Народното събрание реши единодушно със 161 гласа "за" министърът на здравеопазването да създаде план за действие за организацията на работата и финансирането на лечебните заведения при извънредна епидемична обстановка.

Решението е част от внесеното проекторешение по исканото от БСП разискване към министъра на здравеопазването Кирил Ананиев относно стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация за българските медици.

До консенсуса в пленарна зала се стигна след направените от д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ редакционни поправки.

Така според приетото решение в срок до три месеца министърът на здравеопазването изготвя и внася в Комисията по здравеопазването план за действие за организацията на работата и финансирането на лечебните заведения при извънредна епидемична обстановка.

Според точка втора от приетото решение, в срок до шест месеца, министърът на здравеопазването извършва и внася в Комисията по здравеопазването анализ на дейността на инфекциозните отделения, клиники и болница и изготвя план за ефективното им функциониране при обявена извънредна епидемична обстановка.

Анна Славова от "БСП за България" заяви, че от БСП ще се съгласят с направените от ГЕРБ корекции. "Това, което вие предлагате, е да се приемат не законодателни промени, а да се приеме план за действие по организацията на работата и финансирането на лечебните заведения", констатира депутатът.

Дебатът

Според ГЕРБ здравната система е издържала теста на коронавируса; от БСП виждат организационни пропуски при посрещането на кризата и настояват за промени. В хода на предложените от левицата разисквания по питане към здравния министър Кирил Ананиев относно стратегия за подобряване на условията на труд и за финансова компенсация на българските медици, БСП настояха за приемане на законодателни промени, с които да се гарантират медиците в условията на извънредна епидемична обстановка.

Депутатът от левицата Георги Йорданов посочи, че предоставените суми по 1000 лв. на медицински специалист, ангажиран в хода на пандемията, са предизвикали множество спорове, дрязги и недоволство сред персонала. Според него не е трябвало населението да бъде поставено в състояние на силен стрес поради ежедневното сутрешно и късно вечерно съобщаване на статистически данни за коронавируса. "Не стана ясно защо в големите спортни зали бяха разгърнати болнични легла, подходящи за извънредни ситуации при земетресение, но не и за медицинско лечение", коментира той.

Йорданов посочи, че не било достатъчно осигуряването на дезинфектанти, маски и предпазно облекло. Той алармира, че дейността на лечебните заведения е била силно ограничена със заповед на министъра на здравеопазването и в резултат броят на приетите от тях пациенти се е движел между 20 и 50 на сто от приема им преди пандемията, от което следвал и негативният ефект върху финансовите им приходи.

Колегата му д-р Илиян Тимчев констатира пропуски в организационното, кадровото и финансовото обезпечение при посрещането на кризата с коронавируса.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС се присъедини към апела на колегите си от левицата за анализ на случилото се. Тя отбеляза, че няма второстепенни по важност медицински специалности. Няма по-маловажни и по-важни лечебни заведения, посочи Джафер. По думите й, темата с безопасността на условията на труд е нещо, което е било подценявано през последните десетилетия. В резултат - за вътрешноболничните инфекции, за които преди е имало планове, сега на много места те са се оказали липсващи. По думите й, наложило се е в кризисна ситуация да се търсят резерви от 1984 година.

Д-р Георги Михайлов от левицата насочи вниманието към управлението на системата. "БСП три години и половина напомня на вас, че системата е болна и трябват промени", посочи той. По думите на Михайлов тази криза е поставила на преден план проблемите, че не може чрез клинични пътеки и чрез оборот - като от дюкян, да се финансира системата. Той попита защо болниците сега се финансират точно 85 на сто от приходите си за същия месец преди пандемията и изтъкна, че по законите НЗОК може да изиска част от тези средства. Той констатира, че системата не е била претоварена. "Цифрите са несравними с възможностите на българската здравна система", коментира Михайлов. Депутатът настоя за дискусия по проблемите на управлението на здравната система.

Д-р Хасан Адемов от ДПС посочи, че все още очакват от здравния министър публичния отчет как са изразходвани 500 млн. лв. в системата на здравеопазването и отбеляза, че въпреки тежката ситуация българската система на здравеопазването се е справила с предизвикателствата.

Д-р Емил Тончев от ГЕРБ разказа пред депутатите за опита си като доброволец в многопрофилната болница в Разлог, където, по думите му, няма проблем с изплащането на допълнителните средства за хората на първа линия.

"Първоначално действително имаше недостиг от предпазни средства, но този недостиг бе овладян сравнително бързо благодарение на действията на Националния оперативен щаб, Националния логистичен щаб", посочи той.

Колегата му, д-р Лъчезар Иванов, също от ГЕРБ, каза: "Нашата система издържа теста и предизвикателството в борбата с коронавируса. Нашата система успя да се организира и да излезе сама от недостига и дефицита на предпазни средства", посочи той. По думите му, още не е дошъл моментът на равносметка, тъй като кризата не е приключила. Към днешна дата ние можем да се гордеем с това, което България е постигнала в борбата с COVID-19. Български граждани не са били връщани и не им е отказван прием, каквито примери има в други здравни системи, коментира депутатът. Ние трябва да отдадем заслуженото на всички, които успяха да организират и да се борят с тази нечувана епидемия, каза той.

 

По време на разискването здравният министър Кирил Ананиев увери, че всички медици от първата линия за борба с коронавируса ще получат обещаните допълнителни възнаграждения, както и че болниците няма да връщат никакви средства на Здравната каса.

"Никакви средства няма да се връщат, никакви компенсации няма да се правят. Служителите в регионалните здравни инспекции ще получат своите допълнителни възнаграждения за предходните три месеца - както допълнителното материално стимулиране, което е предвидено за държавните служители, така и 1000 лева, които са предвидени като работа в такива затруднени условия", каза от своя страна здравният министър Кирил Ананиев.