Само при 12% от тези пациенти има ефективен контрол на стойностите на артериалното налягане. От хората, прекарали инфаркт или инсулт, 55 на сто имат същия проблем с повишените стойности, каза още тя, цитирана от БТА.
Високото кръвно налягане е основен фактор за миокарден инфаркт, инсулт, сърдечна и бъбречна недостатъчност, каза още професофът.

В момента близо 1 милиард души в света страдат от хипертония, която всяка година води до 7.1 милиона смъртни случая, каза д-р Борислав Георгиев, кардиолог от същото лечебно заведение.
Към 2025 г. се очаква броят на болните от хипертония да нарасне с около 60 на сто.

Близо половината от болните от диабет имат миокардно заболяване, каза проф. Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология. Сърдечно-съдовият риск е по-висок сред жените, болни от диабет в сравнение с мъжете, страдащи от същата болест уточни тя.

По думите на специалиста на всеки пет секунди един човек се разболява от диабет, а след 20 години диабетиците ще бъдат 500 млн. души. Осем от десет диабетици умират от сърдечно-съдов инцидент и затова специалистите са категорични, че диабетът е сърдечно-съдово заболяване и е еквивалент на исхемичната болест на сърцето, каза още проф. Захариева.

Основните фактори, предпазващи пациентите от сърдечно-съдови заболявания, са контрол на артериалното налягане, нормални стойности на холестерол, отказване на тютюнопушенето, физическа активност, рационално хранене, припомнят отново лекарите.

Онкологичните и сърдечносъдовите заболявания, както и състояния, възникващи по време на раждането на децата, са причинявали най-висока смъртност у нас през 2011 г., показва годишният доклад за изпълнението на Националната здравна стратегия, приет от правителството, предаде Дарик.

Според документа броят на хората, умиращи от хипертония и исхемична болест на сърцето, у нас е двойно по-голям в сравнение с европейските държави.

През 2011-та е регистрирано леко нарастване на средната продължителност на живота, но тя остава с 6 години по-ниска от тази в Европейския съюз. Осигуреността на здравната система с човешки ресурс се доближава до средното за Европа ниво, но се наблюдава прогресивно застаряване на медицинските специалисти, ръст на броят лекари, търсещи реализация извън страната, както и недостатъчно на брой студенти по медицина.

Няма достатъчно кадри за спешната медицинска помощ, сочи още докладът. Колкото до болничната помощ, докладът отчита достатъчно структури, легла и персонал, но е нужно вътрешно преструктуриране. То включва намаляване на броя легла за активно лечение и разкриване на легла за долекуване и продължително лечение.