Панагюрското съкровище е абсолютно автентично
Рухна десетилетната загадка около мълвата, че Панагюрското съкровище е продадено в чужбина и е подменено с копие, представяно десетки години за оригинала.
Това означава, че напълно съвпадат резултатите от пробата, взета от отчупеното крило на сфинкса от каничката ритон с Афродита и самия ритон.
Предпоследната 32-а проба бе третата от отчупеното парче, но и този прецизен анализ също показва 100-процентово съвпадение на златото с ритона под инвентарен номер 3201, тъй като установи точно чистотата на златото и процентите на примеси като силиций, цинк, манган и др.
Този тристранен анализ стана възможен, след като възрастна уредничка на музея в Пловдив припомни, че крилата на сфинкса от каничката ритон с Афродита са били счупени при изваждането на съкровището от земята и едното после е намерено и съхранено в музея.
А тезата за подмяната коментираха от две години Стефка Ангелова и Павел Цветанков - брат и сестра, потомци на един от тримата братя Дейкови, открили Панагюрското съкровище през 1949 г. Двамата в прав текст искат държавата да им върне съкровището, защото по право било тяхно. Те са завели поредица дела и въпреки неуспеха досега, заплашват да отнесат въпроса в Международния съд за защита правата на човека в Страсбург. И пращат безспирни писма до държавните инстанции, особено до Националния исторически музей. Само в четвъртък са получени две.
В началото на тади година седемчленен състав на Върховния административен съд постанови, че Панагюрското съкровище е държавна собственост. Решението е окончателно.
В момента Панагюрското златно съкровище е изложено в Националния исторически музей.
Местни патриоти от години искат то да се върне в Панагюрище, откъдето е тръгнало по света. "Сред тях бе и собственикът на мини "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков, но като разбра, че няма да може да върне в Панагюрище съкровището, извади от сейфа 2 кила злато и направихме 2 копия - едно за Панагюрище и едно за НИМ", разказва Божидар Димитров.
По копията година и половина работят много добри професорски колективи. Но докарват съкровището на форма и по размер, но не и по тегло - дубликатите тежат по половин килограм повече от оригинала. Не може да се направи точно копие, защото не познаваме технологията на траките.
Копието в НИМ се експонира, когато оригиналът пътува за изложби по света, поясни Божидар Димитров.