи вето на закона, спъващ Бакалов
Президентът Росен Плевнелиев връща за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от Закона за военното разузнаване, приет от парламента на 1 октомври.
99
126
Според текстовете директор на военното разузнаване може да бъде само военнослужещ на действителна служба, с висше звание. Заради промените, шефът на служба "Военна информация" Йордан Бакалов подаде оставка, но военният министър Николай Ненчев отказа да я приеме.
Президентът Росен Плевнелиев счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили, съобщават от прессекретариата му.
От 2012 г. досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало службата да изпълнява поставените й задачи.
"Определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел. Този опит следва да бъде съобразен с функциите и задачите, които се възлагат на съответната структура от системата за защита на националната сигурност", пише в мотивите на държавния глава.
Според Плевнелиев, основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия, а тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част.
Президентът не приема тезата, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание, без значение в кой вид въоръжени сили е придобит опита, притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на Службата.
„След като цивилни лица могат да бъдат зам.-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице, различно от военнослужещ“, счита държавният глава.
Росен Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
„След като Народното събрание, президентът и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности“, аргументира се държавният глава.
В тази връзка Росен Плевнелиев призовава депутатите да преразгледат правилото кой опит ще бъде приет за професионален в областта на националната сигурност за цивилните лица и във въоръжените сили за военнослужещите, като отчетат функциите на Служба „Военна информация“.
Военният министър очаква бърза реакция от НС
Министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че очаква по-бърза реакция от парламента, след като президентът върна Закона за военното разузнаване за ново обсъждане, предаде БНР.
"На службата, която работи в променена и силно критична среда, трябва да бъде осигурено спокойствие", категоричен бе той.
Министър Ненчев харесва работата на ръководителя на Служба "Военно разузнаване" Йордан Бакалов и държи той да остане на поста си.
"Трябва да призная, че след неговото встъпване в длъжност, значително се подобри качеството на информацията, която получаваме, не само аз. Силно съм улеснен от неговата дейност. Хубаво е да дадем основание за спокойствие, както на директора на службата, така и на служителите да си свършат работата", допълни Николай Ненчев.
На въпрос на БНР възможно ли е руските тайни служби да имат достъп до секретна информация на НАТО през свои агенти в разузнаването ни, министърът отговори, че прави всичко възможно да предотврати подобни действия.
Президентът Росен Плевнелиев счита, че няма убедителни аргументи за премахване на възможността тази длъжност да може да се заема от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност или въоръжените сили, съобщават от прессекретариата му.
От 2012 г. досега тази длъжност е заемана от цивилно лице, което не е възпрепятствало службата да изпълнява поставените й задачи.
"Определянето на необходимия професионален опит като изискване за заемане на определена длъжност не трябва да бъде самоцел. Този опит следва да бъде съобразен с функциите и задачите, които се възлагат на съответната структура от системата за защита на националната сигурност", пише в мотивите на държавния глава.
Според Плевнелиев, основните задачи на военното разузнаване на стратегическо ниво надхвърлят рамките на дейността по осигуряване на Българската армия, а тези, които имат чисто военен характер и изискват специфична военна експертиза, са само една част.
Президентът не приема тезата, че всеки един военнослужещ само поради висшето си офицерско звание, без значение в кой вид въоръжени сили е придобит опита, притежава необходимите познания, които да му дават предимство при ръководенето на Службата.
„След като цивилни лица могат да бъдат зам.-директори и ще могат да изпълняват функциите и правомощията на ръководителя в негово отсъствие, не виждам основание директорът да не може да бъде лице, различно от военнослужещ“, счита държавният глава.
Росен Плевнелиев призовава също така народните представители да обсъдят отново и въведеното изискване професионалният опит за директора на служба „Военна информация“ и на неговия заместник да е придобит само във въоръжените сили или в държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.
„След като Народното събрание, президентът и Министерският съвет имат важна роля при управлението на системата за защита на националната сигурност, не виждам основание служителите, подпомагащи органите в тази дейност, да бъдат ограничавани при заемане на тези длъжности“, аргументира се държавният глава.
В тази връзка Росен Плевнелиев призовава депутатите да преразгледат правилото кой опит ще бъде приет за професионален в областта на националната сигурност за цивилните лица и във въоръжените сили за военнослужещите, като отчетат функциите на Служба „Военна информация“.
Военният министър очаква бърза реакция от НС
Министърът на отбраната Николай Ненчев заяви, че очаква по-бърза реакция от парламента, след като президентът върна Закона за военното разузнаване за ново обсъждане, предаде БНР.
"На службата, която работи в променена и силно критична среда, трябва да бъде осигурено спокойствие", категоричен бе той.
Министър Ненчев харесва работата на ръководителя на Служба "Военно разузнаване" Йордан Бакалов и държи той да остане на поста си.
"Трябва да призная, че след неговото встъпване в длъжност, значително се подобри качеството на информацията, която получаваме, не само аз. Силно съм улеснен от неговата дейност. Хубаво е да дадем основание за спокойствие, както на директора на службата, така и на служителите да си свършат работата", допълни Николай Ненчев.
На въпрос на БНР възможно ли е руските тайни служби да имат достъп до секретна информация на НАТО през свои агенти в разузнаването ни, министърът отговори, че прави всичко възможно да предотврати подобни действия.