Законодателен среднощен маратон за Бюджет 2023 (видео)
Депутатите работиха до почти 6 часа сутринта
Истински законодателен маратон си организираха депутатите, като решиха да работят до окончателното приемане на текстовете от законопроекта за държавния бюджет за 2023 г., което стана факт малко преди 6 часа сутринта.
План-сметката трябваше да бъде гласувана най-късно до 31 юли, тъй като от 1 август Народното събрание излиза в едномесечна ваканция.
В началото на пленарното заседание в четвъртък народните представители започнаха работа първо по преходните и заключителни разпоредби на държавния бюджет, с които се изменят редица други закони. За да приключат работата си по Бюджет 2023 обаче те трябва да гласуват и основните текстове за приходите и разходите в хазната.
Работата обаче не напредва особено, тъй като около 23 часа в четвъртък народните представители все още гласуваха преходни и заключителни разпоредби в закона за държавния бюджет, в който се уреждат промени в данъчните закони, с които се осигуряват приходи.
Дебатът по отделните параграфи през целия ден протече вяло, а до 13 часа бяха приети само три. С напредване на деня в залата оставаха все по-малко народни избраници. Така се стигна до решението работното време да бъде удължено до приемане на всички текстове.
Какво се случи преди законопроектът да влезе в зала за окончателно гласуване?
Заложеният дефицит в проектобюджета на държавата, предложен от финансовото министерство, е до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), без да се увеличават данъците и без да се ограничават социалните плащания. Минималната работна заплата се запазва на 780 лева.
Преди два дни след 10 часа дебати Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание прие законопроекта за държавния бюджет на второ четене. Поради отпадналите мерки за събираемост, Министерството на финансите не подкрепя бюджета в този му вид, заяви тогава министърът на финансите Асен Василев в края на заседанието.
Сред приетите от бюджетната комисия предложения е заплатите в МВР да се вдигнат с 10 на сто, включително на някои длъжности с допълнителни 100 лева. Предвидени са и допълнителни средства за служителите в ДАНС.
Одобрено беше и увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на финансите - за Националната агенция за приходите и за Агенция "Митници", считано от 1 август 2023 г., за което ще бъдат изразходени 25 млн. лева, както и предложението със 75 млн. лева да бъде увеличен фонд "Работна заплата" на Министерството на отбраната.
Бюджетната комисия не прие предложенията "когато лице, което извършва ресторантьорски и кетъринг услуги, не издаде фискален бон, получателят да има право да не заплати стойността на доставката/продажбата", както и за баланса на касовата наличност - да се декларира, когато надхвърля праг от 10 000 лева.
На следващия ден след лидерска среща на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ) съпредседателят на ПГ на ПП-ДБ Кирил Петков каза, че са се разбрали всички казуси по бюджета да бъдат решени. България ще има бюджет, който наистина ще служи на българските граждани, коментира той.
Мнозинството се консолидира около решения, свързани с приходните мерки в бюджета, около които вчера в комисията имаше съмнение, заяви и съпредседателят на ДБ Христо Иванов. Фирмите, за които ще се прилагат мерките за електронно плащане, ще са с над 100 души персонал, а не каквато е била идеята да са с над 50 души. Останалите мерки ще бъдат подкрепени, уточни той.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че бюджетът е политическият закон. По време на кампании партиите сме обещавали различни неща, но, ако не се приеме бюджет, който е внесен от финансовия министър Асен Василев, то просто правителството пада, коментира той.
Вчера депутатите приеха на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на държавното обществено осигуряване за настоящата година.
В залата днес: Вял дебат и все по-малко народни избраници
Преди да се заемат с бюджета депутатите започнаха с разглеждане в зала по Ратификацията на Гаранционното споразумение между Европейската инвестиционна банка като бенефициер и Република България като гарант във връзка с Договора за финансиране между ЕИБ и Българската банка за развитие за заем, отпуснат на ББР за малките и средни предприятия и предприятия със средна пазарна капитализация. Точката беше включена извънредно в дневния ред на депутатите по предложение на председателя Росен Желязков. Проектът е внесен от Министерски съвет, а вчера бе гласуван и в ресорната парламентарна комисия.
Дискусията се оказа препратка към това, което според ИТН предстои да се случи при гласуването на бюджета. Тошко Йорданов смята, че с подкрепата за този законопроект управляващите си "купуват подкрепата на Делян Пеевски за бюджета, който Асен Василев ще ни пробута и за огромната му подкрепа за конституционна реформа", като му правели много скъп подарък за днешния му рожден ден (бел. ред.: на Пеевски).
Подобна теза изрази и Цончо Ганев от "Възраждане", като преди това от партията оспориха краткото време за запознаване с доклада от комисия. Според Деян Николов от партията на Костадин Костадинов средствата от това споразумение щели да отидат за "предприятията на Пеевски". Йордан Цонев от ДПС отхвърли обвиненията.
"Г-н Пеевски няма общо с ББР, не е взимал кредит, лица свързани с него не са взимали, нищо не дължи на банката. Нито е бил част от управителният съвет или органи към ББР. Приписват се неща, които не са истина, такива данни няма и може да се докаже с документи, един час слушаме неверни неща".
"Това, което се прави, е с цел убиване време от важните неща, като гледане на бюджета", предположи Александър Иванов от ГЕРБ.
В крайна сметка парламентът гласува законопроекта (повече четете тук).
Малко преди 11 часа депутатите се заеха с бюджета.
По предложение на председателя на бюджетната комисия Йордан Цонев депутатите започнаха първо с обсъждане на преходните и заключителни разпоредби, където са промените в данъчните закони, след което ще се върнат към рамката с приходите и разходите.
Промените в приходната част доведоха до недоволството на Асен Василев преди два дни. В първия ключов параграф бе заложено, че фонд "Сигурност на електроенергийната система" ще бъде попълван чрез облагане на свръхпечалбите на производителите на ток, като ресурсът ще осигури изплащане на компенсации на бизнеса, ако цената на тока надхвърли 200 лв/мвтч.
В бюджетната комисия Делян Добрев и Цончо Ганев предложиха този параграф да отпадне, като това бе прието с гласовете на представителите на ГЕРБ, "Възраждане" и "Има такъв народ". Днес Добрев отново защити искането си с тезата, че помощите за бизнеса са въведени с евродиректива до 30 юни, в момента не се изплащат заради по-ниска цена на тока, а финансовият министър иска допълнителни постъпления до края на годината, които ще бъдат ползвани за друго.
Асен Василев призова да не се лобира в полза на частните компании с цел да не бъдат облагани, а след това бюджетът да поема изплащането на компенсации. Тезата му бе подкрепена от Корнелия Нинова. Атанас Атанасов пък определи случващото се в залата като "хасковски гамбит".
От "Възраждане" признаха, че не искат тези пари да влязат като приход, за да не може финансовото министерство да постигне дефицит от 3%, което е изискване за влизане в еврозоната. От партията попитаха дали с това решение има риск да се декапитализира Българският енергиен холдинг (БЕХ).
Асен Василев отвърна, че "този параграф е за частните компании, държавните внасят по разпореждане на министъра и не е необходима законова уредба. Енергийният холдинг има средства, включително да започне изграждане на 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Финансовият министър бе критикуван, че иска да контролира част от фонда - 700 млн. лева, предвидени за малки и средни фирми по европейския механизъм SAFE. Асен Василев отрече да има такова намерение, като уточни, че ако от евросредствата останат неизползвани суми, до 400 млн. да бъдат преведени на Министерството на енергетиката, което в края на 2021 г. е дало на фонда 450 млн., за да може да заработи.
В крайна сметка предложенията на Делян Добрев и Цончо Ганев бяха отхвърлени, като за тях гласуваха от "Възраждане", "Има такъв народ" и четирима депутати от ГЕРБ. Текстът на Министерството на финансите бе подкрепен от ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България", ДПС и БСП. Това бе едва третият параграф, гласуван за час и половина гледане на бюджета.
Спорна точка по бюджета, по която управляващите вчера обявиха, че са постигнали съгласие, бе как да се изплащат заплатите в предприятия с над 100 души. Днес депутатите приеха това да става по банков път с промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой, които се правят чрез ПЗР на законопроекта за държавния бюджет за 2023 г.
"За" гласуваха 125 депутати, 42 бяга "против", 16 - "въздържал се". Първоначално се предлагаше плащанията на трудовите възнаграждения да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка в предприятия с над 50 работещи, но този текст не беше подкрепен от бюджетната комисия (повече четете тук).
С напредване на деня Тошко Йорданов от ИТН нееднократно отбеляза, че от заседанието отсъстват много народни представители, като каза, че "залата е празна".
Повече от час дискусия в пленарната зала обаче предизвика предложението да се разшири кръгът на случаите, при които съдът може да постанови да бъде разкрита банкова тайна. Срещу текста възразиха предимно от "Има такъв народ" (ИТН) и "Възраждане". Според Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС пък този въпрос трябва да бъде подложен на отделно обсъждане, а не с държавния бюджет, защото няма отношение към него. В крайна сметка текстът бе приет.
Дебатите продължиха с измененията в Закона за платежните услуги и системи, като депутатите гласуваха да не се плащат такси за обслужване и теглене от базова сметка, в която постъпват трудови възнаграждения. Разпоредбата обаче няма да се прилага за теглене на суми чрез АТМ и ПОС терминал, различни от обслужващата банка, записаха в закона депутатите.
Към 22 ч. депутатите решиха регистрираните по ДДС лица, които са предприятия по Закона за счетоводството - търговци, юридически лица, предприятия и др., в случаите, когато в края на календарно тримесечие общата сума на налични парични средства в касите, размерът на вземанията (вкл. от предоставени заеми), надхвърля 50 000 лв., декларират наличността за съответното календарно тримесечие. Това стана чрез промени в Закона за данъка върху добавена стойност.
След това по предложение на ГЕРБ бе обявена 20-минутна почивка, но тя бе удължена и работата в пленарната зала бе подновена малко преди 23 часа. Само след час гласувания обаче от "Има такъв народ" отново поискаха прекъсване на заседанието и председателстващият Никола Минчев обяви 15 минути почивка.
Малко преди 3:30 часа парламентът прие на второ четене рамката на законопроекта за държавния бюджет за 2023 година, като преди това депутатите разрешихс допълнителен трансфер от 7,8 млн. лева за увеличение на заплатите в НОИ и поискаха от външния министър Мария Габриел да докладва какво се е случило със сънародника ни по време на мача в РСМ.
В 5:41 часа тази сутрин бюджетът беше окончателно приет на второ четене. Министърът на финансите Асен Василев благодари за свършената работа. Благодаря на колегите от бюджетна комисия и на всички присъстващи в залата, на всички сътрудници и стенографи, които в продължение на над 20 часа успяха да издържат на този маратон, каза той.
След това Желязков закри заседанието на Народното събрание. Той обяви, че следващото пленарно заседание ще започне днес в 13:00 часа.