Основна пречка срещу приемането на либерално законодателство за ГМО според грама (06SOFIA1173), изпратена през 2006 г. от шарже д'афер Караянис, е тогавашният председател на Българската академия на науките (БАН) Иван Юхновски, съобщи сайтът "Биволъ", който има договор с Уикилийкс.

Атанас Атанасов, шеф на Агробиологичния институт, разказал в посолството, че Юхновски е изпратил различни „експерти, които знаят много малко за науката за ГМО" в парламентарните комисии по околната среда и земеделието да критикуват законопроекта.
Лобистите за ГМО, с покрепата на зам.-министъра на земеделието Светла Бъчварова, пък изпратили писмо до Европейската комисия с питане дали българският закон е в съответствие със законодателството на ЕС.

"Атанасов смята, че България може да бъде санкционирана, ако се докаже, че законът не съвпада с политиката на ЕС, което може да се превърне в тоягата, необходима на поддръжниците на ГМО тук, за да убедят правителството да преразгледа закона", пише още Караянис преди 5 г.

Посолството в София има добре дефинирана стратегия, подкрепена от биотехнологичната индустрия на САЩ и важни местни доверители, се казва пък в грама на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент от януари 2009 г. (09SOFIA23) Доверителите трябва да бъдат финансирани, за да проведат информационна кампания за търговските и икономическите ползи от ГМО. Те са сформирали консорциум, който одобрява предложената от американците програма.

През 2010 г. американското лоби има реален шанс да успее, защото либерализирането на ГМО става стратегическа цел на правителството на Бойко Борисов. Изправено пред съпротивата на голяма част от българското общество, правителството е решило да наложи тактически мораториум от 5 г. Целта му да предизвика ЕС да го разкритикува като противоречащ на европейското законодателство, след което, под заплахата от европейски санкции, да бъде приет нужният законопроект - тази хитрост разкрил министър Мирослав Найденов пред настоящия посланик Джеймс Уорлик, става ясно още от документа на Уикилийкс.

В началото на февруари 2010 година Уорлик изпраща във Вашингтон некласифициран доклад (10SOFIA105), в който пише следното: "Проектозакон, който би съгласувал настоящия режим на ограничения за биотехнологиите със законодателството на ЕС беше заграбен от групи, които са против ГМО. В резултат и като тактически отговор, правителството предлага допълнение към законопроекта – 5-годишен мораториум върху освобождаването на ГМО в околната среда или за селскостопански цели. Правителството очаква, че след приемането на новото законодателство ЕК ще погледне на мораториума като забавяне в прилагането на закона и на България ще й се наложи или да го отмени, или да се сблъска със санкции, нещо, което това правителство, отчаяно от липсата на пари, много би искало да избегне".

След това дипломатът допълва: "Подложено на силен натиск да измени проектозакона, сегашното правителство предложи добавяне на петгодишен мораториум върху освобождаване на ГМО продукти в околната среда или за селскостопански цели. На 11 февруари, по време на среща с посланика, министърът на земеделието Мирослав Найденов призна, че този мораториум е тактически подход, целящ постигането на стратегическата цел този проектозакон да бъде приет. Според Найденов би било по-лесно да се премахне мораториумът под натиск от ЕК отколкото да се промени законодателството".

Уорлик отбелязва, че тази стратегия е "ходене по тънко въже", тъй като общественото мнение е спечелено от анти-ГМО реториката. Ако Найденов е прав и ЕС в крайна сметка принуди България да вдигне предложения мораториум, правителството ще има извинението, от което се нуждае, за да либерализира най-накрая българския биотехнологичен режим, заключава посланикът.

През февруари България за първи път се възползва и наложи предпазна клауза върху генномодифицирана царевица на Монсанто 810, която е разрешена в ЕС, но страните членки имат право едностранно да наложат предпазна клауза.