В момента тютюнопроизводителите от симитлийското село берат втората ръка, стават в 01.00 часа след полунощ, в 02.00 часа са на нивите, излизат от тях към 9.00 часа сутринта, когато слънцето започва да припича. Следва поставяне на низите в сушилните, покатерили се като кози над пътя за селото.

Жените берат и нижат едновременно. Двойната игла стискат между бедрата си, сръчните им ръце късат нискоразположените листа тютюн, след като напълнят двете шепи ги нанизват на иглата. След което като спънати коне се придвижват към следващите корени. Напълни ли се иглата, изнизват тютюна във връв от канап, правейки низи.

Още веднага след разклона за Долно Осеново, намиращо се вляво от пътя Симитли-Разлог, в тютюневите ниви бляскат фенерчета. Светлините им ту се забиват в браздите, ту лъчът очертава пътя напред, след което пак се "побиват" в земята. Жени, че и мъже, носят на челата си фенерчета, подобни на миньорските лампи. С тях си светят, за да виждат къде стъпват и какво берат.

На около километър след разклона в нива край пътя бляскат две фенерчета. Тютюн берат от нивите си Елена и съседката й - млада майка, оставила двете си деца вкъщи. Нивата е доста зле, тютюнът нисък, тъй като няма как да бъде поливан. Реката е на около 30-на метра по-долу, но за да бъде качена водата до нивата за напояване трябват помпи. А те струват пари, те са по-нужни за торове, препарати, оране, полиетилен за сушилните и какви ли още не разходи. И понеже пари за помпи няма, тютюневата реколта на двете жени е слаба.

"Няма да изкараме нищо тази година, предните две бяха доста по-добри, но пък цената бе ниска, 4 - 4.50 лева за килограм, но тази година ще е по-лоша", обяснява майката, оставила двете си деца сами в къщи. На Елена много, много не й се приказва, тъй като буквално се е сгънала одве, за да стигат ръцете й високите едва 20-на сантиметра тютюневи стебла.

Към 8.30 часа сутринта заварваме Капка да бере нивата си с тютюн под пътя. В края на нивата магарето й кротко пасе и размахва опашка, за да прогони досадните мухи.

"От близо месец берем тютюна, в момента вече сме на "втора" ръка, цената на миналата реколта от средно 4.50 лв. за килограм не ни устройваше, но няма какво да се прави", обяснява Капка. Тя е започнала да бере в 2 часа, до към 8 е набрала три бохчи с низи, които са край нивата. Тя е късметлийка, тютюнът й се полива и е едър. Зад нея пръскачка разпръсква вода и дава усещането за хлад.

Колкото и да е куриозно за Долно Осеново, където цари матриархат, защото само жените работят тютюна, в една от нивите се мярка и мъж. И той бере тютюн.

След 9 часа магаретата, натоварени с набрания тютюн почват да кретат към селото, след тях вървят жени и деца. Тютюнът е набран, низите трябва веднага да се закачат на скелетата-сушилни. Те са разположени на всяка педя свободно място из селото, повечето по стръмнините край пътя.

На 20-на метра вляво над пътя Детелина Яворова закача низите под нагорещилия се вече полиетилен. Набрала е едва 15-на низи, оплаква се, че ако не падне дъжд, реколтата тази година ще е много зле. Детелина е застанала по наклона като коза "на ръчна спирачка". Закача низите, рискувайки всеки един момент да се подхлъзне по наклона. Но е свикнала, мести се към съседната сушилня, минавайки по тясна пътечка над стръмния скат. Преди да се закачат низите, нанизаните на тях тютюневи листа се разреждат, за да може да се изсушат и добият жълтия цвят на злато.

Черното катраненото злато. С черните си и вмирисани на катран ръце жените на селото галят децата и мъжете си, готвят. Кога спят, те си знаят. Но трудът им е робски - започва се със засаждането на лехите, следва плевене, поливане. После засаждане на разсада, пак копаене, поливане, повечето карат водата с магарета по баирите. Основното превозно средство по осенските стръмни баири. Следва брането, по седем часа, четири от тях по тъмно, останалите три - по изгрев слънце. После идва дипленето на изсушения тютюн. Накрая, някъде около Нова година идва най-голямото унижение - предаването продукцията на фирмите-изкупвачи на тютюн.

Те ни се подиграват с тези цени, обясняват жените от Долно Осеново. Най-жалкото е, че животът те принуждава да бъдеш роб. Защото друг поминък тук няма. Така нямаш избор. А това е тъжно, много, много тъжно.