Това каза пред репортер на Дир.бг скулпторът Александър Хайтов - автор на паметника на цар Самуил в София, спрямо който също имаше скандални разправии „За” и „Против”.

- Г-н Хайтов, преди време вие се оказахте в центъра на скандал за творбата си – паметника на цар Самуил в София, който някои не одобряваха заради „светещите” му очи, но той си остана на мястото и по мое впечатление, се харесва от мнозина. Виждала съм чужди туристи да се снимат пред него...Не такава е съдбата на паметника на колегата ви Валентин Старчев, чийто монумент „1300 години България” е в процес на тотален демонтаж...Какво мислите за това?

- За всеки творец е болезнена такава раздяла. Какво да ви кажа, в края на мандата на арх. Диков (Петър Диков - бивш главен архитект на София - б.р.), и аз участвах в конкурса на Столична община за преустройство на парка, което включваше и евентуалното възстановяване на паметника. Около десетина проекта участваха. Но този конкурс не стигна доникъде – не беше излъчен нито един проект, и въпросът остана „отворен”. Или не се появи безспорен проект, или просто така са го решили още тогава?... Да, паметникът можеше да бъде запазен, трансформиран и пр. Аз даже се чудя, защо Старчев тогава не участваше в този конкурс? Работата някак „замръзна”, и за известно време настъпи пълно мълчание.

След това излезе едно решение да съборят паметника и се появи една група, която захвана протест срещу това решение. Като цяло, някак си не го разбраха този паметник – като естетика най-вече.

Колкото до това дали можеше да се възстанови това нещо, аз ходих на оглед – вътре беше ръждясала арматурата... Диков, в края на мандата му, след конкурса, ми предложи да помисля за възстановка на старите плочи, които са съхранени. Те са три плочи 50 на метър, от емайлирана тенекия – дали не могат да влязат като естетика при една евентуална възстановка. Но всичко си остана само на приказки.

- Кметицата Фандъкова тези дни направи изявление, че там ще се възстанови войнишкият мемориал, като са направени постъпки да бъде върнат лъвът, който сега се съхранява в Националния военно-исторически музей...

- Е, то не е кой знае какъв лъв, то е едно малко лъвче, което няма и човешки ръст – не знам доколко е подходящо за едно такова мащабно място, но явно те са си го решили там някои хора...

- А не мислите ли, че у нас много лесно събаряме?...

- Аз бях в Бейрут, когато събаряха мавзолея, и честно да ви кажа, се почувствах малко неудобно от мои приятели ливанци, които се чудеха на това, което показваха по телевизията от България. Даже ме питаха така, с един укор, знам ли кой е Георги Димитров?!..По света не се събарят с лека ръка монументи, които имат исторически характер за нацията.

- А вие, щом сте участвали в такъв конкурс на общината, чували ли сте да има някакво изчисление, че възстановката на паметника на Старчев би била по-скъпа от демонтажа му, и от възстановката на войнишкия мемориал?

Това не знам, но ще ви кажа друго: У нас, като кажат за нещо, че спрямо него има „обществено мнение”, представяйте си, че става въпрос за 50 души с коментари в интернет. Това не е обществено мнение. Старчев, чух че е предложил собствен проект за възстановяването на паметника - не в стария му вид, а в нов, различен, но явно не е могъл да се пребори с „общественото мнение”, щом като демонтажът е вече факт. Знаех и че е завел съдебно дело...

Във всички случаи, за автора винаги е много тежко и неприятно нещо такова. А и той си е човек на възраст!..

- А вас оставиха ли ви на мира за „очите” на Самуил?

- Ами, май ме „позабравиха”. Не съм минавал скоро да видя дали му „светят” очите на моя паметник – да не би вече да са му ги „извадили”? – Не знам!..