До промяна на наредбата се стига, след като проблемен третокласник предизвика бунт в 19-о столично училище.

Оказа се, че според разпоредбите на новия училищен закон ученици до четвърти клас не могат да бъдат местени като наказани. Освен това учителят или директорът, без желанието или разрешението на родителите, не може да препоръчат или задължат хиперактивно дете или ученик да бъде прегледан от медицински специалисти, за да се намери най-добрия начин за съхраняване на живота на останалите ученици и учителите.

О
чевидно е, че има липса на ясно указване каква е ролята на институциите и в какво взаимодействие са те. Това ще бъде коригирано и ще бъде представено за обществено обсъждане, заяви днес Денков. Той уточни, че му предстои среща с ръководителя на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

"Не е работа на служебното правителство да обсъжда промени в току-що влязъл закон (Закона за предучилищното и училищното образование), особено, като е толкова чувствителен и важен за цялата система. Затова ще използваме максимално възможностите, които дават подзаконовите актове. Ще направим всичко възможно и по най-бързия начин да направим тези корекции в наредбите и в другите подзаконови актове, които ще позволят да се решават проблеми. Вече сме започнали да работим с приема в хореографските паралелки", обяви служебният министър.

Успехите и неудачите на Кунева

Проф. Денков изброи кои са успехите, постигнати от МОН с министър Меглена Кунева. Сред тях са създаването на нова дирекция за професионалното образование в МОН и успешното начало на учебната година.

Според министъра Денков, ако има проблеми, те са свързани с подхода към Оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж", избран от екипа на Кунева.

"Този подход не беше правилен и аз затова си тръгнах от министерството, и очакваме да видим ЕК как ще опише проблемите", коментира проф Денков. Той беше зам.-министър на образованието и науката, когато в началото на 2016 г. Кунева стана министър.

Освен проблемите в ОП, има и доста сериозно изоставане в подзаконовите актове.

"Има около 15 подзаконови актове в областта на средното образование, които не са приети и са с изтекъл срок. Има и 4-5 подзаконови актове, също с отдавна изтекъл срок, във висшето образование и трябва да се наваксат в кратки срокове", коментира Денков.

Той съобщи, че до момента не са приети три държавни образователни стандарта и ще се направи всичко възможно, за да бъдат приети през следващите два месеца.

Единият от тези неприети стандарти е свързан с финансирането, вторият - с нормативите за учителите, а третият - с материалната база в училищата.

За първите два стандарта има подготвени варианти, а третият е на доста начален етап на подготовка, обясни министърът.

Той коментира, че първите два стандарта са много важни, защото са свързани със заплащането на учителите.

Организацията и вече обявените дати за националното външно оценяване, приема след седми клас и държавните зрелостни изпити няма да се променят. Матурата по БЕЛ ще бъде на 19 май, а по втори задължителен предмет по избор – на 22 май. "Вече е в ход процедурата за възлагане на подготовката на изпитните материали", увери заместник-министър Мария Гайдарова.

През следващите два месеца служебният екип ще подготви финален вариант на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и актуализиран проект за изменение и допълнение на Закона за развитие на академичния състав.