История за вяра и болка, и за това как човек може да поругае Бога в желанието си да го отрече. В средата на 30-те години на ХХ век в болницата в Стара Загора е построен параклис. Място, в което пациентите и техните близки можели да се помолят за здраве в най-тежките си дни. Храмът носел името на Св. Иван Рилски. След 1944-та, времената се променили. Новата "народна" власт се опълчила на Бога и започнала да затваря храмове. Съдбата на този в старозагорската болница е без аналог в страната - параклисът е не просто закрит, а превърнат в морга. И вместо да носи утеха за болните, станал символ на тленността и забравата, съобщава БНТ.

В началото на 90-те, един от лекарите в болницата случайно разбрал за историята на параклиса от секретаря на тогавашния старозагорски владика.

"Той ми разказа, че тук е имало храм, през 30-те години е построен в болницата, казвал се е "Св. Иван Рилски" и сега е затворен. И наистина тогава беше морга в тази сграда, действаща морга с маса за дисекции, както си е редът", казва проф. Павел Димов - създател на подписката за възстановяване на параклиса.

"За кратко време, може би половин година, събрахме около 1000-1500 подписа. Дадохме ги на директора, дадохме ги на владиката, тогава беше дядо Панкратий и започна тая сага, която продължава и сега", разказва още Димов.

Появила се и друга дискусия - наистина ли моргата някога е била параклис.

"И един дори съвсем кратък преглед на това, което виждаме пред нас, е напълно достатъчен, да твърдим с абсолютна сигурност, че тук, на това място е имало малка църква, която очевидно през годините е претърпяла различни преустройства, виждат се пристройки, надстройки. Всичко е съвършено точно, така както го изисква канонът", казва арх. Петър Киряков.

Специалистите доказали безспорно, че на това място е имало храм. Затова от болницата преместили моргата, а сградата останала неизползваема - повече от 10 години.

"За мен тази църква е метафората на нашето съвремие. Как моргата убива храма. Защото храмът, духът ни е съсипан. България никога не е била по-богата от сега материално и никога по-нища духом. Това е страшен парадокс", казва Гинка Михайлова от Инициативния комитет за възстановяването на параклиса.

Преди време донесла светена вода от Румъния и тапръскала отвътре стените на изоставения параклис. Няколко дни по-късно се върнала в сградата. "И аз зяпнах. Цялата мазилка беше станала на юфка. И отдолу излязоха стенописите, излизат розетки, излизат винетки, такива, които са останали", разказва Гинка Михайлова.

За старозагорския митрополит Киприан превръщането на храма в морга е кощунство. От въдворяването си на поста, той търси начин за спасяване на поругания параклис. Завет, който му оставил духовния му баща - дядо Панкратий. Признава, че казусът е сложен. Тъй като сградата е собственост на болницата, а земята под нея - общинска. След серия от срещи стигнали до компромис.

"Сключихме договор с болницата за месечен наем, който ние плащаме, за да можем и да съхраним моргата като сграда, за да може във времето с проект да го възстановим и да се превърне отново в храм", казва митрополит Киприан.

Договорът е за 10 години. Половината от тях вече са изтекли. За това време обаче ремонтът така и не е започнал, заради опасения на митрополията, че е възможно след време храмът отново да им бъде отнет.

"Трудността и проблемът се състои в това, че не знаем как ще се промени ръководството с времето, от едната страна, и от друга - за да се гарантира, че това ще остане завинаги храм, в който всеки може да влезе и да се помоли", обяснява митрополит Киприан.

Проф. Йовчо Йовчев, директор на болницата в Стара Загора, смята, че не би трябвало да имат претенции към това, което е създадено в името на Бога. И на всеки примерно 8 или 9 години може да има решение на акционерите, с което да се преотстъпва тази сграда за следващите 10 години, смята Йовчев

От църквата настояват за друго.

"Този парцел трябва да бъде дарен на Старозагорска митрополия, т. е. да се отдели от общата част на болницата, да стане собственост на митрополията и да се изгради отново параклисът", смята митрополит Киприан.

По закон обаче, болницата като търговско дружество не може да отдаде под наем сградата за повече от 10 години или да я предостави за безвъзмездно ползване. Тя е част от капитала на лечебното заведение, въпреки че е обявена за неоперативен имот. В знак на добра воля, от ръководството виждат и друг вариант за действие.

"Просто трябва да погледнем конструктивно тази сграда отговаря ли на съответните съвременни противоземетръсни изисквания. Ако конструктивно сградата не отговаря на изискванията, тя следва да бъде съответно частично или напълно съборена, и на нейно място да бъде изграден очакваният храм", казва проф. Йовчо Йовчев.

За да се случи това, е необходима инициатива от страна на Старозагорската митрополия. И готовност на общината да прехвърли собствеността на земята на църквата.

"До момента не сме отказвали имот за Старозагорска митрополия за изграждане на храм. Това се случва, чрез последващ договор за дарение, като в него се вписва тежестта и волята на дарителя, че този имот ще бъде използван за изграждането на храм", казва Ивета Лазарова - председател на Общинския съвет в Стара Загора.

Тя е сигурна, че проектът за възстановяване на параклиса ще получи подкрепа от съветниците и се ангажира да подпомогне процеса. От болницата, митрополията и инициативния комитет също имат надежда.

"Когато едно място е определено в годините, че там е трябвало да бъде параклис, и в момента сградата стои като такава, мисля, че тя трябва да бъде запазена", смята директорът на болницата в Стара Загора.

"Любовта ни към този параклис, надеждата ни, че можем да го върнем и вярата, и упованието ни в Бога и най-вече в св. Иван Рилски Чудотворец, който ще ни помогне, този храм да бъде възстановен, за да може да бъде за утеха на всички", казва митрополит Киприан.

На ход са хората. И се търсят човеци.

"Този храм рано или късно ще стане. Господ поругаван не бива",  категорична е Гинка Михайлова.