"Известният български имунолог доц. Влади Манев разработи програма за имунотерапия на туморите, за която аз бих му дал Нобеловата награда за медицина, защото това, което се случва сега, той го направи преди повече от 10-15 години", каза председателят на Българската асоциация по патология д-р Стоян Алексов в интервю за Dir.bg по повод тазгодишните носители на престижната награда за медицина на Шведската академия.

Миналата седмица Джеймс Алисън и Тасуку Хонджо получиха Нобеловата награда за медицина за разработването на нови стратегии за потискане на спирачките на имунната система, които могат да се използват за лечение на ракови заболявания.  Чрез стимулиране способността на нашата имунна система да атакува туморните клетки, двамата учени са създали нов принцип в лечението на злокачествени заболявания, пише в мотивите на Академията.

За имунотерапията, за която бе присъден Нобел, и значението й в битката с рака, разговаряме с български експерт в тази област. 

Д-р Стоян Алексов е председател на Българската асоциация по патология и член УС на Европейската асоциация по патология. Има шведска, холандска и английска регистрация като патолог, като последната е на консултантско ниво във Великобритания, специално за онкопатология.

Д-р Стоян Алексов

Снимка: Лилия Чалева

 

- Д-р Алексов, какво е значението на това откритие в битката с рака, за което бе присъден Нобел тази година?

- Нобеловата награда, която дадоха за здравеопазване и откритието за имунотерапия, е поредният опит да се направи някакво лечение, което да замести химиотерапията. А това доказва, че не е имало точна и адекватна химиотерапия. Сега искат с имунотерапията да кажат, че химиотерапията не върви и тя наистина не върви, а за нея са дадени милиарди. Сега се набляга на имунтерапията, която също е изключително скъпа. Но и това не е панацея за битката в рака.

 

Какво означава новата имунотерапия PD1 и PDL1?  Това са двата основни маркери, на които се залага цялата имутерапия на всички видове тумори.

Наскоро бях на форум в испанския град Билбао, където бяха направени шесткратни презентации с позивитивно за PD1 и PDL1 лечение на туморите с анти PDL1 терапия, която включва почти цялата онкоформармацевтична индустрия.

Според мен името е грешно - PD1 и PDL1, защото това всъщност е апоптоза - програмирана клетъчна смърт, а това нещо е открито още преди 50 години. Самият маркер PDL1 е открит преди 20 години в Япония и преоткриването му сега е изключително неточно, неправилно и грешно.

А какво става с терапията? Терапията най-добре я разработиха и доказаха в Париж на конгреса по меланоми и най-добрият в тази област - проф. Скулия от Австралия. Цялата имунотерапия, която се предлага и за която е присъден Нобел, дава 70% странични ефекти, като 10% от тези странични ефекти водят до бърза смърт в рамките на 24 часа от имунна цитотоксичност.

- А при химиотерапията, ако ги сравним, какви са показателите?

- Не може още много правилно да ги сравним, но нямаме кой знае каква разлика. Първо защото туморите са хетерогенни, а имунната система също е хетерогенна.

Онкофармацията казва, че 30-50% са позитивни туморите за PDL1, а патолозите казват - от 3 до 5%. При мен изследванията на PDL1, които правим в моята лаборатория от две години, показват също от 3 до 5%. Но тези 3-5% позитивност пак се делят на 100% и само 10% от тях са над 50% позитивни, което е изключително малък процент. Онкофармацията обаче не иска тези показатели да бъдат разработвани, защото процентът на позитивност е изключително малък. Т.е. искат да игнорират изследванията за да правят каквото си искат.

- Значи излиза, че Нобел се дава за нещо, което не дава големи резултати в борбата с рака, така ли?

- Точно така, това е моето мнение, и точно това за мен това е необяснимо.

-  В същото време обаче цялата онкофармация се насочва към имунотерапията. Това означава ли, че медицината е в застой в битката с рака?

- Да, медицината е напълно в застой, защото, както отбелязах в предишното си интервю за Dir.bg, туморите са изключително хетерогенни като клетки, а при имунната терапия, която се прилага, имунитетът на човека е също изключително разнороден. Така едни клетки могат да има едни гени и те да изискват един вид имунитет, а за други клетки - друг вид имунитет. Така че при 5% позитивност в един тумор или 10% не може да кажем, че туморът ще реагира на 100 процента. А резултатите в Австралия показват, че проблемът с цитотоксичността е огромен, защото се засяга мозък, щитовидна жлеза, надбъбреаци, бъбреци, въобще много, много тежка е картината с имунотерапиите.

- Как тогава си обяснявате този голям интерес на водещите онкофармацевтични компании към имунотерапията?

- Те вече нямат полезен ход. Така наречените таргет терапии, свързани с генетични изследвания, удрят на сляпо. Те вече не могат да изискват толкова много пари, защото терапиите са изключително скъпи и нерентабилни. Освен това използването на химиотерапиите за 3 и 4 стадий е безсмислено.

- Според Вас, кой е полезният ход в битката с рака?

- Трябва да се използват всички възможни варианти на лечение, като се направят по-дълбоки изследвания в патологията за всеки един отделен тумор, така че да се прилагат персонализирани терапии, а не таргетни. В момента знаем само 2-3% за туморите, така че имаме още много да откриваме.

Що се отнася до имунотерапията, трябва да ви кажа, че известният български имунолог доц. Влади Манев разработи програма за имунотерапия на туморите, за която аз бих му дал Нобеловата награда за медицина, защото това, което се случва сега, той го направи преди повече от 10-15 години.

- Имате предвид за това, което в момента дадоха Нобел ли?

- Даже много повече от това, което в момента се казва. С него сме говорили за имунотерапия още през 2006 и 2006 г. За съжаление тогава всички онколози ни се смееха, че това са глупости, че не може да има имунотерапия на туморите. Сега вече ние се смеем на тях. Но това не е панацея, много е трудно, на някои се помага, на други не. Трябва да отсеем на кои може да помогнем и на кои не.

С доц. Манев сме говорили за имунотерапия, разработена преди 70-те години в БАН по отношение на тумори, които са лекувани  с лактоферин - извлек от кърма на жена, с много голям успех. Само че това не се тиражира, но се продава в Щатите. Има и друг успешен метод чрез CBD, извлек от канабис, който също е един добър имунотоп и механизъм за лечение. Това също не се включва. Просто всичко трябва да се включи в битката с рака, а не казваме, че един метод е по-велик от друг, защото ние сме все още на едно ниско ниво.

Сега предстои форум в германския град Есен за диагностика на меланоми и карценом на белия дроб с PDL1, защото изискванията, които имат от онкофармацията, не са ясни, не са точни, не са пълни. По мое предложение, очаквам да се включи и нов маркер за имунотерапия LAG-3, който бе представен в Испания. Този маркер в момента се разработва и вероятно откривателят му ще е следващият Нобелов лауреат за медицина.

Следващият Нобел пак ще е за имунотерапията, прогнозира д-р Алексов

Снимка: Личен архив