Украйна и войната ѝ с Русия се превърнаха в централна и противоречива тема в президентската кампания в САЩ през 2024 г. Бруталният конфликт, в който са убити или тежко ранени един милион души, не показва признаци на прекратяване. Камала Харис се ангажира да продължи политиката на своя предшественик, която включва военна, икономическа и политическа подкрепа за Украйна и запазване на санкционния натиск върху Русия. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че Украйна трябва да надделее в тази война и че Русия няма да победи. Доналд Тръмп, който твърди, че войната нямаше да избухне, ако той беше президент през 2022 г., заяви, че може да я прекрати 24 часа след избирането си, преди встъпването си в длъжност.

Въпросът за американския избирател е дали Съединените щати трябва да продължат да подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо (както сега казва Белият дом), или трябва да окажат натиск върху Украйна да преговаря с Русия и да прекрати войната, без да е възстановила пълната си териториална цялост. Републиканците от MAGA и много прогресивни демократи се питат защо е в националния интерес на САЩ да се наливат толкова много пари в подкрепа на Украйна, вместо да се предпочете бързото прекратяване на конфликта.

Политиките на Тръмп към Русия и Украйна по време на неговото президентство

Русия и Украйна заемаха видно място по време на първото президентство на Тръмп. Руската намеса в изборите през 2016 г. погълна непропорционално количество вътрешна енергия, а Украйна беше причина за първия му импийчмънт. Непоколебимите и екстравагантни похвали на бившия президент към руския президент Владимир Путин и твърдението му, че вярва на Путин повече, отколкото на собствените си разузнавателни служби по въпроса дали Русия се е намесила в изборите през 2016 г., озадачиха мнозина. Тръмп обеща да подобри връзките си с Русия и да сключи голямо споразумение за контрол на въоръженията. Въпреки това резултатите на неговата администрация са определено смесени. Въпреки противопоставянето му на Русия бяха наложени вълни от санкции както заради намесата ѝ в изборите, така и заради отравянето във Великобритания на бившия двоен агент на ГРУ Сергей Скрипал и дъщеря му.

Въпреки първоначалното желание на Тръмп да осигури нов договор за контрол на въоръженията с Русия, неговата администрация направи много за разрушаването на 50-годишния режим за контрол на въоръженията. Съединените щати се оттеглиха от Договора за ядрените оръжия със среден обсег на действие от 1987 г. и от Договора за открито небе от 2002 г. Впоследствие Русия се оттегли и от двата договора, оставяйки Договора за нов СТАРТ като единственото останало споразумение, регулиращо ядрените арсенали на двете ядрени суперсили в света.

Украйна и украинците, свързани с руското разузнаване, изиграха важна роля в събитията, довели до първия процес за импийчмънт на Тръмп през януари 2020 г. От една страна, администрацията на Тръмп прекрати забраната на администрацията на Обама да доставя на Украйна смъртоносни отбранителни оръжия в продължаващите военни действия с Русия в района на Донбас и достави на Киев противотанкови системи Javelin. От друга страна, Тръмп каза на украинския президент Володимир Зеленски, че Съединените щати ще спрат помощта за сигурността на Украйна, ако Украйна не предостави компрометираща информация за бизнес делата на Джо и Хънтър Байдън в Украйна. Изтеклото съдържание на този телефонен разговор доведе до искането за импийчмънт на Тръмп.

Политики на Байдън спрямо Русия и Украйна

Байдън встъпи в длъжност, като заяви, че се стреми към "стабилни и предвидими" отношения с Русия, за да постави "предпазни релси" около отношенията, така че Съединените щати да могат да се съсредоточат върху други неотложни проблеми, особено Китай. В момента, в който администрацията му е към края си, американско-руските отношения са по-лоши от когато и да било след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г.

Първото действие на Байдън беше подновяването на Договора за стратегическите ядрени оръжия New START, който щеше да изтече пет дни след встъпването му в длъжност. Той се срещна с Путин през юни 2021 г. в Женева и излезе с умерено оптимистично мнение за резултатите от срещата на върха, въпреки че Байдън предупреди, че "доказателството за пудинга е в яденето". Това доказателство се появи скоро след това, когато разузнавателните служби на САЩ забелязаха голямо руско военно струпване по границите на Украйна и в крайна сметка няколко месеца по-късно стигнаха до заключението, че Русия се мобилизира за пълномащабно нахлуване в Украйна.

През ноември 2021 г. директорът на ЦРУ Уилям Бърнс отиде в Русия, за да съобщи на висши руски служители, че Съединените щати знаят какво прави Русия, и да предупреди за последиците от пълномащабно нахлуване. Всичко това остана без резултат. Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. и войната продължава с пълна сила. От началото на войната Съединените щати прекъснаха почти всички контакти на високо равнище с Кремъл, наложиха редица наказателни финансови, енергийни и технологични санкции на руски организации и на отделни руснаци, както и събраха коалиция от съмишленици, за да окажат съвместен натиск върху Русия да спре войната.

Администрацията на Байдън подкрепи изцяло Украйна. До момента тя е предоставила 55,7 млрд. долара помощ за сигурност. Тя е предоставила и икономическа помощ в размер на 175 млрд. долара. Продължават дебатите за това какво модерно въоръжение трябва да бъде доставено и дали Украйна може да използва оръжия с голям обсег на действие, за да нанася удари далеч в руската територия. Въпреки че значителен брой членове на НАТО подкрепят приемането на Украйна в НАТО след края на войната, самият Байдън заяви, че Украйна не е готова. Предпазливостта на администрацията на Байдън по отношение на оръжията и членството в НАТО е продиктувана от страха от ескалация, която в крайна сметка може да въвлече Съединените щати в пряка война с Русия. Тя многократно е заявявала, че в Украйна няма да има американски военни на земята.

Какво би направила една втора администрация на Тръмп по отношение на Русия и Украйна?

Тръмп неведнъж е заявявал, че Русия нямаше да нахлуе в Украйна, ако той беше президент, и че би спрял войната 24 часа след избирането си. Докато първото твърдение не може да бъде доказано или опровергано, второто повдига ключови въпроси. Тръмп не е споделил никакви подробности за това как би прекратил тази брутална война на изтощение или как би принудил двете страни да седнат на масата за преговори. По време на президентския дебат с Харис през септември Тръмп отказа да разкрие дали иска Украйна да спечели войната си с Русия, когато беше попитан за това, като вместо това отговори: "Искам войната да спре" и призова двете страни да преговарят за споразумение.

"Това, което ще направя, е да говоря с единия, да говоря с другия, да ги събера заедно", каза Тръмп. През юли Тръмп и Зеленски проведоха телефонен разговор, който бившият президент определи като "много добър телефонен разговор". В публикация в социалните мрежи след този разговор той написа, че когато той е президент, Украйна и Русия "ще могат да се съберат и да договорят сделка, която да сложи край на насилието и да проправи път напред към просперитета". Той предположи, че отмяната на санкциите срещу Русия ще бъде част от тази сделка.

Тръмп разкритикува администрацията на Байдън за изпращането на милиарди долари помощ за Украйна. Когато помощта се превърна в ключов въпрос в Конгреса по-рано тази година, при нарастваща опозиция от страна на консерваторите, Тръмп настоя за кредитна рамка за помощта за Украйна, което означава, че Киев в крайна сметка ще трябва да върне средствата. По време на митинг през юни той предложи помощта за Украйна да бъде прекратена, ако се върне на поста си. Когато през септември 2024 г. Тръмп се срещна със Зеленски в Тръмп Тауър, той заяви: "И двамата искаме да видим края на този проблем и двамата искаме да постигнем справедлива сделка. Това трябва да спре и президентът (Зеленски) иска да спре, а аз съм сигурен, че и президентът Путин иска да спре и това е добра комбинация". Той също така напомни на Зеленски, че "за танго са необходими двама". Въпреки казаното от Тръмп обаче няма индикации, че Путин има интерес да преговаря със Зеленски, освен ако Украйна се предаде напълно.

Кандидатът за вицепрезидент на Тръмп Джей Ди Ванс е много по-открито антиукраински настроен. Той призова за незабавно прекратяване на помощта и представи мирен план, който включва съгласието на Украйна да демилитаризира цялата територия, контролирана в момента от Русия, и да се съгласи на постоянен неутралитет. Той не каза кой ще контролира тази територия. Планът му е подобен на този на Путин, който също призовава Украйна да отстъпи територията, окупирана от Русия, и да се съгласи никога да не се присъединява към НАТО.

Какво би направила администрацията на Харис по отношение на Русия и Украйна?

Харис, която е свързана с политиката на администрацията на Байдън, обеща на конгреса на демократите през август, че "ще застане твърдо на страната на Украйна и нашите съюзници от НАТО".

Харис се срещна за първи път със Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността през 2022 г. няколко дни преди руската инвазия, като предупреди украинския лидер за предстоящото нападение от страна на Кремъл и сподели американската разузнавателна информация, която предполагаше, че инвазията е неизбежна, тъй като руските войски бяха готови да нахлуят. През следващата година тя обвини Русия в "престъпления срещу човечеството". Оттогава насам тя многократно се е срещала с украинския лидер. През юни 2024 г. тя ръководи делегацията на САЩ на мирната среща на върха за Украйна в Швейцария.

По време на президентския дебат Харис изтъкна работата си в администрацията на Байдън в подкрепа на Украйна, като заяви, че ако Тръмп все още беше президент, "Путин сега щеше да седи в Киев".

"Разберете защо европейските съюзници и нашите съюзници от НАТО са толкова благодарни, че вече не сте президент и че ние разбираме значението на най-големия военен съюз, който светът някога е познавал", каза Харис на Тръмп, "и какво направихме, за да запазим способността на Зеленски и украинците да се борят за своята независимост." Тя също така каза на Тръмп, че Путин е "диктатор, който би ви изял за обяд".

Белият дом никога не е бил категоричен как определя спечелването на войната, повтаряйки, че от украинците зависи да решат кога и как да преговарят. Въпреки че Зеленски потърси разяснения в Ню Йорк и Вашингтон в края на септември, не е ясно дали е успял. В отчета на Белия дом за срещата се казва, че "президентът Байдън е решен да предостави на Украйна подкрепата, от която тя се нуждае, за да победи".

В доклада за срещата на Харис и Зеленски това беше повторено. Но никой в Белия дом не е определил какво може да означава победа или надмощие. Предвид настоящата ситуация на бойното поле изглежда малко вероятно Украйна да може да възстанови напълно границите си от 1991 г. в обозримо бъдеще.

Зеленски пристигна в Съединените щати с "план за победа", но подробностите за него не са оповестени. Акцентът в него е нуждата от повече оръжия с голям обсег, които да пристигат по-бързо, от разрешение за използване на тези оръжия за нанасяне на удари по-навътре в руската територия, както и от гаранции за сигурност от страна на САЩ, които да са подобни на тези от разпоредбата на член 5 от колективната отбрана на НАТО. Това би оставило Украйна в по-силна позиция, ако тя преговаря с Русия и действително направи някои териториални отстъпки.

Въпреки това Зеленски не получи разрешение за обстрелване още по-навътре в руската територия, а Белият дом досега не желае да обещае гаранциите за сигурност, които Украйна иска, тъй като това би могло да въвлече Съединените щати в пряк конфликт с Русия, ако тя отново нападне Украйна. Администрацията на Харис би могла да продължи политиката на Байдън да предоставя на Украйна достатъчна подкрепа, за да не загуби, но не и средства за победа и изтласкване на Русия от украинска територия.

Какви са перспективите?

На пръв поглед изглежда, че политиката на една бъдеща администрация на Харис спрямо Русия и Украйна ще представлява приемственост с тази на администрацията на Байдън. В същото време Тръмп ще промени голяма част от тази политика, като ограничи подкрепата на САЩ за Киев и го принуди да преговаря с Москва за споразумение, което далеч не отговаря на целите ѝ в тази война.

Преди изборите обаче е невъзможно да се предвиди какво ще направи спечелилият кандидат. Всеки от тях вероятно ще поиска преглед на политиката на САЩ спрямо Русия и Украйна и ще вземе решения въз основа на тези препоръки. Харис може би ще бъде по-далновидна по въпроса за използването на оръжия с украинците. Но може да се окаже вярно и обратното. На Тръмп със сигурност ще му бъде трудно да организира бързи и успешни преговори за прекратяване на войната. Събитията на място в Русия и Украйна също ще определят решенията на бъдещия президент, независимо кой ще бъде в Белия дом, както и политиките на съюзниците на САЩ в НАТО и азиатските партньори.