Канонизират жертвите на Баташкото клане
Дни преди националния празник 3-ти март Светият Синод реши да обяви за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г., както и осем монахини и двама духовници от град Априлци, посечени от османски башибозуци.
Службата ще бъде водена лично от Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.
Икона на бъдещите свети баташки мъченици вече се рисува, съобщиха от Пловдивската митрополия, цитирани от в. "Труд". Паметта им ще се почита на 17 май. Тогава в Батак митрополит Николай Пловдивски ще отслужи църковно прославление - службата, на която за първи път ще се почете паметта на светците.
В Батак ще бъдат поканени освен членовете на Светия синод и по един митрополит от всички поместни православни църкви.
Това ще е първата канонизация от десетилетия насам. Последната е извършена на 31 декември 1964 г., когато към светиите е причислен бележития български духовник Св. Софроний, епископ Врачански.
Предложение за канонизиране на жертвите от Батак имаше през 2007 г. от тогавашния депутат от НДСВ Светослав Спасов. Идеята му дойде след проекта "анти Батак" на българката Мартина Балева и Улф Брунбауер, изследователи в Института за Източна Европа към университета в Берлин. Те обявиха, че "Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени". От мита за клането тръгвало насаждането на омраза към турското население в България. То довело до антитурските преследвания през 1989 г.
Думите на учените предизвикаха грандиозен скандал в България, в който се включиха историци и политици. Служители на историческия музей в Батак веднага припомниха, че жертви на башибозуците са станали около 5000 души, като 2000 от тях са били заклани в църквата.
Европейската комисия изиска обяснение от българските власти дали са предприели нужните мерки в отговор на смъртните заплахи и ксенофобските прояви в българските медии срещу изкуствоведката и нейния колега.
По-късно авторите Брунбауер и Балева преработиха проекта си и от него бяха изчистени спорните текстове. Така в окончателния си вид проектът носи заглавието “Батак като място на паметта” и в него по никакъв начин клането през 1876 година не се оспорва, а както и не се подставя под съмнение броят на жертвите.