Бившият заместник-министър на правосъдието Димитър Бонгалов заяви, че ако затворник е настанен в общежитие от открит тип, това означава, че социалният работник е дал оценка, че този човек вече не би повторил престъплението си. 

Така той коментира последния случай със затворника Борис Иванов, който успя да избяга от открит обект в Ловеч, където работи заедно с други затворници. Още преди да бъде задържан вчера, беше назначена проверка как е било взето решението той да бъде преместен в общежитие, а след това пуснат да работи, при положение, че вече веднъж е бягал и тогава е изнасилил жена.

Бонгалов призна, че няма обективен критерий, с който да бъде оценена работата на самия социален работник, но по принцип се смята, че опасност за обществото представляват бегълците от затворите от закрит тип. 

"Методиката за оценка на риска е много неясна. И аз не мога да разбера как преценяват социалните работници. Не мога да разбера тази методика. Условно социалният работник е Господ в затвора. Той може повече, отколкото началника на затвора. При тези критерии, които не са обективни, социалният работник може да прави, каквото си иска. Има няколко такива случая", разкри Бонгалов пред Нова телевизия.

Същевременно експертът изтъкна, че вече трета година страната няма електронен надзор за хората с пробация:

"При предходния екип на правосъдието - този на министър Захариева, имаше един случай с видеоклип от Белене. Паникьоса се и българското, и професионалното ръководство. Насочи парите за електронния надзор към Белене. Оправихме един затвор да няма телефонни разговори, но съсипахме електронния надзор на пробацията в цяла България. Вече трета година ние нямаме електронен надзор. В момента има направена обществена поръчка. Говорим за 200-250 гривни, които няма да бъдат достатъчни", добави Бонгалов.

И подчерта:

"Само в женския затвор в Сливен няма мобилни телефони. Имаше телефони дори в затвора от открит тип в Смолян, където няма дори покритие. От външен обект човекът си беше забравил телефона и си го беше занесъл в общежитието".