Водещите световни демокрации тънат в трудности, а политическият център в Г-7 се разпада

Най-близките съюзници на Америка може да започнат да гледат на Доналд Тръмп не като на приятел, а като на опасен политически враг

Снимка: Patrick Pleul/АР/БТА

Водещите световни демокрации тънат в трудности, а политическият център в Г-7 се разпада

09:07 | 24 декември 2024 | Автор: Гидеон Рахман, Файненшъл Таймс 190 5606 Снимка: Patrick Pleul/АР/БТА

Според съветника по националната сигурност на президента на САЩ Джо Байдън Джейк Съливан Г-7 е "ръководният комитет на свободния свят". Ако е така, свободният свят има проблем. Повечето правителства на страните от Г-7 вече са толкова обременени с вътрешнополитически проблеми, че не са в състояние да управляват собствените си държави - да не говорим за свободния свят.

САЩ

Погледнете политическите ситуации във Франция, Германия, Канада, Япония и Южна Корея (последната формално не е член на Г-7, но редовно присъства на срещите на върха). Във Франция правителството наскоро падна, след като не можа да приеме бюджет. В момента има нов премиер, но той ще се сблъска със същите проблеми. Много се спекулира, че Еманюел Макрон ще подаде оставка като президент преди планирания край на мандата му през 2027 г.

Германия се насочва към избори след разпадането на "светофарната" коалицията, ръководена от Олаф Шолц. На неотдавнашните избори в Япония управляващата Либерално-демократическа партия загуби мнозинството си за първи път от 2009 г. насам - вероятно ще има още едно гласуване през следващата година. В Канада близо десетгодишното управление на Джъстин Трюдо върви към недостоен край. Тъй като партията му изостава значително в социологическите проучвания, министър-председателят е подложен на силен натиск да подаде оставка.

Най-добрият пример за демократичен упадък е Южна Корея, където политическото положение на президента Юн Сук Йол стана толкова отчаяно, че той обяви военно положение. Народните протести бързо го принудиха да се оттегли и доведоха до неговия импийчмънт.

Извън САЩ единствените две страни от Г-7, които могат да твърдят, че имат стабилно правителство, са Обединеното кралство и Италия. Британският премиер Киър Стармър спечели огромно мнозинство на изборите това лято. Оттогава обаче рейтингът му в социологическите проучвания бързо се срина. Всъщност след пет месеца на поста Стармър е по-непопулярен от всеки друг министър-председател на Обединеното кралство през последните четири десетилетия. Единствено италианската премиерка Джорджа Мелони може да претендира за благосклонно отношение от страна на избирателите и пазарите.

И така, какво се случва с Г-7? Както винаги, местният контекст е от значение. В Япония корупционните скандали отслабиха ЛДП. А Макрон, и Трюдо са лидери, които загубиха блясъка си след дълги години на власт.

Но изглежда, че има и два големи всеобхватни фактора, които правят нещата много трудни за всички демокрации от Г-7 да поддържат стабилни правителства. Първият фактор е упадъкът на политическия център и възходът на популистките партии. Вторият е бюджетният натиск, породен от бавния растеж, застаряването на обществата, пандемията, финансовата криза от 2008 г. и исканията за увеличаване на разходите за отбрана.

Популизмът и фискалните проблеми се подхранват взаимно и правят управлението все по-трудно. Правителството на Франция беше свалено, след като се опита да намали разходите и да повиши данъците, за да се пребори с бюджетен дефицит от 6 % от БВП. Тъй като голяма част от френския парламент е в ръцете на крайната левица или крайната десница, е изключително трудно да се постигнат политически компромиси.

Голямото мнозинство на Стармър във Великобритания даде възможност на неговото правителство да направи това, което французите не можаха - да увеличи данъците, в опит да балансира сметките. Но повишаването на данъците допринесе за спада на популярността на лейбъристите. Трудното намиране на пари в трудни времена също така изигра значителна роля за политическите кризи в Канада и Япония.

Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом вероятно ще допринесе за атмосферата на политическа нестабилност в Г-7. Вместо да се опитват да помагат на правителствата на демократичните си съюзници, Тръмп и неговият настоящ любимец Илон Мъск изглежда се наслаждават на трупането на болка. Инатливите републиканци особено обичат да подмамват лявоцентристки лидери като Трюдо, Шолц и Стармър.

Тръмп не спира да унижава Трюдо, като нарича Канада 51-ия американски щат, а министър-председателя ѝ - "губернатор". Мъск влезе в заглавията на вестниците в цяла Европа, като публикува в X: "Само "Алтернатива за Германия" може да спаси Германия". Той също така проведе добре оповестена среща с Найджъл Фараж, лидер на Реформаторите във Великобритания - който даде да се разбере, че се надява на финансовата подкрепа на Мъск.

Републиканците на Тръмп вече не смятат традиционните консерватори в Европа за свои сестрински партии. Кеми Баденох, лидерката на британските тори, и Фридрих Мерц, лидерът на германските християндемократи, могат само да гледат с ужас как Тръмп и Мъск протягат ръка към радикалната, националистическа десница. Кристиан Линднер, лидерът на борещите се за оцеляване, подкрепящи бизнеса германски Свободни демократи, отправи прочувствена молба към "Илон", като го информира, че АзГ е "крайнодясна екстремистка партия". Той изглежда е вярвал, че това ще отблъсне Мъск.

В момента ХДС на Мерц изпреварва значително АзГ в проучванията преди скорошните избори в Германия. Но крайно десните и популистките партии в Г-7 явно вече имат приятел в Белия дом. Мъск може да помогне на партии като АзГ и Реформаторите на Острова с реклама и може би с пари. Но подкрепата му понякога може да има и обратен ефект. Националистически партии като Националния сбор във Франция имат силни антиамерикански традиции и ще се опасяват да не изглеждат като инструменти на богати чужденци.

Намесите на Тръмп може и да не гарантират, че той ще може да установи идеологически приятелства с останалите членове на Г-7. Вместо това той може да създаде ситуация, в която лидерите на много от най-близките съюзници на Америка да започнат да гледат на американския президент не като на приятел, а като на опасен политически враг.

ИЗБРАНО