Обяснимо, подкрепата е по-висока сред непушачите - над 80%, висшистите и българите над 55-годишна възраст. Няма голяма разлика в мнението на хората според социалния им статус и населените места – град, село.

Подкрепата за въвеждането на пълната забрана, която трябва да бъде въведена от 1 юни 2012 г., е значително по-ниска сред пушачите - 37%. По-голямата част от обществото обаче подкрепя предложението на МЗ за намаляване на рекламата на тютюневи изделия. За ограниченията са се обявили 55% от населението, респективно 41% от пушачите.

Данните, с които разполага ведомството, сочат и реално намаляване на пушачите сред младите хора. С 5% е спаднал броят на пушачите сред младежите между 13 и 15 години у нас за пет години.
През 2002 г. към цигарите са посягали 33,1% от българските младежи, а през 2008 г. - 28,2%, показва проучването "Глобално изследване употребата на тютюневи изделия от младите хора" на Световната здравна организация. През 2002 г. са пушили 39,4% момичета, а през 2008 г. - 31,6%.
Изследването показва още, че повечето младежи, които посягат към цигарите, живеят в семейства на пушачи. Това е така, защото пушенето се приема за нормална привичка, когато се практикува в семейството.

Уврежданията от тютюнопушенето при децата са много по-големи, отколкото при възрастните поради интензивното развитие на клетките в организма, подчертават за пореден път здравните власти. При момичетата белият дроб продължава да се развива до около 18-годишна възраст, а при момчетата – до около 24 г. Това обяснява защо във възрастовите групи от 35 до 64 години по причина на тютюнопушене умират над 85% българи от рак на белия дроб, предимно мъже.

Пасивното тютюнопушене също е изключително вредно в детска възраст. Затова МЗ отново призовава родителите да внимават дали излагат на тютюнев дим децата си, както и какъв пример им дават.

Кюстендил стана първият град в страната, в който пушенето на обществени места беше напълно забранено още преди дни, след като кметът наложи изискването, а съдът потвърди, че то е законно.