"Историята не бива да се заличава. Тя изгражда самочувствие и свързва обществото. Рушенето на паметници не е добър признак" - това каза бившият премиер Симеон Сакскобургготски на тържествена церемония за отбелязването на 130 години от рождението на цар Борис Трети във Военната академия в София. 

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>> 

"Историята не може и не бива да се заличава или да се опитва да се заличава. Тя е нещо, което всъщност ни свързва всички. В този ред на мисли рушенето на паметници не е добър признак, първо. И второ - ако всеки режим или политическа система тръгва да руши предишните, нямаше да има нито Триумфалната арка, нито пирамиди, нито друго", добави Сакскобургготски, цитиран от БНР

Думите му идват на фона на преместването на Паметника на съветската армия в София, което породи широк обществен и политически дебат "за" и "против". Заговори се и за премахване на паметника "Альоша" в Пловдив, макар окончателното решение на местните власти да не е взето. 

Симеон Сакскобургготски беше гост във Военната академия "Г. С. Раковски" в София, където беше отбелязана 130-ата годишнина от рождението на цар Борис Трети - неговият баща, който е възпитаник на Академията.

"Царят имаше обичая да ни води по разни екскурзии и излети - най-вече в планините, показвайки своята голяма любов към природата, към красотата на България, която винаги подчертаваше. Но също, още тогава, в съвсем ранните ми години, говореше за история. Историята, която и за мен е не само любима наука, но нещо, което считам за необходимо. То е, което изгражда самочувствие на нашето общество, но също и нещо, с което може да видим поука, за да не повтаряме едни и същи грешки", каза Симеон Сакскобургготски, цитиран от БТА.

"За съжаление, често се вижда, че няма достатъчно хора, които да се придържат към историята. Дали тя се харесва, дали човек е съпричастен с това минало, е съвършено друго и лично. Но не може и не бива да се заличава, или да се опитват да извадят нещо, което ни свързва всички", добави той.

Бившият премиер разказа, че рядко се е случвало да види баща си в цивилно облекло, като турист или планинар, което е символ на голямата му любов, уважение и мисъл за българската армия, за отбраната на отечеството. "Цар Борис го доказа и това ми е останало, разбира се, в съвестта: България да е над всичко, преди всичко", допълни Сакскобургготски.

Снимка: Булфото

Симеон Втори е цар на българите в периода 1943-1946 г., а след премахването на монархията напуска страната. Завръща се десетилетия по-късно, като в периода 2001-2005 г. е министър председател на България.

Наскоро, след повече от десетгодишна съдебна битка, която държавата води, за да си вземе обратно дворци, гори и земи, Софийският окръжен съд призна българската държава за собственик на 66 недвижими имоти, върнати преди повече от 20 години на Сакскобургготски. 

Роденият на 30 януари 1894 г. в София цар Борис Трети пък е син на цар Фердинанд I и Мария Луиза. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г., когато е едва на 24 години. По време на неговото царуване жените в България за първи път получават избирателни права, а в резултат на сложни дипломатически игри и уговорки с Германия и СССР той успява да върне отнетата ни десетилетия по-рано Южна Добруджа.

Снимка: Булфото

Царят успява и да се договори с Хитлер Македония да е под български протекторат, независимо че тя е в състава на Третия райх по онова време. В началото на март 1943 г. вследствие на личната намеса на Борис е отменена и заповедта за депортиране на българските евреи. 

На церемония в зала "Тържествена" на Военната академия бяха връчени дипломите на докторантите и студентите от втора смяна на 21-ия випуск - "Васил Левски". На церемонията присъстваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, ректорът на Академията генерал-майор Тодор Дочев, преподаватели и членове на ръководството на Висшето военно училище. 

Снимка: БТА

"На 30 януари отбелязваме 130 години от рождението на Негово Величество Борис Трети. На тази дата по нов стил, през 1894 г., проехтяват 101 топовни салюта, отбелязващи раждането на българския престолонаследник - първородната рожба на княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза", припомни генерал-майор Тодор Дочев. 

Той обясни, че днес Военната академия продължава традициите да подготвя висококвалифицирани кадри за въоръжените сили и системата за защита на националната сигурност на България. "Съхранява и предава към новите поколения опита и знанията; родолюбивия дух и ерудиция; традициите и новаторския стил", допълни ректорът на висшето училище. 

Снимка: Булфото

"Обучението в Академията се извършва в редовна, задочна и дистанционна форма. За пореден път през 2023 г. изпълняваме на 100 процента държавния план-прием за студентите в първи курс. В Академията се обучават докторанти по десет докторски програми, студенти за придобиване на образователно-квалификационната степен магистър по 12 специалности от професионалното направление "Национална сигурност"" и една специалност от професионалното направление- "Психология", обясни генерал-майор Тодор Дочев.

"Вие трябва да бъдете убедени, че сте взели едно изключително правилно решение да бъдете студенти, и днес - абсолвенти на елитна образователна институция", отбеляза ректорът на Академията.

Първи дипломите си получиха докторантите. След тях бяха обявени и отличниците на випуск "Васил Левски", както и останали завършили получиха своя официален документ за висше образование. 

Снимка: БТА

"Това е едно изключително важно учебно заведение - първото, което е дало плеяда български пълководци, изнесли военните действия от войните на нашето отечество за национално обединение. Академията е дала и много държавници, които са заемали важни държавни постове, включително Негово Величество българският монарх", отбеляза заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, цитиран от БТА.

"Завършването на Военната академия е тържествен акт, който Ви дава възможност, на базата на знанията, които сте получили, да работите успешно за реализация на вашето професионално развитие", допълни той.

Снимка: БТА