Денков от Тирана: България има право да налага такса върху руския газ

Лидерите от Европейския съюз предложиха днес нов план за растеж на Западните Балкани на среща на върха в столицата на Албания

20:56 | 16 октомври 2023 | Редактор : Калина Петрова 97 4910 Снимка: Министерски съвет

България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ. Така премиерът акад. Николай Денков коментира от Тирана въведената от Народното събрание такса от 20 лева за мегаватчас или приблизително 100 кубически метра руски природен газ, който влиза и минава през страната. Решението е в сила от 13 октомври т.г.

Газови потоци

Въпреки санкциите срещу Русия "някои държави получиха разрешение да внасят руски газ, защото нямаха други възможности. Такива са Унгария и Сърбия. Но вече има интерконектори, така че има алтернативи и руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции", каза още министър-председателят. Той даде пример с договора с турската компания "Боташ", сключен от служебното правителство. В него има такса, свързана с вноса и обработката на течния природен газ. "Всъщност таксата, която ние въведохме, създава възможност за истинска конкуренция между течния природен газ от различни източници и газа, който идва от Русия", посочи акад. Денков.

Днес премиерът е в Албания, където участва в срещата на върха на държавните и правителствените ръководители в рамките на Берлинския процес. На нея е обсъждана интеграцията между шестте страни на Западните Балкани по общия им път към ЕС. "Преговорите с ЕС са затруднени по различни причини, но това не пречи самите държави помежду си да се интегрират по отношение на търговия, движение на стоки, капитали и хора. Това ги подготвя за интеграцията им с Европейския съюз", отбеляза министър-председателят. На срещата в Тирана са били дискутирани начини за ускоряване на тези процеси както между държавите в Западните Балкани, така и във връзка с преговорите за присъединяването им към Европейския съюз.

Лидерите от Европейския съюз предложиха днес нов план за растеж на Западните Балкани на среща на върха в столицата на Албания, като отвориха части от единния пазар на ЕС и поискаха дълбоки реформи преди членството в блока на шестте страни от региона, предаде Асошиейтед прес. Основните теми на днешната среща в Тирана в рамките на т. нар. Берлински процес са интеграцията на Западните Балкани в единния пазар и подкрепата за тяхната зелена и цифрова трансформация. За първи път срещата се проведе в страна от региона.

Снимка: БТА/АР

Висшите служители на ЕС, присъстващи на срещата на върха в Тирана, бяха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Към тях се присъедини и германският канцлер Олаф Шолц. Френският президент Еманюел Макрон не участва в срещата на върха заради неотдавнашния инцидент, при който учител беше смъртоносно намушкан и трима души бяха ранени при нападение в училище в Северна Франция. Той беше представен от държавния секретар Лорънс Буун.

Шестте държави от Западните Балкани са на различни етапи на интеграция в блока. Сърбия и Черна гора бяха първите страни от Западните Балкани, които започнаха преговори за членство преди няколко години, последвани от Албания и Република Северна Македония миналата година, докато Босна и Херцеговина и Косово са направили само първите си стъпки в процеса на интеграция.

Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че "Берлинският процес е най-добрият инструмент не само за разгръщане на пълния потенциал на регионалното сътрудничество, но и за ускоряване на интеграцията на всички страни от Западните Балкани".

Войната на Русия в Украйна постави интеграцията на Западните Балкани в ЕС на първо място в дневния ред на 27-членния блок. ЕС се опитва да даде тласък на целия процес на разширяване, който е в застой от 2013 г., когато Хърватия стана последната страна, която се присъедини към съюза. ЕС постави изискване към Западните Балкани да реформират своите икономики и политически институции, преди да се присъединят.

Фон дер Лайен говори за нов план за растеж за страните от Западните Балкани: отваряне на нови търговски пътища в специфични области на общия пазар на ЕС за балканските страни, като свободното движение на стоки и услуги, автомобилния транспорт, енергията, електричеството и единния цифров пазар. Шестте страни трябва да приложат бързи реформи, които от своя страна да бъдат придружени от инвестиции. ЕС вече е мобилизирал 16 милиарда евро за инвестиции в региона от 30 милиарда евро, обещани преди три години.

"Наистина трябва да използваме потенциала, който е тук, в Западните Балкани, и да ги доближим до единния европейски пазар", каза тя.

Шестте страни трябва да осъществят дълбоки реформи, за да подобрят бизнес климата, да направят регулаторната среда по-привлекателна и да осигурят достъп до пазарите на другите, добави тя.

Острият спор между Сърбия и Косово, бивша сръбска провинция, която обяви независимост през 2008 г., остава голямо безпокойство за ЕС. Подпомогнатият от ЕС диалог за нормализиране на отношенията е в застой след неотдавнашна престрелка между маскирани сръбски въоръжени мъже и косовската полиция, при която загинаха четирима души и която доведе до нарастване на напрежението в региона.

Шолц призова Сърбия и Косово да се върнат на масата за преговори, подчертавайки "неотложната необходимост да работят заедно и да преодолеят антагонизма".

"Време е да преодолеем конфликтите, които продължават твърде дълго и само задържат двете държави", каза той.

Представителите на ЕС призоваха балканските страни да преодолеят регионалните конфликти и да бъдат заедно, докато Русия води война в Украйна. "Всеки напредък, който постигнете на общия регионален пазар, ще ви доближи значително до стандартите на ЕС", каза Шолц.

Фон дер Лайен смята, че новият план за растеж е "много силен стимул... да се отворят вратите икономически". Тя призова за осъществяването на реформи, които ще доведат и до повече инвестиции.

"Само като работим заедно, ние ще доведем Западните Балкани точно там, където принадлежите, в сърцето на Европейския съюз", каза тя.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел също призова страните от Западните Балкани да "изпълнят ангажиментите си, като започнат с необходимите реформи". Той очерта и времева рамка за момента на присъединяване - до 2030 г., допълва ДПА.

"Повтарям, за да направим това, мисля, вярвам, че трябва да сме готови и от двете страни до 2030 г. за разширяване", каза Шарл Мишел и добави: "Това е насърчение, подкрепа за удвояване на нашите усилия."

Албанският премиер Еди Рама приветства новия план като много обещаващ.

Във встъпителната реч на срещата на върха на Берлинския процес Еди Рама предложи страните в процес на преговори по присъединяване да получат статут на наблюдатели без право на гласуване в органите на ЕС, предадоха албанската агенция АТА и ДПА. "Трябва да проучим нови начини за намаляване на съществуващите пропуски и гарантиране на хармонично съществуване на Европа", каза албанският премиер.

"Това, което казвам, е, че в този бързо развиващ се пейзаж, в свят, в който геостратегическите и бързите решения все повече се превръщат в предимства за автокрациите, които се опитват да наберат инерция, за да променят начина, по който работи светът след Втората световна война , трябва да проучим всеки начин, за да намалим съществуващите пропуски и да осигурим хармонично съществуване на Европа", каза Рама.

ИЗБРАНО