Едно ключово събитие от българското председателство на ЕС може се впише като неуспешно. Второ го грози същата съдба. От срещата на ЕС с турския президент Реджеп Тайип Ердоган във Варна резултатът е нулев, макар той да благодари на организатора – премиера Бойко Борисов.

Не беше изминал и месец от нея и Брюксел отхвърли възможността за отваряне на нова глава в преговорите за присъединяване на Турция. Европейската комисия предупреди, че годините на напредък в изпълнение на европейските стандарти от страна на Турция са изгубени и тя продължава да се отдалечава с огромни крачки от ЕС.

На 16-17 май в София трябва да се проведе срещата на върха ЕС - Западни Балкани. Статутът на Косово обаче все още разделя Европа, а това може да постави под въпрос успеха на срещата и усилията по подготовката за нея – а оттам и по-нататъшното приемане на стратегиите за разширяване на ЕС със страни от региона.

Засега няма официален отказ от участие в срещата, макар вече да се говори за бойкот на страни, които не са признали Косово. Някои изявления вече се набиха на очи.

Това е важен въпрос. Някой говори за разширяване със страни, които не са признати. Това буди тревога, заяви премиерът на Испания Мариано Рахой. Гръцкият външен министър Никос Кодзиас пък категорично обяви в Белград наскоро, че Гърция няма да признае независимостта на Косово.

Още Словакия, Кипър и Румъния не са признали Косово.

Може да се предполага, че страните, които не са признали Косово, вероятно ще снижат нивото на представянето си на срещата. Ако въобще участват в нея.

Удобно Рахой казал на Борисов, че ще бъде на двудневно посещение по това време. Мадрид даже бил поставил условие Косово да не се споменава като участник в срещата, а присъствието на представителите й да бъде символично.

Борисов обаче покани президента Хашим Тачи лично да присъства. Премиерът Рамуш Харадинай вече потвърди участието си.

Българският премиер не губи надежда за компромисно решение за провеждането на срещата, „защото Косово е признато от над 100 държави, а България е една от тях“. Според Борисов за държавите, които не са признали Косово, ще се намери подходяща форма, за да може и те да бъдат представени на срещата.

Неизвестно е още как ще бъде и дали изобщо ще бъде представена Сърбия. Президентът Александър Вучич вече каза, че едва ли до края на април, както беше обещал, ще излезе с предложение за решаване на спора с Косово, а въпросът със сигурност ще бъде поставен. Какво ли ще предложи след думите му, че „на нас не са ни противници албанците в Косово, а онези, които създадоха тази държава и които ни отнемат тази територия“ и с които всъщност трябва да преговаря.

ЕК и председателстващата ЕС България, опитват да излязат сухи от ситуацията: срещата в София по всяка вероятност само ще потвърди европейската перспектива на Западните Балкани, необходимостта от инфраструктурна свързаност, развитие и сътрудничество, а няма да утвърждава разширяване на Съюза. Все пак ще има финална декларация, като не е ясно кой (кои) ще или няма да се подпишат под документа, където със сигурност ще има и косовски подпис (на Тачи или Харадинай).

Европейски високопоставени представители напомниха, че подобен вид среща на върха ЕС-Западни Балкани се е провела за последно в Солун през 2003 г. Провалът сега ще е провал за председателя Борисов, който положи завидни усилия срещата да се проведе. Но провал ще трябва да отчете и ЕС, който ще пропусне възможността категорично да вкара в орбитата си Западните Балкани, където се сблъсква със силното влияние на Русия и донякъде на Турция.

Наред с това, и според Борисов, и според председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер потвърдената европейска перспектива намалява риска от нов военен конфликт на Балканите.