Коментари - Ще има ли в океана повече пластмаса, отколкото риба? | Днес.dir.bg

С други думи първо е изказано някакво твърдение а в последствие са дадени сума ти пари за да бъде "доказано" научно. Хубаво е да чистим след себе си, но за да може чистенето да бъде ефективно е хубаво наистина да открием с какво цапаме, и дали това което ние смятаме за боклук не се явява хранителна среда други, примерно около нефтодобивните находища се въдят бактерии които се хранят с нефт а из Амазонските джунгли расте гъбата Pestalotiopsis microspora отделяща фермента серин-хидролаза , с помощта на който може да разлага полиуретан. А тъй като в изследванията които са засегнати в горната статия се сетих за друга статия по този въпрос която за пореден път доказва че дори и да има проблем с разпространението на пластмаси в в Световния океан то човечеството все още не го е формулирало така че да може да намери начин за решаването му:Огромното сметище в центъра на Тихия океан. Някои хора казват, че е с размерите на Тексас. Други, че е почти двойно по-голямо от САЩ. Наскоро учените откриха, че то бързо се свива, но по-важното е, че не са сигурни защо. Досега се приемаше, че размерът на сметището нараства двойно на всеки 10 години, но изследователи от Университета на Кадис в Испания са открили, че огромните купища пластмасови отломки просто вече не са там. Според доклада им, публикуван в списание Proceedings на Националната академия на науките, има 99% по-малко отпадъци от пластмаса в световните океани, отколкото се смяташе. През 1970 г. Националната академия на науките на САЩ изчислява, че около 45 000 тона пластмаса попадат в океана всяка година. Оттогава глобалното производство на пластмаса е нараснало пет пъти. На този фон би трябвало да има милиони тонове пластмасов боклук в океаните. Въпреки това учените са изчислили на базата на над 3000 проби, че са налице между 7000 и 35 000 т. пластмасови отпадъци. Тъй като няма бактерии или други микроорганизми, които да се хранят с пластмаса, попадайки във водата пластмасовите отпадъци се разбиват механично на все по-малки и по-малки частици. Но според проучването по-голямата част от тези частици просто са изчезнали. Има четири основни възможности за това какво се случва с отломките. Те може да са изядени от нещо и по този начин да са попаднали в хранителната мрежа на световния океан, от която са част и хората. Притеснителното в случая е, не толкова, че хората могат да погълнат частиците от пластмасовите отпадъци, което те така или иначе правят, а че може да се е появил жив организъм, който се храни със синтетичния материал. Подобен организъм бил бил огромна заплаха за съвременната икономика, която до голяма степен разчита на пластмасите. Друга възможност е раздробяването на пластмасовите отпадъци от движението на водата да продължава, докато те не се разбият на нано-фрагменти, които няма как да бъдат засечени и биха имали неизвестен засега ефект върху околната среда. Естествени процеси, които дават някакво обяснение са също отлагането на пластмасовите отломки на сушата или потъването им в дълбините на световните океани.