България отбелязва днес Деня на народните будители. Празникът е посветен на делото на книжовниците, на просветителите и на борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на българската нация и нейния морал.

"Днес, на 1 ноември, почитаме един от най-светлите дни в българската история - Деня на народните будители. България вероятно e единствената държава в света, която чества подобен празник - празник, в който се почитат заедно заслужилите българи: просветители, книжовници и революционери. Този ден е символ на просветата, на културата, на жаждата за знание на народа ни. Символ е и на българския учител. Не само защото толкова много от нашите най-ярки образи на будители на нацията са били учители. А защото и днес учителите са призвани да бъдат носители на този дух. Защото те не само предават знания, но и вдъхновяват, насърчават и изграждат бъдещето на нашата нация. Чрез техните усилия нашите деца се научават да мечтаят, да мислят критично и да бъдат добри хора", се казва в приветствието за Деня на народните будители на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков.

В него той се обръща към учителите и им благодари за работата, за вдъхновението, което носят, и за надеждата, която създават. Нека заедно продължим да изграждаме свят, в който знанието и просветата са най-важна ценност, посочва образователният министър.

"Днес искам да се обърна и към стотиците будители, запалващи любовта към Родината в българските неделни училища зад граница. Те са живата връзка между хиляди български деца, пръснати на пет континента, и България. Със своето себеотрицание те всеки ден показват колко важна е ролята на съвременния будител", отбелязва министър Цоков.

Той честити също днешния празник и на българските учени, и на университетските преподаватели. "Вашият стремеж към знания и иновации е това, което ще ни води напред. Вашата любознателност, креативност и упоритост са основни двигатели на напредъка и развитието на нацията ни. Продължавайте да изследвате, да задавате въпроси и да търсите отговори! Вашите успехи са успехи за България!", заявява образователният министър.

"Днес се обръщам с дълбока признателност към всички вас - съвременните будители, които продължавате делото на нашите велики предци. Вашата работа и всеотдайност изграждат основите на бъдещето на България и допринасят за запазването на нашата национална идентичност. Пожелавам ви здраве, сила и вдъхновение, за да продължавате да носите светлината на знанието и да разпалвате жаждата за просвета и култура. Нека духът на народните будители ни води към по-светли и успешни дни! И да ни кара да сме горди с това, че сме българи! Честит празник!", пожелава в приветствието си министър Галин Цоков.

Защо днешния Ден на народните будители е типично български празник?

Сред народните будители са Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

Общото между тях е, че са се борили българите да са образовани и свободни, като повечето от тях са живели през 18-и и 19-и век. Това е периодът на Българското възраждане. Народни будители е имало и преди повече от 1000 години - светите братя Кирил и Методий, цар Борис Първи и синът му цар Симеон Велики, които се живели през 9-и и 10-и век. По тяхно време България приема християнството и е била в най-голям разцвет.

За празника и будителите на България

Най-известният народен будител е Паисий Хилендарски. Той е живял през 18-и век, когато българската националност е била на път да изчезне, да се претопи. Населението било неграмотно, почти никой не е знаел, че някога държавата е била велика. На запад по това време са били написани книгите "Дон Кихот" и "Хамлет", а богатите по това време българи се правели на гърци. Затова и Паисий пише "История славянобългарска" - за да повдигне духа на българите.

Няма обаче пълен и конкретен списък с българските народни будители. Всеки, който по някакъв начин допринася за благоденствието на България, може да бъде наречен будител,

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася предложение за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители, прието от 19-ото Обикновено народно събрание на 13 декември 1922 г. със Закон за допълнение на Закона за празниците.

С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. денят е забранен. Честването му се възобновява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за училищата и университетите в страната.