Елена Йончева спечели в Страсбург, прокуратурата при Цацаров нарушила презумпцията ѝ за невиновност
Делото бе заведено във връзка с прессъобщение от държавното обвинение през януари 2019 г.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург се произнесе в полза на евродепутата Елена Йончева по дело за нарушаване на презумпцията за невиновност.
Още по темата
В решението се посочва, че по случая са установени нарушения на презумпцията за невиновност и на правото на ефективно обезщетение по силата на Европейската конвенция за човешките права. Съдът постановява Йончева да получи обезщетение от 4700 евро за неимуществени вреди и 3000 евро за съдебни разноски.
Делото бе заведено по повод на прессъобщение от българската прокуратура (тогава ръководена от Сотир Цацаров) на 23 януари 2019 г., което Йончева определя като уронващо правото ѝ да бъде възприемана за невинна до доказване на противното. Показателен е и фактът, че в постановлението, с което тя е привлечена като обвиняема и което би следвало да обезпечи процесуално правото ѝ на защита в досъдебното производство, не са посочени много от подробностите от прессъобщението.
Според жалбата не е имало национално средство за защита по отношение на това оплакване и целта на действията на прокуратурата е била накърняване на дейността ѝ като журналист и депутат от опозицията, като бъдат засегнати доверието и професионалното ѝ име.
Пред съда в Страсбург Йончева беше представлявана от адвокат Михаил Екимджиев.
В жалбата на Йончева е разказано как е била депутат от БСП в периода 2017-2009 г., когато става евродепутат (към днешна дата вече от ДПС). Докато е народен представител, тя прави няколко разкрития за предполагаеми корупционни практики, свързани с влиятелни членове на управляващата партия ГЕРБ.
През 2018 г. представители на партията, сред които и засегнатият от разкрития на Йончева Делян Добрев, сезират спецпрокуратурата срещу Йончева. Образувано е разследване, а през ноември 2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров иска депутатския имунитет на Йончева. Тя се отказва от него в същия ден. В началото на 2019 г. ѝ е повдигнато обвинение за пране на пари, като прокуратурата публикува подробно прессъобщение.
Йончева е обвинена, че през юни 2012 г. управляваното от нея дружество "Офроуд" ООД е получило чрез "Далий трейдинг лимитид" финансови средства от Корпоративна търговска банка (КТБ), които според прокуратурата са били присвоени от собственика на банката Цветан Василев. До началото на юни 2014 г. КТБ е с публична репутация на просперираща банка, със значителен пазарен дял в банковия сектор на България, се напомня в жалбата.
Съобщението на прокуратурата внушава несъмненост и неопровержимост на доказателствата за съпричастност на Йончева към престъпна схема за пране на пари. Явно целенасочено, в него многократно е употребен изразът "установено е", пише още в жалбата до съда в Страсбург.
Заради системни и структурни дефекти на националното право, досъдебното производство в България нерядко е използвано не като процесуален способ за разкриване и наказване на престъпления, а като средство за заплаха, контрол и изнудване. Публично известни са много такива казуси, се казва в жалбата до ЕСПЧ. В нея се напомня и че разследването срещу Йончева може да продължи до изтичане на давността му, която е 22 години и половина. А за 6 месеца от привличането ѝ като обвиняема Йончева не е уведомена за провеждане на други процесуално-следствени действия по делото.
След повдигнатите ѝ обвинения, за обществеността политическите изявления на Елена Йончева вече не са изявления на политик и журналист, а твърдения на обвиняем, упражняващ правото си на защита, аргументира се жалбата. В нея се цитират и изказвания на Цвета Караянчева, Тома Биков, Маноил Манев и Бойко Борисов срещу Йончева.
Тя се оплаква и че е нарушен член 18 от конвенцията за правата на човека, който забранява законни мерки да се използват за паралегални цели. Според жалбата делото за пране на пари срещу нея е използвано от властите за репресия и саморазправа, както и за маргинализиране и дискредитиране на политическата и журналистическата ѝ дейност. Съдът обаче изобщо не се произнася по тези аргументи.
В жалбата се цитира и запис, за който се твърди, че Борисов през 2020 г. казва, че Йончева трябва да изгори. Прокуратурата отказа да образува разследване по случая, без да провери автентичността му.
И към момента разследването срещу Йончева още не е приключило. То е спряно заради имунитета ѝ на евродепутат, който ЕП веднъж вече отказа да свали.