Защо България трябва да иска Нобел за български учен
Доц. Влади Манев е регистрирал още преди 30 г. нов методичен подход за имунобиологичната терапия на рака
Тази година Нобел за медицина бе присъден на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо за нов метод за лечение на рака. Те са удостоени с наградата за създаването на противоракова терапия с помощта на инхибиране на негативна имунна реакция. Имунната система има способността да атакува раковите клетки чрез използването на "спирачките" на имунните клетки.
След присъждане на Нобела председателят на Българското дружество по патология д-р Стоян Алексов съобщи пред Dir.bg, че тази престижна награда е трябвало да получи и българският лекар имунолог доцент д-р Влади Манев, който първи в света е регистрирал свое откритие, свързано с имунотерапията на рака.
Оказва се, че независимо един от друг от американския и японския учени, носители на Нобела, българският лекар-имунолог е изследвал възможността за деблокиране и стимулиране на Т-клетките на имунната система при болни със злокачествеин тумори (ин витро) и е регистирал нов подход как да бъде освободен отделяния от раковите клетки протеин, който блокира Т-клетките на имунната система, научи Dir.bg от българския откривател.
Доц. д-р Манев е регистрирал откритието си преди повече от 30 години с предмет при имунотерапия на рака и е работел в същата област за "изучаване протеини, които блокират Т-клетките на имунната система".
И докато тогава у нас никой не приема на сериозно тази нова стратегия в онколечението, то десетина години по-късно учените в САЩ и в Япония я разработват и се увенчава днес с Нобел.
С настоящата публикация не се оспорва по какъвто и да е начин справедливостта и правомерността на определените за носители на Нобелова награда по медицина за 2018 г.
В тази връзка сме длъжни да поясним, че във всяка област на науката от основно и решаващо значение е изначалния творчески замисъл, идеята и изпреварващо времето формулиране на стратегическата цел. Без нея е невъзможно каквато и да е успешна научна дейност. Американецът Джеймс Алисън и японецът Тасуку Хонджо започват работа в началото на 90-те години на ХХ век по стратегическата цел да се "деблокира и стимулира Т-клетъчния противотуморен имунитет". Те работят повече от 20 г. докато се стигне до необходимите резултати в клиничното проучване.
Трябва да отбележим обаче, че по същата стратегическа цел да се "деблокира и стимулира Т-клетъчния противотуморен имунитет "българският лекар-имунолог започва проучване /ин витро/ при Т-лифоцитите още в началото на 80-те години (1983-1986 г.) при над 120 пациента с различна локализация на карциномите и доказва за първи път тази уникална възможност за деблокиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет.
Фактите доказват, че идеята за така формулираната стратегическа цел принадлежат на българския лекар-имунолог. Възниква въпроса след като преди повече от 30 години у нас е имало идеята и изпреварваща времето си формулирана стратегическата цел, след като са проведени и предкиничните изследвания (ин витро) при карциномно болни защо не е продължила работата с клинично проучване за да има шанса да бъде призната Нобелова награда за медицина за "Имунотерапия на рака" на българските учени?
Отговорът на въпроса е многозначен, но безспорната истина е, че нито преди 30 години, нито сега у нас има създадена дори една специализирана структура/клиника, звено или Център за имунотерапия на рака и възстановяване на оноболните след химиотерапия.
В целия този период и до сега авторът на тази българска инициатива "бие камбаната" за тази необходимост като: организира и провежда пресконференции за тази необходимост, пише публикации, организира и участва в научни конференции на тази тема, през 1991 г. е един от учредителите на здравна фондация, чиято мисия и предмет е създаване на клиника за имунотерапия на рака и възстановяване на оноболните след химиотерапия, с години води кореспонденция-маратон с държавните институции. Въпреки усилията за реализация на тази високохуманна и социално значима медицинска кауза резултат няма..
Справедливо е българската държава да заяви и направи постъпки пред Нобеловия комитет дългогодишния и изпреварващ изследователски труд на българския лекар-имунолог да получи признание.
През септември т. г. доц. Манев е внесъл официално мотивирано предложение до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев за стратегическото направление "Имунотерапията на рака" да бъде признато за дългосрочен държавен приоритет сега и в следващите 15-20 години" (Вх.№92-Ф-78/21.09.2018 г.), научи Dir.bg от вносителят на предложението доц. Манев.
Dir.bg представя историята на откритието на българския имунолог и тази на двамата нобелисти, представена от доц. Манев, както и неговите предложения за развитието на имунологията в страната ни, защото както казва той: Време за губене няма!
Откритието на Нобеловите лауреати за медицина
На 1 ноември българските и световни медии съобщиха:
Двама учени, открили нов подход за борба с рака, печелят Нобеловата награда за медицина за 2018 г. Американецът Джеймс Алисън и японецът Тасуку Хонджо са изследвали независимо един от друг възможностите за стимулиране на имунната система срещу раковите клетки. Те поотделно са изучавали протеини, които блокират Т-клетките на имунната система, и как те могат да бъдат освободени, така че тя да бъде активирана срещу тумори."
Нобеловата награда за медицина за 2018 г. ще бъде дадена на учените Джеймс Алисън в Университета в Тексас, САЩ и Tasuku Honjo в университета в Киото, Япония за откриване на противоракова терапия чрез подтискане на т.н."отрицателното имунно регулиране".
Много десетилетия близо век учените работят да направят така, че имунната система да може да разпознава раковите клетки като "чужди " и се създаде нов вид противоракова терапия. Биологията при бозайниците и човека се оказа много по-сложна. Най-общо и схематично Т-лимфоцитите биват: общи, маркират се като CD3/, техните субпопулации са Т-хелпери (СD4) стимулиращи имунния отговор и Т-лимфоцити супресори (CD8) потискащи имунния отговор.Има още един вид Т-регулаторни клетки.
Учените Алисън (САЩ) и Хонджо /Япония откриха, че ако бъдат потиснати рецепторите върху Т-регулаторните клетки,които имат супресиращи свойства върху функцията на Т-лифоцитите чрез рецептори отбелязвани като (CTLA-4 и. PD-1), то би могло да се усили имунния отговор срещу раковите клетки т.н. "отрицателното имунно регулиране".
Клетъчните инхибиращи рецептори отелязвани с CTLA-4 и PD-1 действат като прекъсвачи за активността на Т-клетките. Точно тези рецептори са отговорни за подържане на сложното равновесие на имунната система. Те така регулират имунната система като я пазят от свръхсилен имунен отговор и го потискат защото свръхсилният имунен отговор може да навреди на собствените клетки на тялото и предизвика тежки увреждания от автоимунни заболявания.
През 90-те години Алисън, който е бил в Калифорнийския университет в Бъркли, изследва клетъчния инхибиращ рецептор CTLA-4.на Т-клетките. Ученият се опитал да блокира функцията на този рецептор и така накарал Т-клетките да станат по-активни за да могат да атакуват раковите клетки.
Почти по същото време, Хонджо в университета в Киото в Япония изследвал другия Т-клетъчен супресиращ рецептор,наречен PD-1. Блокирането на PD-1 (супресиращ рецептор-прекъсвач на активността на Т-лимфоцитите), доказал също, че има подобен резултат както клетъчния инхибиращ рецептор CTLA-4, но принуждаващ Т-клетките да атакуват раковите клетки още по-добре. Установено е, че PD-1 е в състояние да постигне успех за по-широк кръг от ракови заболявания.
След почти 20 години работа, клиничните изпитания през 2010 г Алисън и Хонджо доказват, че терапията с Т-клетъчен потискащ (спирачен) рецептор, наречен PD-1 е ефективна срещу рак на белия дроб, рак на бъбреците, рак на кожата и лимфом (рак на имунната система).Още по-добре, комбинираните терапии за блокиране на CTLA-4 и PD-1 са още по-ефективни при пациенти с меланом.
Днес тези противоракови терапии се наричат още "терапии на контролни точки." Както при другите ракови терапии, има странични ефекти, тъй като Т-клетките понякога атакуват и здрави клетки.Но страничните ефекти обикновено се управляват и изследователите търсят начини да ги намалят.Нобеловият комитет за награди определя, че работата на Алисън и Хонджо "революционизира лечението за рак и фундаментално промени начина, по който виждаме как може да се управлява ракът".
Откритието на българския учен
Българският лекар-имунолог, независимо един от друг от американските и японските учени, е работил в същата област за постигане на същата стратегическа цел още през 80-те години (1982-1986 г.) за изучаване протеини, които блокират Т-клетките на имунната система. Той е работил същата стратегическа цел, чрез използване на друга тактика и е доказал други "възможности за стимулиране на имунната система срещу раковите клетки".
Доказан е с друг методoлогичен подход при лабораторни условия (ин витро) как могат да бъдат освободени Т-лимфоцитите, за да могат да се активират срещу тумора, след като се деблокират и тогава да се стимулира Т-клетъчния противотуморен имунитет.
Авторът на този нов методологичен подход доц. д-р В. Манев - клиничен имунолог, е изучавал протеин, отделян от раковите клетки при пациенти със солидни тумори (карциноми), който блокира важен рецептор за функцията на Т-лимфоцитите в противотуморния имунитет.
Установената от него възможност е за деблокиране (ин витро) и възстановяване активността на същия рецептор отговорен за функцията на Т-лимфоцитите.
Регистрирано е ОТКРИТИЕ /1983-1986 г. в ИНРА/ Национална патентна организация.
У нас се оказват недостатъчни повече от 30 години да се създадат условия да се използва регистрирано откритие и да се внедрят признати патенти, разработени по направеното откритие, намерило приложение и доразвито в два патента за изобретение и два патента за полезни модели.
При участие в Експо-16, национално изложение - конкурс за изобретения, патенти, трансфер и иновации, авторът им е получил приза с купата "Изобретател на 2016".
Доц. Манев: Време за губене няма!
Нобеловата награда за 2018 г. ще бъде дадена на американски и японски учени за постигане на същата стратегическа цел за стимулиране на Т-клетъчния противотуморен имунитет.
Оказва се, че с друг тактически и методологичен подход независимо един от друг с американския и японския учени е предложена от български лекар-имунолог друга възможност за приложение в имунобиологичната терапия на рака.
Би било справедливо да се заяви претенция от българската държава пред Нобеловия комитет за този случай, когато изпреварващо с повече от 30 години е създаден (ин витро) нов методичен подход, предназначен за приложение в имунобиологичната терапия на рака.
Създадена е нова възможност за постигане на същата стратегическа цел -деблокиране и стимулиране Т-клетъчния противотуморен имунитет. За това американски и японски учени получават Нобеловата награда за медицина за 2018 г.
Ето защо е справедливо:
Българската държава да заяви и направи постъпки пред Нобеловия комитет за българския лекар-имунолог за дългогодишния му и изпреварващ изследователски труд да получи признание.
А българската държава да съдейства и започне да подпомага учените, регистрирали патенти и открития в стратегически важни направления на медицината каквото е имунотерапията на рака.
За това е нужно без отлагане медицинските направления свързани с най-висока смъртност в мирно време да бъдат признати за дългосрочен стратегически държавен приоритет.
Дългогодишният ни новаторски опит и преди всичко този в развитите европейски държави е доказал, че предлаганите промени е възможно да станат и у нас само ако субективизмът (личен, партиен, семеен, професионална ревност, завист,егоистичен или др. "основания") бъдат сведени до минимум и практически "занулени" чрез адекватна нормативна база, категоричен е доц. Манев.
А това означава:
Стратегическото направление в медицината "Имунотерапията на рака" да бъде признато за дългосрочен държавен приоритет сега и в следващите 15-20 години "
Да се гласува в българския парламент целеви бюджет за Министерството на здравеопазването за финансиране внедряването на признати патенти за изобретения и патенти за полезни модели в стратегическите за здравеопазването направления, респективно тези с най-висока смъртност (онкология) и свързаните с нея имунобиологична терапия, възстановяване след химиотерапия и имунопрофилактика на рака.
Да се гласува бюджет за създаване на адекватна високотехнологична иновативна база за внедряване и развитие в областта на имунобиологичната терапия, възстановяване след химиотерапия и имунопрофилактиката на рака.
Да се гласуват извънредни правомощия персонално на Министъра на здравеопазването, държавата в негово лице да има изключителните права при признати патенти за изобретения и патенти за полезни модели да има гласуван бюджет да ги изкупува,апробира и внедрява по право и по норматив гласуван с надпартиен консенсус в парламента.
Единствено клиничните проучвания и получените резултати от тях могат да бъдат решаващи за приложимостта и ефективността на признати патентите за изобретения и полезни модели, а не субективни оценки на рецензенти и научни съвети.
Съществуващата нормативна база неизбежно създава условия за субективизъм и корупция и партийни и други влияния. Болестта "Рак" няма и не може да има политически цвят. В тази връзка, за да има надежда за прогрес, доц. Манев е депозирал преди дни изброените предложения до министъра на здравепазването г-н Кирил Ананиев и до Председателя на парламентарната комисия по здравеопазване Д-р Дариткова.
Очакваме от държавата да съдейства с надпартийно консенсусно гласуване в парламента предложените изменения и допълнения на нормативите за приоритетно внедряване на признати патенти и полезни модели в стратегическите за държавата приоритети в медицината каквото е имунотерапията на рака,възстановяване след химиотерапия и имунопрофилактика на рака. Време за губене няма!", призовава доц. д-р Влади Манев.
Доц. д-р Влади Манев е председател на програмен консултативен съвет по имунобиологична терапия и имунопрофилактика на рака и на здравна фондация "Контрол на придобитите имунни дефицити, свързани с промени в околната среда". Посветил се е повече от 35 години в областта на клиничната имунология и в частност имунология на туморите. Има признати 12 изобретения, 5 от които са в областта на имунология на туморите, 9 рационализации, "Златен медал" от Международно Изложение за интелектуална собственост. Придобива първата диплома в България по специалността имунология. Създава първия за страната Център по клинична имунология.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}