"Без голямо медийно присъствие, билбордове, интернет и тв реклама, без фанфарни дебати в големите медии и със съвсем скромна сума за кампания се получи следното: като единствен независим кандидат сред партии и коалиции имам по-добър резултат от изявени фигури на родния политически небосклон като Татяна Дончева, Стефан Янев, Иван Гешев, Борислав Сандов и Тома Белев, Арман Бабикиян и Хаджигенов. Все хора, които буквално довчера са управлявали България" - това каза в първия си коментар след вота Кузман Илиев, който на изборите за ЕП получи 11 057 гласа. 

По думите му такова доверие е чест, но е и задължаващо. На практика резултатът, който се получи, е по-добър от 2/3 от участвалите в изборите партии и коалиции, казва Илиев и добавя, че "хитът на последните кметските избори, синдикалистът госпожа Ваня Григорова, като независим еврокандидат през 2019 г. е имала 9300 гласа.

Кузман Илиев добавя, че целта на участието му като единствен независим кандидат за Европейския парламент била да покаже, "че може органично и самостоятелно - вън от рамката на съществуващи партии и коалиции - да се направи нещо добро, да се кажат истини и да се проявят гражданска активност и усилия." Той добавя: 

"Само това има тежест в демокрацията: гражданите, които имат сходни на твоите идеи, да ти гласуват доверие с вота си. А по този начин да се чуе техният глас. Само така хората могат да се чувстват наистина представени. Тепърва България влиза в серия от избори и търсене на посока. Аз и "България може" ще участваме активно, устойчиво и смело, а вашата подкрепа в тези състезания ще е изключително важна!"

В публикацията си Кузман Илиев благодари за подкрепата: "Оценявам енергията и усилията на всички, които ни дадоха своя глас, морална поддръжка и кураж! Както и на онези приятели и съмишленици, които въпреки обективните трудности, не загубиха вяра, че има смисъл да се участва заради каузата и посланието - не непременно за крайния резултат. Това е началото на поредица от много битки затова в България да се върнат самочувствието, достойнството, нормалността и отговорността. И нещо много важно: стратегическото мислене за това как да растем културно, да просперираме икономически и да ни уважават! С малки и бавни стъпки, но за големи и трайни подобрения на цялото ни общество във времето".