Пловдив пак поиска Панагюрското златно съкровище, държавата не го дава

Служебният министър на културата Найден Тодоров е категоричен, че мястото на ценните предмети е в Националния исторически музей

Снимка: BulFoto

Пловдив пак поиска Панагюрското златно съкровище, държавата не го дава

10:02 | 18 юни 2024 | Редактор : Надежда Христова 20 5990 Снимка: BulFoto

Пловдив отново поиска Панагюрското златно съкровище да бъде върнато за постоянно в Регионалния археологически музей в града.

Още по темата

На сесията на Общинския съвет в четвъртък ще се гледа предложението на групата общински съветници от "Браво Пловдив", с което те предлагат да се гласува специална декларация, за да не се допусне подписване на нов договор, подобен но доскоро действащия, с който съкровището да се съхранява в Националния исторически музей. Предложението вече е минало през комисиите на съвета.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК>>>

"Ние настояваме такъв нов договор да не бъде подписван. Регионалният археологически музей в Пловдив има необходимия експертен екип и инфраструктура, за да се грижи за Панагюрското съкровище", заяви пред Радио Пловдив общинският съветник от "Браво Пловдив" Борислав Инчев.

От групата на "Браво Пловдив" смятат, че ако Панагюрското златно съкровище стане постоянна част от експозицията, то ще допринесе за увеличаване на туристическия интерес към града под тепетата. Това е поредният опит съкровището да се върне под тепетата, но досега всички предишни са били неуспешни.

Снимка: БТА

Служебният министър на културата Найден Тодоров бе категоричен, че мястото на съкровището, което по окончателно решение на седемчленен състав на Върховния административен съд от 2014 г. е държавна собственост, е в Националния исторически музей в София. То има три копия - те са изложени в Пловдив, Панагюрище и София. Оригиналът се пази в НИМ.

Снимка: BulFoto

Министърът обясни, че когато съкровището е открито в Панагюрище, то първо е заведено в местния музей. След това е прехвърлено в Пловдив, но е уведомен и НИМ.

Снимка: BulFoto

"Националният музей може да го презентира по-добре пред света. Това съкровище беше в Лувъра, беше в Британския музей, предстои излагането му в Гети музея в Лос Анджелис. Това може ли един регионален музей да го направи?", попита риторично Тодоров.

Министърът на културата уточни, че в музея в Пловдив има малко над 20 служители, а бюджетът на културната институция е няма 1 милион лева. За сравнение НИМ има над 150 служители и над 5 млн. бюджет.

Найден Тодоров определи казуса като "измислен" и каза, че връщането на Панагюрското златно съкровище в Пловдив няма да е градивно действие.

Директорът на Регионалния археологически музей в Пловдив Костадин Кисьов пък бе категоричен, че РАМ има всички условия да съхранява ценното тракийско наследство.

Снимка: BulFoto

"Панагюрското златно съкровище е собственост на РАМ-Пловдив. То е открито през 1949 година и е заведено още тогава в инвентарната книга на музея. На практика то е наша собтвеност и е било експонирано до 1974 година в мезуя. След това то е взето в НИМ, а по-късно имахме договор с бившия директор на музея, с който регламентираме отношенията между двата музея. Тоест то се експонира в НИМ, а в определени периоди през годината, идва в Пловдив", обясни Кисьов.

Снимка: BulFoto

Панагюрското златно съкровище попада в Пловдивския археологически музей преди 75 години. Тогава е намерено на 8 декември 1949 година от братята Павел, Михаил и Петко Дейкови при изкопни дейности за добив на глина на около 2 километра от Панагюрище. Състои се от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг. Те са изработени от чисто масивно злато с чистота 23 карата. Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на одрисите и е използван при извършването на ритуални действия и религиозни тайнства.

Снимка: Пресцентър на Министерство на културата

Местни патриоти от години искат то да се върне в Панагюрище, откъдето е тръгнало по света. "Сред тях бе и собственикът на мини "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков, но като разбра, че няма да може да върне в Панагюрище съкровището, извади от сейфа 2 кила злато и направихме 2 копия - едно за Панагюрище и едно за НИМ", разказа преди 10 години тогавашният директор на НИМ Божидар Димитров.

По копията година и половина работят много добри професорски колективи. Но докарват съкровището на форма и по размер, но не и по тегло - дубликатите тежат по половин килограм повече от оригинала. Не може да се направи точно копие, защото не познаваме технологията на траките.