Замисълът в него беше да се подчертае кризата със замърсяването на океаните, проблем, който наистина съществува. Но дали все пак числата, които го подкрепят, не пропускат вода?

Предвиждането за 2050-а е направено от фондацията на Елен Макартър* и от Световния икономически форум, в доклад, озаглавен „Новата пластмасова икономика”. В него се разглеждат по-специално количествата пластмаса, които достигат морето. Той беше широко отразен в медиите, включително „Вашингтон пост“ и британските вестници „Гардиън“ и „Дейли Телеграф“.


Един ефектен извод и два въпроса

Един от силните акценти в доклада беше, че ако ние продължим със сегашните темпове да изхвърляме пластмаса в моретата, към 2050 година там ще има повече пластмаса (измерена в общо тегло), отколкото риба.

Това поставя два въпроса: как претегляме пластмасата и как броим рибите?

В самия доклад се признава, че е трудно да се постигне точност. В частта за пластмасите той се позовава на публикувано миналата година изследване на проф. Джена Джембек от университета в Джорджия. Тя се опитва да изведе глобална преценка на замърсяването с пластмаса и на това какви количества от нея стигат в океана.

В доклада си фондацията Елен Макартър е взела изследването на проф. Джембек, което съдържа предвиждания само до 2025 година и ги проектира, доразвива в бъдещето, до 2050-а.

И тъй, колко пластмаса ще има в океана през 2050 година?

Това не е разяснено в доклада, което е изненадващо, след като се борави с толкова големи числа. От него само се подразбира, че в средата на века ще има общо 750 милиона тона пластмаса.

А оценките за рибата? Докладът никъде не сочи число за очаквания общ тонаж риба през 2050 г. Той не цитира и изследвания за рибните популации.

В въпреки това една диаграма, включена в разработката, показва за 2050 година тегловно съотношение между пластмаса и риба „по-голямо от 1:1“. (През 2014 г. според същата графика то е било 1:5, т.е. определено в полза на рибата.)

Запитана от Би Би Си за числата, фондацията Елен Макартър изпрати документ „за ключовите статистики“ и пусна нова версия на доклада – публикувана на 29 януари. И двата текста съдържат нови числа (но никой от авторите на доклада не беше открит, за да отговори на въпроси). Според актуализираните данни на фондацията през 2050 г. в моретата ще има приблизително 899 милиона тона риба.

В обновения доклад са увеличени и прогнозите за количеството пластмаса в морето през 2050 г. Сега те са между 850 милиона и 950 милиона тона, или около 25% повече от първоначално предвиденото. Но и при това предположение, пропорцията спрямо рибата остава приблизително 1:1.


Хлъзгаво броене

Но тук има реален проблем. Броенето на риба е коварна работа, в него се крият хлъзгави неприятности.

Новите числа за тонажа на рибата, които фондацията Елен Макартър цитира, се основават на изследване, което през 2008 г. е ръководил Саймън Дженингс от Центъра за науки по екология, риболов и аквакултури. Неговият екип е използвал заснети от спътник сателитни изображения, за да измери как са разпространени в световния океан микроскопичните растения, известни като фитопланктон. Тези миниатюрни растения са толкова изобилни, че променят цвета на океанската повърхност в обширни райони и тези промени могат да се наблюдават от Космоса.

А тъй като почти цялата морска хранителна мрежа в крайна сметка зависи от фитопланктона, тези данни могат да се използват за да се прецени общият тонаж на рибите, живеещи в океана. Именно от този научен труд идва числото 899 милиона тона.

Обаче миналата година Саймън Дженингс преразгледа своето изследване и стигна до много различно заключение. Пред Би Би Си той каза, че сега мисли, че фитопланктонът би могъл да поддържа много, много по-големи количества морски живот, отколкото е смятано по-рано.

Неговото ново изследване не разграничава рибата от другите организми, но заключава че в океаните може да има между 2 милиарда тона и 10,4 милиарда тона морски същества. „Ние не сме абсолютни сигурни в нашите методи, с които преценяваме какъв дял от всичко това в момента е риба – казва Дженингс. - Това е много несигурно число за предвиждане.“

Новите предвиждания на фондацията Елен Макартър за пластмасата също заслужават ново вглеждане. Проф. Джена Джамбек, изследвала замърсяването с пластмаса, каза за Би Би Си, че не би проектирала уверено изводите си отвъд 2025 година.


* * *

И тъй колко пластмаса има в океана сега, и колко ще има през 2050 година? Ние не знаем, но вероятно ще е много. Колко риба? Ние в действителност не знаем, но сигурно  ще е много. А кога първото ще надделее над второто. Ние определено не знаем.

Сравнението обаче сочи към съвсем реален проблем. Ние знаем, че пластмасата – веднъж попаднала в океана, няма да се разложи десетилетия, вероятно векове. Нейните количества постоянно се увеличават.

- - - - -

* Прочута британска мореплавателка и екоактивистка. През 2005 г. тя завършва самотна ветроходна обиколка на света със световен рекорд, за който е удостоена с рицарско звание от кралица Елизабет II.


Превод и редакция: Николай Големанов


Текстът е публикуван тук