Картини, музика, илюзии… е насловът над това, което авторите определят в поканата като: "Това не е изложба! Това не е арт акция! Това не може да бъде! Вик от бездната на нашите илюзии! Тишината на края – от ледения връх на нашето високомерие и гордост! Не съдете, защото това сме ние – Ти, Аз и Равнодушието! Пътници, без Път и Цел, с неизплатена полица за достойнство и отговорност! Сънят е до Тук! Пробуждане…!"

Всъщност това разширение на галерията е започнато още през 80-те години на миналия век, още по соцвреме. Тогавашните управници на града и страната са се поизсилили и са решили да направят грандиозна галерия, с която да уважат големия кюстендилец Владимир Димитров - Майстора. Но парите са свършили, тоталитарните проекти също, и недостроената част на галерията е потънала в забвение и разруха

Картините на Светлин Русев в това пространство, укорните надписи по стените и цигулката на Минчо Минчев надскочиха конкретната акция в помощ на галерията, а се превърнаха в метафора на духовната разруха на обществото ни. Това може да постигне само голям творец, какъвто безспорно е Светлин Русев.

Ден след рождения ден на художника, по повод на който Русев винаги прави забележителна изложба, в Кюстендил дойдоха десетки негови колеги художници, артисти, интелектуалци и просто приятели. Сред тях бяха Татяна Лолова, Нешка Робева, Любен Генов, председател на СБХ, Георги Стоянов, режисьор, председател на СБФД, скулпторите Иван Русев, Емил Попов, Ангел Станев, Александър Дяков и много други.