Заклеймяването на контрола над раждаемостта, както в някои развиващи се, така и в някои развити страни, пречи на жизненоважен напредък, заяви Лио Брайънт, ръководител на изследване на Световната здравна организация (СЗО) за нарастването на населението и климатичните промени.
Ние, разбира се, не смятаме, че правителствата трябва да започнат да определят колко деца могат да имат хората. Възможността да решаваш колко голямо да бъде семейството е твое основно човешко право, но липсата на достъп до семейно планиране означава, че милиони хора в развиващите се страни нямат това право, каза Брайънт в коментар за британското медицинско списание "Лансет", цитирано от БТА.
Изследването на Брайънт върху правителствените планове за приспособяване към климатичните промени в 40-те най-бедни държави показва, че почти всички правителства свързват бързото увеличаване на населението с последствия за околната среда, но едва шест от тях са предприели стъпки за справяне с проблема. Почти всички признават проблема, но решителната позиция за справяне с него е по-скоро изключение, отбелязва ученият. Двеста милиона жени по света искат да използват противозачатъчни средства, но не могат да ги получат. Ако тази необходимост се задоволи, нарастването на населението ще се забави и ще се намали демографският натиск върху околната среда, посочва Брайънт.
В повечето страни с осигурен достъп до средства за ограничаване на раждаемостта броят на членовете в семействата намалява драстично за едно поколение, но висшите политици в богатите държави се притесняват да говорят за контрацепцията, за да не бъдат обвинени, че защитават крайни концепции като стерилизацията и политиката за едно дете в семейство. Според прогнозите населението на Земята ще нарасне с една трета, надхвърляйки 9 милиарда души към 2050 г. и 95 процента от това увеличение ще се дължи на развиващите се страни. В изследването, което ще бъде публикувано в бюлетина на СЗО през ноември, Брайънт и колегите му посочват, че нарастването на населението в по-бедните страни едва ли ще има съществен принос за ускоряване на глобалното затопляне, тъй като равнището на вредните емисии там е относително ниско.
Свръхнаселеността, съчетана с климатичните промени обаче, ще влошат условията на живот поради намаляването на природните ресурси, подчертават те. Климатичните изменения не само могат да станат причина за повече бедствия, например като ураганите, но и да принудят хората да живеят в райони, застрашени от наводнения, суша и болести. Здравната политика в посока на семейното планиране трябва да бъде съчетана с проекти за информиране на хората за устойчивото земеделие и използването на земите, смята Брайънт.