Александър Йорданов: Националпопулизмът и руска реваншистка политика са големите опасности пред Европа

Приоритетите, за които ще работи политикът, са приемането на България в Шенген и кохезионната политика

11:50 | 22 май 2019 80 2842 Снимка: Булфото

Всички в България знаят тази крилата мисъл: "Днес е хубав ден за българската демокрация!". Всеки успех на България, всеки добър ден за България, интуитивно връща в съзнанието ни тези думи на Александър Йорданов - учен, политик и дипломат, който продължава и днес да споделя открито своите позиции по вътрешнополитически и външнополитически проблеми.

Европейски избори 2019

Неговите политически анализи и коментари се радват на широк обществен отзвук. Той принадлежи на поколението на "синята надежда", което практически осъществи демократичната промяна в България. Но според него една от причините не всички да са доволни от българския преход към демокрация, е че той е "побългарен". В него, твърди Йорданов, "много български политици вложиха негативна енергия", избиваха собствени комплекси така дадоха възможност "посредствеността да се облече във власт". А главната причина за неуспехите ни са според него в несъстоялата се декомунизация и лустрация на номенклатурните кадри на бившата комунистическа партия. Това, пише той, е "причината да бъде ампутирана справедливостта в българския преход". А следпреходният период, в който днес се намираме след приемането ни в Европейския съюз, е силно манипулиран от антиевропейски и антинатовски сили, които обслужват "чуждата и дори враждебна на България" руска политика.

Последователен и неотклонен борец за демокрация

Александър Йорданов остава верен на Съюза на демократичните сили вече 30 години. Той е символ на политическа последователност и привързаност. Смята, че трябва да бъде със своята политическа организация не само когато тя е на върха, но и когато преживява трудни моменти. Това му прави чест и рязко го отличава от много други политици. Кръгът от проблеми, които го вълнуват е широк: бъдещето на обединена Европа, защитата на националните интереси в нея, разбирането на Евросъюза като пространство на свободата и солидарността. Същевременно той не скрива разочарованието си от "лидероманите", както ги нарича, в дясното политическо пространство, които според него са получили като наследство изграден демократичен дом - Съюз на демократичните сили, но вместо да го развиват и утвърждават като политическа сила, те се втурват да избиват политически комплекси струпвайки набързо своите нови "малки партийни колиби". Затова и голяма част от дясното политическо пространство днес не е представено в българския парламент. Затова и от много години Александър Йорданов не се уморява да призовава към разбирателство и единодействие българската десница.

Сред кандидатите за евродепутати Александър Йорданов се откроява с безспорния си политически и дипломатически опит, както и с това, че е убеден евроатлантик. Още в 7-то ВНС той е сред малцината, които заявяват, че гаранция на българската национална сигурност е членството на страната ни в НАТО. Прави това изявление в парламентарна анкета във време, когато все още съществува СССР и България е член на Варшавския договор. Известна е ярката му позиция на противопоставяне на "руската агресия" срещу независима Украйна. Категорично подкрепя санкциите срещу Русия, докато "окупаторите", както ги нарича, не напуснат украинската територия. Участва с доклади и организира научни конференции по проблемите на хибридната война, която Кремъл води срещу Европа и България. Тези му позиции и действия му създават у нас "врагове", но е факт, че своите проевропейски и евроатлантически възгледи Йорданов защитава аргументирано.

Но знаем ли всичко за Александър Йорданов?

Той е роден в град Сталин и както пише в мемоарната си книга "Blogo, ego sum!", "комунистите са извършили и тази глупост" - да преименуват Варна на името на "съветски сатрап". Семейството му е живяло в комунална квартира в крайния квартал Аспарухово. Вероятно така при комунистическия режим са живели много хора, които не са били членове на БКП. След като завършва гимназия в родния си град Йорданов отбива военната си служба в град Мичурин ( днес Царево). Сетне завършва българска филология в Университета "Св. Константин Преславски" в Шумен, където негови преподаватели са някои от светилата на българската филологическа наука от Софийския университет. Още като студент Йорданов успява да пробие в литературния печат и в началото на 80-те години е вече обещаващо име в литературната критика. Проф. дфн Тончо Жечев казва за него: "една от най-големите ми надежди за бъдещето на нашата критика". През 1978 г. Йорданов с конкурс е приет за редовен аспирант в Института за литература при БАН, където защитава докторат върху литературната критика на българския модернизъм. Дисертацията е с принос, но публикуването ѝ със заглавие "Своечуждият модернизъм" става възможно едва през 1993 г., защото в нея "липсва марксическата гледна точка". Затова и първата му книга "Личности и идеи" излиза едва през 1986 г. като ръкописът отлежава няколко години в издателство "Народна младеж", защото и е поставено следното клеймо: "авторът няма класов и партиен подход".

По-късно Александър Йорданов специализира в Ягелонския университет в Краков по теория на литературната критика и работи като научен сътрудник в Института за литература. Хабилитационният му доцентски труд е монография за живота и творчеството на големия български учен германист проф. д-р Константин Гълъбов, основател на литературния кръг "Стрелец", чиято цел е била да приобщи "родното" и "европейското" в българската култура. Тук трябва да се отбележат и участията на доц. д-р Йорданов в Международния конгрес по българистика, в редица международни и национални научни конференции, както и книгите му с литературни изследвания "В сянката на думите" (1989) и "Завръщане"(2006). Доцент д-р Йорданов ръководи първия успешен българо-македонски научен проект в областта на литературната наука. Той успява да открие непубликувани в Р Македония произведения на македонски автор, които еднозначно говорят, че до средата на миналия век българи и македонци мислят за себе си като за един народ. Книгата му "Непознатият Александър Караманов" представлява безспорен принос за осветляване на понятието "обща история" използвано от политиците от двете страни на границата.

Доцент д-р Александър Йорданов е бил председател на Общото събрание на учените в Института за литература при БАН, а днес е член на неговия Научен съвет.

Виж още Кого ще подкрепите на изборите за Европейски парламент?

Във вихъра на промяната

През пролетта и лятото на 1989 г. Александър Йорданов участва в протестни акции на интелектуалци срещу "престъпния", както го нарича, Възродителен процес. Той организира подписка против репресиите на които са подложени български дисиденти. Паметно остава неговото участие в едно от първите събрания на опозицията в края на октомври 1989 г. в столичното кино "Д-р Петър Берон". Тогава Йорданов взривява залата с блестящ с иронията си метафоричен език, визирайки "политическия труп на режима". Десет дни по-късно Тодор Живков е свален от власт. Оттогава може би датира и популярният в началото на демокрацията израз: "Каквото каже Александър Йорданов, това става."

Александър Йорданов участва в създаването на Съюз на демократичните сили и в неговия първи Национален координационен съвет. На 9 януари 1990 г. той води остра полемика с членове на висшето ръководство на БКП на заседание на т.нар. Обществен съвет за обсъждане на националния въпрос, ръководено от тогавашния председател на Народното събрание Станко Тодоров. Йорданов взима думата и предлага да бъдат отстранени от постовете и да им се потърси съдебна отговорност на всички партийни вдъхновители и участници във Възродителния процес. Там той за пръв път поставя въпроса за разпускане на първичните партийни организации на БКП по месторабота, както и за незабавното деполитизиране на армията и милицията. Настоява за подвеждане под съдебна отговорност на изнеслите капитали зад граница членове на БКП. Става скандал. Станко Тодоров се опитва да му отнеме думата. Не успява. Книгите на Йорданов "Надеждата срещу безвремието" (1992), "Да нарушим Сценария!"(2006) и "Blogo, ergo sum!" (2012), съдържат автентични свидетелства за този първи период на българската демокрация, за сложния и противоречив български преход.

През есента на 1989 г. Александър Йорданов участва във възстановяването на Радикалдемократическата партия, в изработването на нейния устав и програма. Партията става член на СДС, а Александър Йорданов по-късно е избран за неин председател на който пост остава до 1998 г. Той е и сред активните участници на Националната кръгла маса в началото на 1990 г. от страната на СДС. Участва в т.нар. "контактна група", която изработва текста на Политическото споразумение, открило възможност да стартира процеса на демонтаж на тоталитарната система чрез провеждане на първи демократични избори. Той е инициатор и редактор на първия печатен орган на СДС - в. "Кръгла маса", излязъл на 22 януари 1990 г., участва и в създаването на в."Демокрация", в чийто брой първи е публикувана негова статия. През март 1990 г. основава политическия и културен седмичник на РДП "Век 21", който се превръща в притегателен център за българската демократична интелигенция. Ръководи вестника до 1998 г.

На изборите за VII Велико народно събрание е избран мажоритарно за народен представител от СДС. Проявява се като ярък парламентарен оратор. Участва в протестната гладна стачка на т.нар. Група на 39-те - народни представители от СДС, които отказват да гласуват новата българска конституция защото в нея, както твърдят, има заложени "капани пред бъдещето на демокрацията" и визират главно съдебната система. Ръководството на СДС подкрепя протестната акция и тя се превръща в генератор на първата синя победа на парламентарните избори през октомври 1991 г. В 36-то Народно събрание Александър Йорданов е избран за председател на Парламентарната група на СДС и за председател на Комисията по външна политика, а в началото на ноември 1992 г. след единодушно решение на всички партии и организации в СДС (само една въздържала се организация), е предложен и избран за председател на парламента. Ръководи и българската парламентарна делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Удостоен е с указ на Н.В.Хуан Карлос I с един от най-високите ордени на Кралство Испания - Големият кръст за граждански заслуги, за приноса му за утвърждаването на демокрацията в България. Още като депутат в 7-то ВНС е приет от бившия президент на САЩ Роналд Рейгън, а като председател на парламента е на ауиденция и при Н.Св. Папа Йоан Павел II, японският император Н.В. Акихито, приема в българския парламент държавните глави на Франция, Испания, председателя на Кнесета на Държавата Израел, подкрепя коалицията срещу диктатора Саддам Хюсеин и затова му е оказана висока чест да бъде приет от държавния глава на Кувейт. Ръководеното от Йорданов 36-то Народно събрание ратифицира Споразумението за асоцииране на България към Европейските общности - първата крачка към членството на страната в бъдещия Европейски съюз. Александър Йорданов ръководи и заседанието на което през 1994 г., се приема решение със силата на закон, с което документите на Държавна сигурност престават да бъдат държавна тайна и пада секретността върху тях. През 1997 г. Йорданов като член на българската парламентарна делегация в ПА на ОССЕ успява да включи в Заключителния документ от заседанието във Виена предложения, които призовават правителствата на държавите членки да предприемат законодателни действия за разкриване на досиетата на всички граждани в бившите социалистически страни, както и да се прекъсне зависимостта на журналисти от тайните комунистически служби, което би довело до "ефективна борба с дезинформационната среда в посткомунистическите държави".

Избори в СДС

Любопитен епизод от политическата биография на Александър Йорданов е през 1991 г., когато той и Филип Димитров достигат до финалната права за избор на нов председател на съюза. Тогава Йорданов сам си прави отвод и подкрепя Димитров с аргумента, че на СДС не е необходима конфронтация за лидерство, а стабилност и единодействие. По-късно приема да стане заместник-председател на СДС. Той е и един от кандидатите за президент на България, които СДС обсъжда през 1996 г. Губи на "финалната права" от Петър Стоянов, но това не помрачава отношенията между двамата.

В 37-то Народно събрание Александър Йорданов е ярък критик на управлението на БСП с премиер Жан Виденов, довело страната до икономическа и финансова катастрофа. В началото на 1997 г. в СДС се водят горещи дебати за бъдещето на съюза като коалиция или партия. Йорданов защитава тезата, че СДС трябва да се съхрани като национално движение за демокрация с организационна коалиционна структура. Нарича този модел "политическо ветрило" и го противопоставя на т.нар. "диригентска командирска палка" целяща превръщането на СДС в централизирана структура по модела на бившата БКП. Но в СДС надделява тезата за трансформиране на синьото национално движение в "синя партия". Това Йорданов и до днес смята за политическа грешка, защото така се свива дясното политическо пространство и се предоставя лявото политическо пространство във "владение" на БСП. След период на вътрешни противоречия в СДС Йорданов напуска 38-то Народно събрание и приема да бъде назначен за посланик на Република България в Полша, а по-късно и в Литва, Латвия и Естония. През 2001 г. той поема българската дипломатическа мисия в Скопие. През 2004 г. с решение на атестационната комисия на МВнР му е присъден най-високия дипломатически ранг - посланик. В Полша Йорданов създава широк кръг контакти и активно работи за членството на България в НАТО. В Р Македония той поставя началото на възстановяването на българските военни паметници и гробища. На неговите усилия се дължи и откриването на Български културен център в Скопие, както и традицията да се провеждат пролетни и есенни дни на българската култура в Скопие и Охрид, да се чества открито 24 май като ден на българската писменост, просвета и култура.

Основател на Атлантическия съвет на България

Александър Йорданов е сред основателите на Атлантическия съвет на България, бил е член на неговия Управителен съвет и ръководител на Програмата "Гражданско общество и демокрация". Редица декларации и позиции на АСБ съдържат и неговата професионална експертиза, особено по въпросите на проблемите на сигурността в Черноморския регион и Западните Балкани, руската хибридна война срещу България и Европа, заплахата за европейската сигурност след анексирането на Крим от Руската федерация и др. Александър Йорданов споделя възгледа, че в ЕС от нашия регион могат да се приемат само държави, които преди това са станали вече членове на НАТО. За него това е "conditio sine qua non", защото членството в НАТО гарантира най-важното за държавите от региона - тяхната сигурност и европейска перспектива. Александър Йорданов се застъпва енергично за членството на Р Северна Македония в НАТО и ЕС. Но е категоричен противник на доктрината на македонизма, която определя като "антибългаризъм в постоянно действие". Убеден е, че тя няма нищо общо с европейските ценности и с принципите на добросъседството. Затова и гледа на бъдещото членство на Р Северна Македония в ЕС като на сериозен тест за всички граждани и политици в тази страна, които все още не могат да се освободят от напластените в комунистическия период лъжи и манипулации срещу България.

Предизвикателството на евроизборите

На участието си в евроизборите като кандидат на СДС в общата листа с ПП "ГЕРБ", Александър Йорданов гледа като на единствената възможност да "не се случи лошият сценарий за България", а именно БСП да използва тези избори, за да предизвика след тях политическа криза и евентуално да стигне до управлението на страната. Той е категоричен, че никоя друга партия или коалиция в момента не е в състояние да развали този сценарий освен съюзът на ПП "ГЕРБ" и СДС. Според него само съюзът на СДС и ГЕРБ, подкрепен от антикомунистическите организации на репресираните, на земеделците "николапетковисти", на Българския демократичен форум, е алтернатива на този сценарий. Аргументира се с провалите на тази партия в държавното управление. Изразява разочарованието си, че редица по-малки партии афиширащи се на думи като демократични, практически помагат на БСП да постигне своята цел. Нарича ги "патерици на столетницата". Смята за сериозна политическа провокация към десните избиратели тезата, че трябва да се даде възможност на БСП да се върне на власт след което щяла да продължи борбата срещу нея. Според него това е не само политическо късогледство, но и провокация към европейска България. Категоричен противник е на доктрината за "Европа на отечествата", която според него обслужват политиката на Кремъл. В такава националистическа Европа, твърди той, ние вече сме живели през ХХ век и "нищо добро не сме видели". Националпопулизмът и днешната руска реваншистка политика - "мешавица от изгубено имперско величие и неизживян болшевизъм", са според Йорданов големите опасности пред Европа. В последната си книга "Патриотични уроци" (2019), която след впечатляваща премиера в София продължава да се радва на голям интерес в страната, Йорданов отделя много страници, за да разграничи българския патриотизъм от русофилството. С много и блестящи примери той изтъква българофилството и българската мечта за европеизиране като най-значимите тенденция в историческия живот на българите.

Приемането на България в Шенген и еврозоната, както и продължаването на европейската кохезионна политика, на образователните европейски програми, са приоритети, за които Йорданов категорично се застъпва. Той смята, че българските евродепутати не трябва да бранят статуквото, а да участват активно в процесите на все по-голямо икономическо, културно и политическо сцепление в Европа. Според него ЕС ще продължи своето движение към още по-голяма заедност и солидарност, Европейската народна партия към чието семейство принадлежат ПП "ГЕРБ" и СДС ще продължи да лидира процесите на интеграция и реформи в ЕС, а България ще бъде по-добре защитен в единен, а не в разделен или вътрешно конфронтиран Европейски съюз. Скоростта, с която страната ни ще настига страните от Западна Европа зависи, твърди Йорданов, от "самите нас". И допълва, че има лек за всички български проблеми и той се нарича: "Повече Европа в България".

Но какво още не знаем

Александър Йорданов е семеен от 45 години. Създава семейство още като студент и до днес със съпругата си са неразделни. Тя е учител по български език и литература. Имат син и дъщеря. Синът следва баща си като журналист и редактор, а дъщерята е завършила университет във Франция и работи в престижна компания. Младите отдавна живеят отделно, а Йорданов и съпругата му и до днес са в своя стар апартамент, в сграда, която видимо плаче за саниране. Притежават и един автомобил на 20 годишна възраст. Нямат вила, нито "къщи за гости". Нямат имоти от реституция, нито такива от приватизация. Но всеки който влезе в дома на това семейство се впечатлява от богатата домашна библиотека, включваща редки и ценни научни и литературни издания. В този дом книгите просто са навсякъде. Йорданов нарича тази домашна атмосфера "живот с книги". И е факт, че дори в момента, независимо от ангажираността си с предизборната кампания, той "краде" време, за да довърши две нови свои книги: "Украински дневник" и "Неудобни думи". Първата ще представлява хроника на събитията в Украйна в периода 2013-2018 г. включително и отражението му в световната, а и в българската политика, а втората ще представи негови избрани политически коментари и анализи в същия период.

Д-р Александър Йорданов е убеден, че: "Не трябва да гледаме България и Европа с черни очила", за да има и утре "хубави дни за българската демокрация".

ИЗБРАНО