Колко хора работят в районните управления на МВР и къде са

Министерството не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции

Снимка: iStock by Getty Images

Колко хора работят в районните управления на МВР и къде са

15:43 | 28 септември 2024 | Автор: Зорница Славова*, главен икономист в Института за пазарна икономика 53 20152 Снимка: iStock by Getty Images

Миналата седмица разгледахме как разходите за вътрешен ред и сигурност в България са с най-висок дял от БВП (2,5%) сред всички страни членки на ЕС, каква е структурата на заетите в Областните дирекции на МВР (и колко са полицаите на "на терен"), както и разпределението им на регионално ниво и спрямо извършените престъпления (в Северозапада натовареността е висока).

Интересен е и въпросът за районните управления (РУ) на МВР. Първо, и без РУ полицаите "на терен"* в областните дирекции са едва ¼ от общата щатна численост**.*** Второ, МВР не публикува информация за това каква е структурата на отделните РУ, включително разпределението на заетите в тях по функции.

Виж още МВР опроверга анализ на ИПИ, че са "най-раздутата и най-скъпоструващата административна структура"

Вероятно можем да приемем, че заетите в РУ имат подобно разпределение по функции, но и броят на самите структури на местно ниво и заетите в тях представят интересна картина.

Районните управления на МВР са 166, разположени са в 140 града (и съответно общини) и общата численост в тях е близо 15 хиляди души. Най-многочислени са те в София, където щатните бройки на деветте РУ са общо 2734 души. С малко над 500 пък са РУ във Варна (в 5 РУ) и Пловдив (в 6 РУ), следвани от Бургас с 444 заети (в 4 РУ). Около 200-250 е числеността на РУ в Стара Загора, Казанлък, Русе, Плевен и Сливен. Най-малките РУ - с по под 30 щатни бройки - са в Угърчин и Малко Търново.

Щатна численост в районните управления на МВР

Източник: ИПИ по данни на МВР

Още по-пълна е картината на числеността в РУ спрямо населението и престъпленията. Логично, в областите с по-концентрирано в урбанизираните територии население заетите в РУ са по-малко, докато в тези с разпръснато население - повече. В Пловдив и Варна числеността на РУ е под 200 на 100 хиляди жители, а в Смолян, Видин и Ловеч - по средно над 300 на 100 хиляди души от населението.

Ако отчетем броя на престъпленията, картината изглежда малко по-различна. Смолян отново е на дъното с под 2 регистрирани престъпления годишно на средно един зает в РУ. С подобна статистика е и Кърджали. Най-натоварени пък са РУ във Варна - над 8 престъпления на един зает. Следват Враца, Велико Търново, Стара Загора и столицата с по 6 престъпления на един, работещ в РУ.

Численост в РУ, население и престъпления

Източник: ИПИ по данни на МВР и НСИ

Данните за числеността на районните управления още веднъж показват неравномерното разпределение на ресурсите на МВР, насочени, поне пожелателно, към осигуряване на вътрешния ред и сигурността на населението на страната. Това не е типично единствено за тази структура и се вижда и в редица други дейности, с които държавата се е нагърбила - образование, здравеопазване, социални дейности и т.н. ИПИ ще продължава да анализира работата на българските институции, да разкрива регионалните различия, да посочва източниците на неефективност и да търси начини и примери за подобряването им.

* Тук имаме предвид служителите в Сектор "Противодействие на криминалната престъпност", Сектор "Опазване на обществения ред и териториална полиция" от Отдел "Охранителна полиция" и Отдел "Разследване".

** Останалите за заети в "Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси", "Управление на собствеността и социални дейности", "Финансово осигуряване", "Български документи за самоличност", "Миграция", "Оперативна дежурна част", "Пътна полиция", "Научно техническа лаборатория", "Оперативен анализ", Противодействие на икономическата престъпност" и "Ръководство".

*** Миналата година по повод на тежко престъпление в област Видин писахме и за възможностите на МВР там.

Зорница Славова е завършила бакалавърска и магистърска степен по специалност "Макроикономика" в УНСС. От 2007 г. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда. Автор е на статии в седмичния бюлетин на ИПИ "Преглед на стопанската политика", както и в редица печатни и електронни издания.

Анализът на ИПИ е публикуван ТУК >>

ИЗБРАНО