Кантарджиев: Нарастват случаите на легионерска болест

Отчита се и повишение на заболелите от дизентерия

09:18 | 18 юли 2018 | Редактор : Лилия Чалева 27 17310 Снимка: Shutterstock

Епидемичната обстановка в страната към момента е спокойна, очаква се усложнение с покачването на температурите. Нивата на стомашно-чревни инфекции са сходни с миналогодишните, отчита се обаче повишение на заболелите от дизентерия, каза в директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев пред "Фокус".

Виж още Бум на инфекции от кърлежи заради влажното време

По думите му сериозно внимание трябва да се обърне на легионерската болест, от която вече има регистриран случаи у нас.

"Имаме сведения за редки случаи на чужденци с легионерска болест в някои хотели на нашето Черноморие. За това съветвам да се вземат необходимите мерки, които са предписани от директорите на РЗИ за контролна болестта, която е във водопроводната система. Ето защо, когато отидем на хотел и ползваме стаи, които отдавна не са ползвани, трябва първо да източим водата в банята и чак тогава да се къпем. Важно е да не присъстваме, когато водата се източва, да бъде включена вентилацията, защото легионерската болест е пневмония, която се предава от аерозол при къпане в хотелска баня", обясни проф. Кантарджиев

Той добави, че с покачването на температурите ще се увеличат и ентеровирусните заболявания, съпровождани с температура, гърлобол и обрив при децата.

Националният център по заразни и паразитни болести внимателно следи внасяне на болестта западно нилска треска от съседни държави, регистрирани такива случаи към момента има в Сърбия, каза още проф. Кантарджиев.

Какво представлява легионерската болест

Легионерската болест е открита през лятото на 1976 г., когато възникват много случаи на пневмония по време на среща на ветерани от Американския легион във Филаделфия. Появата й се приема с повишено внимание, въпреки че протича по-скоро като изолирани единични случаи и не се свързва с някакви мащабни инфекциозни взривове. Когато се наблюдават такива, те обикновено се случват през лято или ранна есен.

Болестта представлява инфекция на белите дробове, предизвиквана от бактерии от род Legionella.

Бактериите са повсеместно разпространени в естествени и изкуствени водоеми - езера, блата, реки и т.н. Инхалирането на микроскопични капчици вода, съдържащи бактериите е основен източник на зараза. Значителен източник са и водоснабдителните системи, които използват естествени водоеми като източник на вода, особено ако последната не е била щателно обработена. Установено е, че първото документирано масово заразяване с легионела (срещата на Американския легион през 1976 г.) се дължи на бактерии, развивали се във вентилационната система на хотела, в който са били отседнали участниците. Заболяването не може да бъде предадено от болен човек на друг.

Въпреки че хора от всяка възраст могат да се разболеят, най-често засягани са лица на средна до напреднала възраст, особено пушачите, страдащите от хронични белодробни заболявания и имунокомпрометираните.

Заболяването започва 2-10 дни след заразяване, с висока температура, втрисане и мускулни болки. Белодробната инфекция предизвиква болка в гърдите, постоянна кашлица и затрудняване на дишането. Кашлицата може да бъде суха или съпроводена с изхрачване на секрет - спутум. Възможно е да се наблюдават още главоболие, умора, загуба на апетит, загуба на координация, гадене и повръщане, объркване и нарушаване на мисловните процеси. Въпреки втрисането, пулсът е нормален или леко забавен.

Симптоматично и рентгенографски е трудно да се различи лергионерската болест от други видове пневмония. Най-подходящи за целите на диагностиката са културелните изследвания на спутум, които категорично идентифицират причинителя и потвърждават присъствието му в бронхиалния секрет.

Лечението се провежда с флуорохинолони (левофлоксацин, моксифлоксацин) или с макролиди (кларитромицин, азитромицин). Терапевтичният курс трае 1-3 седмици. Лекарствата могат да бъдат прилагани перорално или венозно.

Смъртността варира в диапазона 5-30%. Смъртността по време на първото известно избухване на заразата през 1976 г. е била висока - починали са 34 души от 221 заразени, главно поради непознаване на антибиотичната чувствителност на причинителя по онова време и използването на неефективни срещу него антибиотици.

ИЗБРАНО