07:08 | 09.01.25

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Димитър Главчев оглави Сметната палата, сурови наказания за причиняване на смърт на пътя

Във втория маратонски работен ден в Народното събрание бяха приети промените в Наказателния кодекс

Снимка: БТА

Димитър Главчев оглави Сметната палата, сурови наказания за причиняване на смърт на пътя

Във втория маратонски работен ден в Народното събрание бяха приети промените в Наказателния кодекс

22:40 | 28 юли 2023 84 8734 Снимка: БТА

След 20-те часа обсъждане и гласуване на бюджета за 2023 г. в петък по обед депутатите се захванаха с богатия дневен ред (виж по-долу) в последното си заседание преди ваканцията. Гласуваха да го изчерпят докрай.

Парламентът

Томислав Дончев от ГЕРБ каза по "Панорама" на БНТ, че такава работа е като наказание, което заслужават след двете безплодни години.

След 8 часа дебати депутатите приеха промените в Наказателния кодекс, като утежниха наказанията при престъпления на пътя (в някои случаи и до 20 г. затвор), затегнаха режима за трафика на мигранти, криминализираха деяния, предизвикани от омраза. По-набързо избраха новия председател на Сметната палата.

В средата на парламентарния ден ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС входираха в Народното събрание проекта за конституционни промени - със 166 подписа.

Малко преди 22:00 часа парламентът избра номинираниоя от ГЕРБ-СДС Димитър Главчев за председател на Сметната палата. Той получи 148 гласа "за", 34 - "против", 6-ма се въздържаха. Главчев положи клетва пред Народното събрание, предаде БТА.

Другият претендент за поста - Нина Стоименова, предложена от "Възраждане", събра 38 гласа в подкрепа, 40 "против", а 99 се въздържаха.

Гласуването беше явно, по азбучен ред на собствените имена на кандидатите.

Мандатът на председателя на Сметната палата е 7 години.

Моята концепция е стриктно да се придържаме към рамките на закона. Виждането ми е, когато някой кандидатства за някаква позиция, той трябва да е запознат с нормативната уредба в тази област и да се съобразява с нея, каза Димитър Главчев при изслушването му в Комисията по бюджет и финанси.

При представянето на кандидатурата в пленарната зала председателят на ПГ на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова посочи, че той притежава необходимото образование, професионален опит и експертиза за поста, затова има и пълната подкрепа на парламентарната група. Тя пожела "на добър час" и на другия кандидат - Нина Стоименова.

От "Възраждане" подчертаха, че Стоименова отговаря на изискванията да заеме длъжността председател на Сметната палата. Постарали сме се да заложим на човек с експертиза, а не на политическа фигура, както беше и с БНБ, обясни Деян Николов. Той също пожела успех на опонента на Нина Стоименова.

Какви са промените в Наказателния кодекс

Измененията и допълненията в закона бяха събрани в общ проект, който включва общо седем законопроекта - на Министерския съвет, ГЕРБ-СДС, "БСП за България" и "Възраждане" - около 80 предложения между двете гласувания.

Предложенията за промени в Наказателния кодекс, направени между двете четения, са свързани главно с престъпленията на пътя, трафика на мигранти, престъпленията по ксенофобски, расистки подбуди и заради сексуална ориентация. Народните представители предлагат прецизиране на текстовете и увеличаване на някои видове наказания.

Депутатите предвидиха по-тежки наказания за причиняване на смърт на пътя. По време на дискусията беше обсъдено дали завишаването на санкциите ще доведе до превенция.

Когато по непредпазливост е причинена смърт при управление на превозно средство, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, а в особено тежки случаи - от пет до дванадесет години, реши парламентът. Досега наказанието по чл. 343 от НК (ал. 1, буква "в") беше от две до шест години, а в особено тежки случаи - от три до десет години затвор.

Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч, или ако деянието е извършено на червен сигнал на светофарната уредба или на пешеходна пътека, наказанието при причиняване на смърт е лишаване от свобода от пет (досега от три години) до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години, записаха депутатите. До момента наказанието в особено тежки случаи беше от пет до двадесет години.

Съдът може да отнеме в полза на държавата моторното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му, прие още парламентът.

Още в началото на дискусията по закона се стигна до спорове за начина на разискванията; заседанието беше прекъснато и свикан председателски съвет. След него разискванията продължиха текст по текст. Мнозинството отхвърли предложението на Любен Дилов от ГЕРБ за отлагане на окончателното обсъждане за септември, въпреки мотивите му: "Изключително важни неща, засягащи съдбата на милиони хора, искате с лека ръка, след три заседания по 8-9 часа и едно от близо 24 часа да ги приемем днес и тук", цитира го БНР.

Лидерът на социалистите Корнелия Нинова остро се възпротиви: "Можете ли да излезете отвън да го кажете на майките и на бащите на убити деца от дрогирани шофьори? Три месеца ги лъжете. Всеки ден са тук и чакат нашето решение, а вие: "Дайте сега да го оставим за септември", за да идете на море".

До към 18.00 часа депутатите приеха изменения, свързани с престъпленията от омраза. Криминализира се убийството, причиняването на телесна повреда, отвличане заради сексуалната ориентация на жертвата. Признакът "сексуална ориентация" залегна и при престъпленията против трудовите права на гражданите.

Беше създаден и отделен текст, който криминализира изтезание с цел жертвата да даде сведение или признание, че е извършила престъпление. Също така се увеличава долната граница на наказанията за някои престъпления в раздел "Разврат", като разпространение на порнографско съдържание, склоняването лице, ненавършило 14-годишна възраст, да наблюдава полови сношения и за принуждаване на лице под 18 години да участва в порнографско представление.

Народните представители гласуваха още при условно наказание, което е не по-малко от шест месеца, съдът да може да наложи една или няколко пробационни мерки (съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода).

Парламентът отхвърли предложението на "Възраждане" за увеличаването на пределите за неизбежна отбрана.

До 20.30 часа парламентът повиши наказанията за трафик на нелегални мигранти и за прояви на жестокост към гръбначни животни. Депутатите приеха на второ четене текстове от промените в Наказателния кодекс (НК).

Който преведе през границата на страната отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева, приеха народните представители. Досега за това престъпление се предвиждаше затвор от една до шест години.

Наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или на цялото имущество на дееца, ако през границата е преведено малолетно или непълнолетно лице, превеждането е организирано от група или организация или е извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато деянието е съпроводено със съпротива и/или неподчинение спрямо орган на властта и/или е извършено чрез разрушаване, подкопаване или повреждане на съоръжение за охрана на границата. Досега наказанието беше от една до десет години затвор.

Ако тези деяния са извършени повторно или представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и конфискация на част или цялото имущество на дееца, записаха депутатите. В случаите, когато превеждането през границата е извършено от организирана престъпна група, превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост.

Който по какъвто и да е начин противозаконно подпомага чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева, записаха депутатите. Досега предвиденото наказание беше до пет години затвор.

Депутатите повишиха и наказанията за прояви на жестокост към гръбначни животни. Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Досега НК предвиждаше наказание за подобно престъпление до три години затвор. Когато деянието представлява опасен рецидив, наказанието е лишаване от свобода от две до пет години и глоба от пет до десет хиляди лева, прие парламентът.

Отхвърлено беше предложението за създаване на нова разпоредба, която гласеше, че който изостави гръбначно животно или изхвърли новородено, което е негова собственост или намиращо се под негов контрол, или го остави без достатъчно грижи и от това последва смърт на животното, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от 1000 до 5000 лева.

Срещу този текст възрази Тошко Йорданов ("Има такъв народ") и посочи, че предложението е необмислено. Той отбеляза, че рибките също са гръбначни животни. Някой може да влезе в затвора, защото му е умряла рибката или му е паднала котката през прозорец, защото я е оставил без надзор, коментира Йорданов. "Който изхвърли новородено"- какво новородено? Това е несериозна работа", коментира и Атанас Атанасов (ПП-ДБ). Гроздан Караджов отбеляза, че са предложени два пъти по-големи санкции, ако пострадалото животно е закупено с европейски пари. Стою Стоев (ПП-ДБ) и Кристиан Вигенин ("БСП за България") възразиха срещу слагането на долна граница на наказанието.

Дневният ред за последния ден преди ваканцията

В дневния ред е и избор на председател на Сметната палата. Кандидатите за поста са двама - Димитър Главчев, издигнат от ГЕРБ-СДС, и Нина Спасова - от "Възраждане".

Програмата включва и второ четене на изменения в Закона за горите.

Следваща точка е изборът на управител на Националната здравноосигурителна каса. Станимир Михайлов е единственият кандидат за поста. Той е предложен от парламентарната група на ПП-ДБ.

В дневния ред е и първо четене на промени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Предвидено е и изслушване на министъра на финансите Асен Василев относно оценка на ефекта върху финансово-икономическото състояние и бюджета на страната и на председателя на Държавната агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, относно потенциалните рискове и щети за България, след приетия на 21 юли Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или изнесени от Русия, се прекратяват в едноседмичен срок, записаха в закона депутатите. С измененията на практика се прекратява концесията на "Лукойл" за пристанище "Росенец".

ИЗБРАНО