Има някаква много малка възможност да се състави правителство, но това не може да се нарече оптимизъм - чашата е покрила само дъното. Такова мнение изрази социологът Васил Тончев в интервю за Dir.bg. Той е категоричен, че политическата криза се дължи на това, че политическият елит не може да намери верните отговори, а националните интереси се разминават с партийните. Здравата логика на избирателите е - или кабинет с първия мандат, или избори, коментира анализаторът последното проучване на "Сова Харис" по поръчка на Dir.bg. Според Васил Тончев списъкът с министерски имена от ПП-ДБ, който "изтече" неофициално, е лакмус за проучване на обстановката и реакцията на партньора и опонента ГЕРБ-СДС. В същото време такъв кабинет е нереалстичен, смята политологът. "Не може толкова силно оцветен политически състав да застане начело в едно правителство, което е коалиционно, а не е партийно на ПП-ДБ", коментира Тончев.
- Според последното проучване на "Сова Харис" по поръчка на Dir.bg хората искат поравно кабинет с първия мандат и почти толкова са процентите на тези, които предпочитат нови избори, а доста по-малко са онези, които държат на правителство с третия мандат. Тогава какво излиза - нагласите на избирателите влизат в противоречие с действията на политиците ли?
- Не мисля, че има такова разминаване. Все пак избирателите имат и някаква здрава логика. Исканията им са на база на онова, което мислят, че е най-вероятно да се случи и че е най-естественото да се случи. Според мен здравият разум тук е водещ, а той е или да се направи правителство с първия мандат, или другата вероятност, ако това не стане, да се отиде на избори.
- Но хората предпочитат дори избори пред втория мандат?
- Съвсем нормално е, това са резултатите от изборите, това е демократичната практика.
- Какво цели ПП-ДБ с изтичането на неофициалния списък от министерски имена преди края на поставения от ГЕРБ срок неделя?
- Мисля, че това беше лакмус, с който да проучат обстановката - доколко това може да се приеме от общественото мнение, на първо място, и най-вече от техните избиратели, като ход. И от друга страна - доколко може да се приеме пък от евентуалните им партньори, а те са им и опоненти - ГЕРБ-СДС.
- Изтеклите имена ще взривят ли преговорите?
- То просто няма и да се стигне до преговори по този начин. Не може толкова силно оцветен политически състав да застане начело в едно правителство, което е коалиционно, а не е партийно на ПП-ДБ.
- До момента видяхме, че диалогът все пак се получи. Дали това е съзнателно търсене на радикализация от тяхна страна?
- Пак казвам - пробват обстановката. Диалогът потръгна по необходимост, тъй като и двете страни искат да направят всичко възможно да стане така, че ако се отиде на избори, да не се окаже, че те са отговорни за това и че те са провалили възможностите да се направи редовно правителство. И оттук започна диалогът и цялата тази игра, на която ставаме свидетели. Но мисля, че за да се получи нещо, действително двете страни трябва да направят много големи отстъпки. От това, което наблюдаваме досега, мисля, че Борисов е готов на тези отстъпки и искрено върви към този вариант, тъй като това му дава някаква визия за бъдеще. И безспорно, това ще бъде полезно и за страната.
В случая той се държи като лидер. От една страна налага лидерството си вътре в своята партия, а я налага и в по-широки кръгове в обществото, защото в този момент трябва да се направи редовен кабинет.
- Борисов ли е лидерът на преговорите?
- Да, определено. Той е този, който дава някакъв тон. Но ПП-ДБ са в много трудна ситуация да се измъкнат, защото някак си хем си втори, хем пък да имаш претенции изцяло да реализираш своята визия за политика и за развитие на страната - това е доста слаба позиция, доста нелогична.
- Както каза президентът - времевият прозорец изтича. Въпреки че Радев даде време на партиите да се разберат, все пак той не може да ги чака безкрайно. Ако, както чухме като първоначална реакция откъм ГЕРБ, че за тях този министерски състав на ПП-ДБ е крайно неприемлив, може ли да очакваме в началото на следващата седмица при връчването на първия мандат Борисов да представи на президента изцяло свой кабинет, пък било то експертен или политически?
- Ако се провалят възможностите за преговори, вероятно да. Макар че това не е вариантът, към който ГЕРБ-СДС се стремят. Това е, да кажем, План Б.
- Дали обаче останалите партии в Народното събрание ще подкрепят такъв кабинет на ГЕРБ?
- О, тези, които бъдат поканени - разбира се!
- Въпреки че те изглеждат обидени от факта, че първите две политически сили ги неглижират и не разговарят с тях.
- Естествено, че ще бъдат недоволни - те губят шансове да влязат в изпълнителната власт. Но ако ги поканят и се създаде такава възможност да участват в мнозинство и в управлението, не се съмнявайте, че дори и да не го кажат гласно и публично, ще бъдат много доволни и ще работят усърдно за това.
- А ако се сформира такъв кабинет, предложен от ГЕРБ и подкрепен от останалите, без ПП-ДБ, обречен ли е неговият живот?
- Мисля, че това ще затвърди съществуващото разделение в страната, което не е доброто. Нещо, което Борисов го вижда и не го желае. Това ще предопредели някакъв по-къс хоризонт на такова правителство. При всички случаи такъв кабинет ще бъде съставен така, че ще прескочи местните избори. Най-вероятно хоризонтът му ще е за около година.
- Говорим за кабинета от План Б - ГЕРБ с другите в парламента без ПП-ДБ, нали така?
- Да.
- Коментира се и екзотичната идея парламентът да поработи няколко месеца, за да приеме бюджета и важните закони, докато на власт е служебното правителство. Това реалистично ли е?
- Това вече е в прерогативите на президента да определя сроковете. Но мисля, че във всички случаи той ще направи така, че ако има следващи парламентарни избори, те да предхождат, а да не съвпадат с местните избори. Това вече е въпрос на политическа логика и не на партийни интереси.
- А като заговорихме вече за избори, с днешна дата публикуваното проучване на "Сова Харис" в Dir.bg показва, че процентът на хората, които не желаят да гласуват, расте - 11 на сто от отишлите до урните миналия път сега се заричат да ходят за гъби, а само 5,8 на сто от онези 60% негласували пък са се мотивирали този път да упражнят вота си. Кое е това, което може да спре растящия нихилизъм у избирателите?
- Винаги е един и същи факторът - надеждата, че ще се конструира управление, което ще доведе до стабилизиране на обстановката в страната и до подобряване на условията за живот. В момента целият този театър, който се разиграва, явно, че води в обратна посока.
- Ако погледнем на случващото се през последните три години от височината на дрон, какво виждаме?
- Хаос. Виждаме една разделена нация, която не може да потегли в посока, в която да се развива добре и успешно.
- Кой е виновен за това?
- Много сложен въпрос. Това е въпрос, ако щете, на политическа култура на хората. Ако щете, на функциониране на държавните и обществените институции, базата, върху която се крепи цялото общество - да се започне оттук и да се свърши до политическия елит, който не може да намери и да даде верните отговори на това какво трябва да се направи.
- А въпросът за потенциалния виновник за тази политическа криза на едни евентуални нови избори - той ли минира сега бързата сглобка на кабинет?
- Едно е партийните интереси и как нещата изглеждат от гледна точка на партийната логика как една партия да печели повече пространство и по-голяма подкрепа, друго са националните интереси. И тук имаме разминаване между партийни интереси и национални интереси. И не можем да съставим такова мнозинство, което да ни тласне към това да решаваме националните интереси. В тази обстановка изключвам президента, който стои встрани и стои добре в неговата позиция. Но от партийните лидери мисля, че Борисов е човекът, който в най-голяма степен си дава сметка за тези неща и се опитва да направи някаква сглобка, която да бъде националноотговорна.
- Но може би и той все пак има някаква червена линия?
- Разбира се, Борисов не може да отиде отвъд здравия разум, защото това вече неговите избиратели ще смятат за неприемливо.
- Оптимист ли сте, че ще избегнем изборите този път?
- Не бих се определил като оптимист. Мисля, че има някаква много малка възможност, но това не може да се нарече оптимизъм.
- С други думи, за Вас чашата е наполовина празна, а не наполовина пълна?
- И това не мисля, че е точното определение. Чашата си е покрила дъното.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}