Според параграф 12 не се установява принадлежност към ДС за всички заемащи или заемали длъжност началник на отдел или началник на сектор в цивилното и военното разузнаване след 16 юли 1991 г.

Промените в закона за досиетата са внесени от Младен Червеняков, Стефан Данаилов, Атанас Мерджанов, Таско Ерменков от левицата и колегата им от "Атака" Явор Нотев, пише "Дума".

Мотивите на БСП са, че с отпадането на параграф 12 се създават предпоставки за разкриване на прикрития в чужди държави, използвани от служба "Военна информация" и Националната разузнавателна служба, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи помощ в оперативно-разузнавателната дейност.

Действащата уредба създава предпоставки за причиняване на вреда на Република България в областта на международните отношения, посочват още от левицата.

"Не става дума за хора, които са били доносници, а хора, които са служили на родината си", аргументира се Червеняков.

След отпадането на параграф 12 Комисията по досиетата осветли директора на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров, декана на Историческия факултет на Софийския университет Пламен Митев и други като щатни служители на бившата Държавна сигурност.

Още тогава обаче бившият шеф на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров остро се възпротиви срещу предлаганата поправка.

"Това ще се отрази по-тежко на НРС, защото нейните служители са под прикритие. А изтеглянето им от райони, важни за българските национални интереси, ще доведе до тежки последици", коментира тогава той.

Така и не се изясни колко души ще засегне отпадането на параграф 12. Депутатът от ГЕРБ Владимир Тошев тогава заяви, че ставало дума за "нещо средно между 50 и 1000 души".

Депутатите, които сега искат връщането на параграф 12, посочват, че Комисията по досиетата е показала, че предвидената в чл. 32 защита на документи не може да служи като превенция по отношение на сигурността, в това число и живота на служителите на двете български разузнавателни служби.