Това съобщи митрополит Кирил, който ръководи синода до избора на нов патриарх, предаде БТА.

"В писмото си Инокентий* иска прошка, защото е осъзнал, че е извършил нещо против църквата и се е подписал в него като Крупнишки епископ Инокентий", обясни митрополит Кирил.

Той припомни, че Всеправославният събор през 1998 г. реши Инокентий да бъде Крупнишки епископ и това, че се е подписал с този си сан, означава, че се отказва от разколническия си сан на Софийски митрополит.

Преди дни Инокентий заяви, че  ще се завърне в лоното на Българската православна църква. Това негово намерение беше оповестено часове, след като Светият синод призова отделилите се от единството на БПЦ - Българска патриаршия, да се завърнат в нея. Инокентий трябва писмено да заяви до Светия синод, че иска да се покае и да се върне в Българската православна църква, коментира преди дни Варненският и Великопреславски митрополит Кирил. Молбата за покаяние вече е факт.

По думите на митрополит Кирил най-малко 15 свещеници от Софийска епархия, които са били към синода на Инокентий, са готови да се върнат в лоното на Българската православна църква, както и още няколко духовници от други епархии. Дано да изпълнят тези си намерения, посочи наместник-председателят на синода.

Заседанията на Светия синод от зимната сесия ще продължат от 10 декември и тогава ще се решава за покаянията на Инокентий и на свещениците, каза митрополит Кирил.

След заседанието си на 26 ноември Светият синод прие призив към отделилите се от БПЦ да се завърнат в нейното лоно. Още същия ден Инокентий заяви пред БТА намерението си да се покае и да се върне в църквата. Светият синод реши патриаршеският избирателен събор за избор на нов български патриарх да се състои на 24 февруари.

*В началото на ноември стана ясно, че алтернативният синод на митрополит Инокентий е подал отново документи за регистрация в Софийския градски съд и в Дирекцията по вероизповеданията. 

Първият опит на Инокентий да регистрира в Софийски градски съд "алтернативния синод" като единствен беше през септември 2003 г. Тогава магистратите отказахат да го впишат с името "Българска православна църква", защото молбата не била подадена от лице, което я представлява. 
Отказът бе потвърден както от Апелативния съд, така и от Върховния касационен съд през януари 2004 г.