Рейтингът на ВУЗ-овете: Отчетоха рекордно ниска безработица сред висшистите

Българските висши училища ще получат един демографски бонус, чийто положителен ефект ще престане да действа след 2028 г.

14:54 | 14 ноември 2022 | Редактор : Лилия Чалева 20 2446 Снимка: iStock by Getty Images

Безработицата сред завършилите през последните 5 години висшисти спада до рекордно ниско равнище от 2% при нива от 3,5% през миналата година, показва новото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което бе представено в Министерството на образованието и науката. Тя отчита още, че за първи път през 2020 и 2021 година е преодоляна негативната тенденция за намаляване на студентите, чийто брой в момента е над 200 000. Делът на чуждестранните студенти в България се удвоява - от около 4 процента през 2013 г. до над 8 процента от действащите студенти през 2022 г. , сочат данните.

"Чрез рейтинговата система и нейното ново издание регистрираме четири положителни тенденции в българското висше образование, които продължават, както и една негативна тендеция, която е пречупена, обобщи Георги Стойчев - изпълнителен директор на Института "Отворено общество", който е и ръководител на екипа, обновяващ данните в Рейтинговата система на висшите училища в България.

Той уточни, че положителните тенденции са свързани с непрекъснатото подобряване на реализацията на завършилите на пазара на труда, с увеличаването на броя и на влиянието на научните публикации от учени в българските университети, с увеличаването на дела на чуждестранните студенти и с повишаването на броя студентите, които се обучават в съвместни програми между български висши училища и образователни институции от чужбина. Това е част от интернационализацията на българското висше образование, подчерта Стойчев.

Рекордно ниско е равнище на безработица сред висшистите, завършили през последните 5 г.

Почти всички студенти, завършили медицински специалности, се реализират на пазара на труда. Безработицата в направления медицина, фармация и стоматология е около и под 1 процент. Толкова е делът на безработните и сред завършилите военно дело и математика.

Най-висок е той в направление "социални дейности" - 3,7 на сто. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 година, при 867 лева осем години по-рано.

Най-високи са възнагражденията на висшистите с диплома по информатика и компютърни науки - над 3450 лева осигурителен доход.

А как се реализират завършилите "Педагогика"?

Рейтинговата система сочи още, едва около 43 процента от завършилите "Педагогика на обучението по..." през последните пет години се реализират като преподаватели. Това означава, че голяма част от тези студенти, които МОН ги стимулира и им дава стипендии, за да станат учители, не се реализират като преподаватели, коментира Георги Стойчев.

Според него стимулите трябва да са за конкретна дефицитна специалност в това професионално направление, в което се подготвят учители по различните учебни предмети.

В другото педагогическо направление - "Педагогика", много по-голям дял от завършилите го, се реализират като учители. Една от причините е, че в това направление се подготвят учители за началния и за предучилищния етап на образованието и там много лесно може да се намери работа, отбеляза Стойчев.

"През 2022 година могат да се отбележат поне две положителни тенденции във висшето образование: по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително и на международно разпознаваемите", обобщи служебният образователен министър Сашо Пенов обобщи.

Преодоляна е негативната тенденция за намаляване на студентите

Негативната тенденция, която е пречупена, е свързана с наблюдаваното през последните десет години непрекъснато намаляване на броя на студентите в България. За десетина години броят на студентите у нас спадна от над 260 000 до под 200 000 през 2020 г. Миналата година за първи път в рамките на това десетилетие имаше ръст в броя на студентите - общо бяха над 200 000, а тази година студентите у нас отново са над 200 000. Може да се каже, че този негативен тренд на непрекъснат спад на студентите в България е преодолян - най-малкото поне временно, коментира Георги Стойчев.

По думите му очакванията са, че през следващите седем години броят на студентите в страната ще нараства и това ще се дължи на демографската вълна на родените между 2002 и 2008 г.

"В този смисъл българските висши училища ще получат един демографски бонус, чийто положителен ефект ще престане да действа след 2028 г., когато отново се очаква рязък спад на броя на студентите в България", коментира Георги Стойчев.

ИЗБРАНО