Вицепрезидентът Илияна Йотова се обяви за провеждането на референдум, но в същото време посочи, че е добре той да се прави не заедно с избори, за да бъде спокойна обстановката и да може да се проведе съответната разяснителна кампания.

"Ако питате мен дали сега трябва да има референдум, винаги е добре да има пряко допитване. По-скоро се страхувам, че има риск заради самото допитване. Не е добре, когато референдумите се комбинират с изборите. В друга посока са очакванията на хората, а 2023 ще бъде терен за поне два избора", заяви Йотова в интервю по БНР по повод годишнината от началото на втория мандат.

"Смяната на модела на управление на една страна, която изисква една по-спокойна ситуация с възможност да се проведе една истинска кампания "за" и "против". Страхувам се, че всичко това ще замина в предизборната кампания", коментира вицепрезидентът инициативата на ИТН за допитване по темата парламентарна или президентска република.

Йотова допълни, че законът за допитането до народа се нуждае от корекции, защото в него има доста рестриктивни текстове относно това кога може да бъде обявен за успешен и властта да го признае.

Йотова изрази и личното си мнение, че предпочита парламентарната република, а не президентската.

"Пред вас стои един убеден политик в парламентарната система с всичките резерви и недостатъци. Демокрация се гради и развива чрез политическо представителство, в НС е истинският сблъсък на идеи и решения", смята вицепрезидентът.

По повод Шенген Йотова напомни, че ЕС трябва да изпълни поетите ангажименти за укрепване на външната граница. "Задействаната вече реформа на Шенгенското пространство не бива да бъде основание за отлагане на членството на България и Румъния, а тези процеси да вървят успоредно", убедена е Илияна Йотова.

По повод побоя над нашия сънародник в Охрид вицепрезидентът беше категорична, че България е реагирала с твърда позиция, но по думите й, властите в Скопие не пресичат езика на омразата, който се лее там с оправданието, че има свобода на словото.

"Не искам да бъда разбирана погрешно, границата на свободата на словото е прекрачена, когато се говори срещу България, българския народ, учени, политици и общественици. Свободата на словото не е пречка за това да има съответното отношение на официалните власти в Скопие да предприемат действия срещу езика на омразата. Далеч съм от мисълта да им давам съвети, но този език на омразата, който се лее в РСМ от много посоки, е директен причинител на тези прояви и побоя на това момче", заключи Йотова.

В момента, ако силното недилоство и реакция у нас заради пребитото момче е още по-силно от това, че България иска РСМ като свой европейски партньор, а сякаш от другата страна се прави всичко възможно, за да се навреди - първо, на двустранните отношения и второ, да се блокира този процес", смята Илияна Йотова.

Йотова обобщи изтеклата година от втория мандат на президентския тандем.

Беше трудна година за много хора по целия свят, справихме се в тази трудна ситуация като български народ. Колкото и внушенията да са за непрекъсната конфронтация в обществото и речта на омразата, българските граждани са по-мъдри от своите управници", коментира вицепрезидентът. Тази конфронтация не е характеристика на българското общество, а по-скоро се проявява между някои политици и институции.