Готова ли е системата да посреща здравни кризи: как отговарят българите

Хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги и липсата на медицински кадри

Снимка: БТА

Готова ли е системата да посреща здравни кризи: как отговарят българите

13:10 | 13 септември 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 56 2394 Снимка: БТА

Отношението на българите към здравната система е традиционно негативно, но все пак има регистрирана позитивна динамика за срок по-малко от една година. Това показват данните от социологическото проучване "Нагласи на българите към здравната система", направено сред 1005 респонденти през август 2020 г. от агенция "Тренд" по поръчка на "Заедно за повече здраве". В инициативата участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

Коронавирус пандемия

Справя ли се системата с пандемията

Според данните, 63 на сто от българите смятат, че здравната ни система се развива в негативна посока, а при предишното проучване от преди по-малко от година този процент е бил близо 70 на сто.

Над половината от българите - 52 на сто, са на мнение, че българското здравеопазване се е справило с проблемите около коронавируса. Според 26 процента от запитаните системата ни не се е справила, всеки пети обаче не може да прецени.

Близо 40 процента от хората имат повече доверие в системата след епидемията, а за 32 на сто това е причина за спад в доверието им.

За 48 процента от българите здравеопазването ни не е подготвено за подобен род предизвикателство, а 73 процента са на мнение, че се нуждае категорично от допълнително финансиране, за да се справи.

Кои са главните проблеми

Според проучването хората виждат основните проблеми на системата най-вече във високото доплащане за медицински услуги и липсата на медицински кадри. След тях се нареждат проблемите с лошото състояние на болниците и високото доплащане за лекарства. Според 47 на сто от българите тези негативи се дължат най-вече на лошия контрол в системата, както и на недостатъчното финансиране, което посочват 23 на сто от запитаните.

Виж още "Амнести интернешънъл": Най-малко 7000 медицински специалисти по света са станали жертва на коронавирус

Подобни са отговорите през октомври миналата година, 45 на сто са определили лошия контрол от страна на институциите и 29 на сто липсата на необходимите за това средства.

Какви са решенията за подобряване

Решенията за подобряването на качеството на здравните услуги у нас, българите виждат най-вече в по-високото финансиране на здравеопазването -12%, както и в увеличението на заплатите на медицинския персонал -11%. Голяма част от анкетираните - 89 на сто заявяват, че според тях, здравеопазването трябва да се разглежда като инвестиция, а не като разход.

Виж още Румен Радев: Демотивацията и бягството в чужбина на младите медици са основни проблеми

Огромното мнозинство от гражданите са на мнение, че трябва да се отделят повече средства за здравеопазването, като това са посочили 86% от хората и през двете вълни на изследването.

Според 95 на сто от запитаните, както през август тази година, така и през октомври миналата година, здравната ни система трябва да осигури по-добър и навременен достъп до лекарства. Всеки четвърти преценява, че има добър достъп до съвременни лекарства, но за 54 на сто от хората това не е така. Подобна е преценката им и за възможността за използване на съвременни терапии. Според 60 на сто те все още не са достъпни за пациентите у нас.

Парите, отделени за здравеопазване, трябва да се изразходват най-вече за подобряване на материалната база на болниците, за нови технологии и апаратура, за заплащане на повече лекарства от държавата и за по-високи заплати на лекари и медицински сестри, показва проучването.

Категоричното мнение е, че държавата трябва да вземе тези средства от приходите от акцизи за цигари и алкохол - така смятат 74 на сто, а не от повишаване на осигурителната тежест, както са посочили 10 процента, или от въвеждане на допълнително здравно осигуряване, според 18 на сто от интервюираните.

ИЗБРАНО