БГНЕС
Без заплаха крайнодесните идеи си пробиват път
Когато унгарската крайнодясна партия "Йобик" спечели 15 процента от гласовете на юнските избори за Европейски парламент, целият континент го побиха тръпки.
Със своята антиромска платформа, с обидите срещу евреите и хомосексуалистите и свое собствено униформено крило, "Йобик" изглеждаше по-обезпокоително от предишните групировки. Партията се присъедини към екстремистите в района, за да подскаже, че крайната десница отново се надига. От 1990 г.
Словашката национална партия, чийто водач Ян Слота е известен с острите си антиунгарски изказвания, печели места в словашкия парламент на всички избори с изключение на веднъж, а от 2006 г. е представена и в правителството.
Българската "Атака" е достойна за името си с яростните си словесни нападки срещу българските турци, а от 2005 г. насам се радва на подкрепата на 10 процента от гласоподавателите. На изборите идната пролет "Йобик" може да се окаже третата най-голяма партия в Унгария.
На други места обаче крайнодесните са в отстъпление. През 2007 г. "Лигата на полските семейства" в Полша - ксенофобски сбор, чието младежка крило е известно с антисемитизма си - бе отстранена от парламента. През 2008 г. партия "Велика Румъния" - иредентистка група от агресивно настроени срещу унгарското малцинство лица, чийто лидер се класира втори на президентските избори в Румъния през 2000 г. - изгуби всичките си места в парламента. По-рано тази година униформените дружини на "Йобик" бяха забранени. През 2007 г. крайнодясна група в Европейския парламент се разпадна след десетмесечни вътрешни борби (румънските членове не бяха съгласни италианските да ги наричат "цигани").
В Балтийските страни, Чехия и Словения няма големи крайнодесни партии. Крайната десница в Централна Европа се различава от западните си еквиваленти по избора на неприятели.
На Запад в тази роля предпочитат имигрантите, докато на Изток се спират на по-атавистични обекти: етнически малцинства, стари териториални спорове, хомосексуалисти, международни финансисти и, естествено, евреите. Омразата към ромите се превърна в нещо определящо. Икономическите страхове се експлоатират навсякъде. Дори и десетилетието на растеж остави след себе си изобилие от бедни и недоволни хора. Мнозина се връщат към времената, когато държавата ги закриляше от жестоките пазарни сили. Това произведе крайна десница, която харесва национализацията и не одобрява пазара. Онова, което благоприятства най-силно избуяването на крайната десница обаче, са политическите страхове, произтичащи от корупцията, слабите институции и основните партии, на които малцина вярват.
Същността на крайната десница е да бъде противник на върхушката, а лидерите й да се противопоставят на корумпираните елити, които се продават на чуждестранните банкери.
"Йобик" и "Атака" изникнаха след срива в подкрепата за центристките партии. Полската крайна десница бе подхранена през 2005 г. от некомпетентността и корупцията в оглавяваното от социалистите тогавашно правителство. Крайната десница често е неефективна. Изправяйки се пред едно корумпирано и некадърно управление, в един момент тези партии се оказват същите. Словашката национална партия на Слота може "да се похвали с актив" от трима министри, изгонени от постовете им след обвинения в тъмни сделки. След три години в правителството, едничкото постижение на партията са лошите отношения с Унгария и етническите унгарци в Словакия. Същото беше и с Георге Фунар - ултранационалист, който през 90-те години бе кмет на румънския град Клуж-Напока и когото ще помнят само с финансовата му пирамида и боядисаните в цветовете на националния флаг пейки в парка. Попадайки в управляващата коалиция крайната десница обикновено става беззъба. В Полша, успехът й през 2005 г. бе прелюдия към нейната кончина през 2007 г., когато поляците избраха умерено правителство след двегодишно дясно управление. И все пак някои крайнодесни идеи проникнаха в главните политически направления.
Една от причините в Балтийските държави да няма големи крайнодесни партии е, това че те имат по-здрави десноцентристки формации. През 2005 г., след Полша и Литва, Латвия също забрани хомосексуалните бракове. Шествията в защита на правата на хомосексуалистите предизвикват възбрани и сбивания. Унгарският десен печат е наводнен с теории за антикапиталистическа конспирация, насочени срещу "комунисти", либерали и, от време на време, евреи.
Десноцентристкият български премиер Бойко Борисов се оплака от "човешкия материал" в страната си (тоест твърде много цигани, турци и пенсионери). В социално отношение полската партия "Право и справедливост" стои по надясно от повечето западни консервативни формации (въпреки че заедно с чешката "Граждански форум" е съюзник на британските тори в Европейския парламент). Антиунгарските настроения обхващат не само крайната десница в Румъния и Словакия. Заради некомпетентността си крайната десница може и да е политически обречена, но някои от идеите й ще просъществуват и в бъдеще.
Словашката национална партия, чийто водач Ян Слота е известен с острите си антиунгарски изказвания, печели места в словашкия парламент на всички избори с изключение на веднъж, а от 2006 г. е представена и в правителството.
Българската "Атака" е достойна за името си с яростните си словесни нападки срещу българските турци, а от 2005 г. насам се радва на подкрепата на 10 процента от гласоподавателите. На изборите идната пролет "Йобик" може да се окаже третата най-голяма партия в Унгария.
На други места обаче крайнодесните са в отстъпление. През 2007 г. "Лигата на полските семейства" в Полша - ксенофобски сбор, чието младежка крило е известно с антисемитизма си - бе отстранена от парламента. През 2008 г. партия "Велика Румъния" - иредентистка група от агресивно настроени срещу унгарското малцинство лица, чийто лидер се класира втори на президентските избори в Румъния през 2000 г. - изгуби всичките си места в парламента. По-рано тази година униформените дружини на "Йобик" бяха забранени. През 2007 г. крайнодясна група в Европейския парламент се разпадна след десетмесечни вътрешни борби (румънските членове не бяха съгласни италианските да ги наричат "цигани").
В Балтийските страни, Чехия и Словения няма големи крайнодесни партии. Крайната десница в Централна Европа се различава от западните си еквиваленти по избора на неприятели.
На Запад в тази роля предпочитат имигрантите, докато на Изток се спират на по-атавистични обекти: етнически малцинства, стари териториални спорове, хомосексуалисти, международни финансисти и, естествено, евреите. Омразата към ромите се превърна в нещо определящо. Икономическите страхове се експлоатират навсякъде. Дори и десетилетието на растеж остави след себе си изобилие от бедни и недоволни хора. Мнозина се връщат към времената, когато държавата ги закриляше от жестоките пазарни сили. Това произведе крайна десница, която харесва национализацията и не одобрява пазара. Онова, което благоприятства най-силно избуяването на крайната десница обаче, са политическите страхове, произтичащи от корупцията, слабите институции и основните партии, на които малцина вярват.
Същността на крайната десница е да бъде противник на върхушката, а лидерите й да се противопоставят на корумпираните елити, които се продават на чуждестранните банкери.
"Йобик" и "Атака" изникнаха след срива в подкрепата за центристките партии. Полската крайна десница бе подхранена през 2005 г. от некомпетентността и корупцията в оглавяваното от социалистите тогавашно правителство. Крайната десница често е неефективна. Изправяйки се пред едно корумпирано и некадърно управление, в един момент тези партии се оказват същите. Словашката национална партия на Слота може "да се похвали с актив" от трима министри, изгонени от постовете им след обвинения в тъмни сделки. След три години в правителството, едничкото постижение на партията са лошите отношения с Унгария и етническите унгарци в Словакия. Същото беше и с Георге Фунар - ултранационалист, който през 90-те години бе кмет на румънския град Клуж-Напока и когото ще помнят само с финансовата му пирамида и боядисаните в цветовете на националния флаг пейки в парка. Попадайки в управляващата коалиция крайната десница обикновено става беззъба. В Полша, успехът й през 2005 г. бе прелюдия към нейната кончина през 2007 г., когато поляците избраха умерено правителство след двегодишно дясно управление. И все пак някои крайнодесни идеи проникнаха в главните политически направления.
Една от причините в Балтийските държави да няма големи крайнодесни партии е, това че те имат по-здрави десноцентристки формации. През 2005 г., след Полша и Литва, Латвия също забрани хомосексуалните бракове. Шествията в защита на правата на хомосексуалистите предизвикват възбрани и сбивания. Унгарският десен печат е наводнен с теории за антикапиталистическа конспирация, насочени срещу "комунисти", либерали и, от време на време, евреи.
Десноцентристкият български премиер Бойко Борисов се оплака от "човешкия материал" в страната си (тоест твърде много цигани, турци и пенсионери). В социално отношение полската партия "Право и справедливост" стои по надясно от повечето западни консервативни формации (въпреки че заедно с чешката "Граждански форум" е съюзник на британските тори в Европейския парламент). Антиунгарските настроения обхващат не само крайната десница в Румъния и Словакия. Заради некомпетентността си крайната десница може и да е политически обречена, но някои от идеите й ще просъществуват и в бъдеще.