02:28 | 19.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Трик или факти: Повиши ли се раждаемостта у нас?

Данни на НСИ за 2023 г. все още няма, но коефициентът на плодовитост, отчитащ броя деца, които жената би родила през целия си фертилен период, наистина се е покачил през 2022 г.

Снимки: iStock by Getty Images, Булфото

Трик или факти: Повиши ли се раждаемостта у нас?

21:09 | 4 април 2024 | Автор : Елза Тодорова 150 13448 Снимки: iStock by Getty Images, Булфото

Предизборен трик или достоверни данни стоят зад констатацията на Кирил Петков и Бойко Борисов, че раждаемостта у нас за 9-месечния период на съвместното им управление се е повишила?

Демографска криза

За това, че раждаемостта се е повишила научихме не от статистиката на НСИ за 2023 г., която се очаква в края на април, а от партийните лидери на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Пред журналисти в парламента Борисов изтъкна като нещо добро, случило се по време на управлението на "сглобката", именно повишаването на раждаемостта, което той отчете като заслуга на правителството.

"Много неистини се изговориха. Това, което най-много ме радва и ме прави щастлив, е, че през тези 9 месеца, жените ще ме разберат какво казвам, сме повишили раждаемостта. Това правителство нещо много хубаво сме свършили".

Съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков пък заяви, че докато ГЕРБ са управлявали, раждаемостта в страната е била много ниска, а след края на тяхното управление (ПП дойдоха на власт през 2021 г.) този показател се е повишил и дори показа данни от Националния статистически институт (НСИ) на коефициента на плодовитост, който измерва раждаемостта. Докато данните за 2023 г. все още се очакват, Петков отбеляза:

"Има безплатни детски градини, хората видяха сигурност, доходите се качиха, минималната работна заплата се качи много пъти повече, отколкото през годините на ГЕРБ. Ако се върнем към стария модел, демографската криза ще продължава да е проблем. Ако продължим с новия модел, където има социална политика и има икономически растеж, и демографията ще бъде решена".

От опозицията, в лицето на БСП, определиха казаното като "предизборен трик", както го нарече партийният лидер Корнелия Нинова.

Виж още За първи път от 10 години броят на новородените падна под 50 000

Делян Добрев от ГЕРБ, сочен от самия Борисов като вътрешна опозиция, дори побърза да припомни данните от "Индекса на болниците", че през миналата година е имало "отрицателен рекорд" на ражданията - 49 610 новородени деца, или първи случай, в който този показател в България пада под линията от 50 000.

Въпросните данни показват, че за първи път от 10 години броят на новородените за една календарна година в България е паднал под 50 000. За сравнение, ако за 2023 г. са проплакали едва 49 610 бебета, десет години по-рано - през 2014 г., у нас са се родили 68 083 деца. През 2022 г. са били 56 596. За всяка година от 2014 до 2023 г. обаче броят на новородените е спадал с по 2000-3000 според този индекс.

Дори Петков да не визира конкретно 2023 г., статистиката и за предишните две години показва, че за последен път НСИ е отчел леко покачване на ражданията през 2014 г.

Все пак в последните две години е нараснал коефициентът на раждаемост, което представлява съотношението между броя на живородените деца спрямо цялото население на България. Населението обаче, както знаем, намалява като абсолютна стойност всяка година, тоест родените деца в България не се увеличават в абсолютна стойност нито преди, нито след 2021 г.

Главният икономист на КНСБ Любослав Костов се включи с коментар по темата за раждаемостта, като написа във Facebook, че "за да се оцени ефектът на кабинета "Денков" върху раждаемостта, трябва да изчакаме година и половина, за да излязат данните за 2024 г."

Facebook/Любослав Костов

Той публикува графика за раждаемостта от 2000 до 2021 г., като добавя, че липсват само данните за 2022 г., когато са родени 56 917 бебета, или с 2000 по-малко спрямо 2021 г.

"За 2023 г. официални данни няма, но Кирил Петков може да има, знам ли. Иначе, за да се роди едно бебе, са необходими 9 месеца. Горе долу, колкото една ротация", коментира икономистът.

Какво показва коефициентът на плодовитост, на който Кирил Петков се опира?

Според резултатите от последното преброяване, публикувани в края на 2022 г., средната раждаемост в България не е достатъчна за възпроизводство на населението. За да бъде населението в стабилни граници, коефициентът на раждаемост (средният брой деца, родени от една жена през живота ѝ) според Евростат трябва да е 2.1 - по-високи стойности значат, че то ще расте, а по-ниски - че ще намалява. Общият коефициент за ЕС е 1.46.

Изследване на Института за пазарна икономика също показва, че коефициентът на заместване, който гарантира демографска стабилност и задържане на хората тук, трябва да е 2,1 деца на една жена.

Този показател е в най-ниската си точка от 1.09 в края на 90-те. В ЕС този показател спада от 2008 г. насам. От края на 20-и век у нас обаче се наблюдава плавно покачване. През 2009 г. има пик на общия коефициент на раждаемост от 1.66.

Виж още Все по-малко деца се раждат в Европа. Къде сме ние според Евростат?

През 2022 г. страната ни беше трета сред страните с най-малко лош общ коефициент на раждаемостта в Европа - 1.65 (тогава Франция има най-високата обща раждаемост в ЕС - 1.79 живородени бебета на жена, а втора бе Румъния с коефициент от 1.71). Резултатът ни за 2022 г. е един от най-добрите от началото на Прехода (за 1989 г. той е 1.92, за 1990 г. - 1.82, а за 1991 г. - 1.66) и е значително по-добре от средното за ЕС, но е все още под нивата, необходими за заместване на населението.

Когато говорим за коефициент на плодовитост, той наистина се е покачил през 2022 г. и е стигнал до 1,78 деца, което е най-значителното подобрение от началото на демокрацията. Той обаче отчита броя на децата, които жената би родила през целия си фертилен период (между 15- и 49-годишна възраст). От ИПИ обаче отбелязват, че бързото повишение за една година не е признак за трайно подобрение на плодовитостта.

От 2013 г. до 2021 г. също има ръст на коефициента на плодовитост. Той се увеличава плавно от 1,48 на 1,58, а данните на НСИ от 2022 г. сочат съществен скок на 1,78. За сравнение, коефициентът на плодовитост е бил най-нисък през 1997 г. - 1.09, историческият пик на плодовитостта е по време и след Първата световна война - 5,5 деца на жена.

В същото време за последните 10 години се регистрира най-голямото намаление на жени във фертилна възраст - с близо 23%. Техният брой вече е под 1,3 млн., за 10 години са намалели с почти 400 хил. А в сравнение с пика през 1975 г. - 2,178 млн., са почти двойно по-малко.

През 2022 г. НСИ отчете, че от началото на 50-те години на миналия век се наблюдава трайна тенденция на намаляване на раждаемостта в страната. Броят на жените във фертилна възраст нараства до 1975 г., като достига 2 178 хил., след което започва да намалява, за да достигне 1 295 хил. жени на възраст 15-49 години при преброяването през 2021 година. Най-голямо намаление е регистрирано при последния десетгодишен период (2011 - 2021) - 377 хил., или 22.5%.

Виж още Най-лошата прогноза в ЕС: Българите в трудоспособна възраст ще се стопят с 1/3 до 2050

Данните от преброяването пък показаха още, че по-малко от половината жени (44%) у нас имат две деца. По три деца имат 204 хил., или 6,7%, като този дял е два пъти повисок в селата, отколкото в градовете. Четири и повече деца имат едва 2,6% от жените. Малко повече от една пета - 21,4%, нямат деца, а 2023 г. завърши с печалния рекорд, за който по-горе цитирахме данните от "Индекса на болниците".

Справянето с демографската криза иска повече от повишаване на раждаемостта

За да се справим изначално с демографската криза, трябва да се обърне тенденцията на застаряване на населението, каквато се наблюдава не само у нас, но и в Европа.

Съотношението на броя на възрастните хора (над 65-годишна възраст) в сравнение с броя на хората в трудоспособна възраст (между 15 и 64 години) в ЕС възлиза на 33.4% към 1 януари 2023 г. Показателят се е увеличил с над 5 пункта от 1 януари 2013 г., когато е бил 27.7%. В сравнение с 2013 г. най-голямо увеличение на съотношенията има в Полша (+10.4%), България (+9.2%) и Хърватия (+9.0%), по данни на Евростат.

Заместник-деканът на Геолого-географския факултет към СУ "Св. Климент Охридски" проф. Георги Бърдаров обясни наскоро пред "24 часа", че ако се запазят сегашните тенденции на висока смъртност и застаряващо население, през 2050 г. в България над 50% от населението няма да бъде активно на пазара на труда и държавата би спряла да функционира.

През февруари доклад на Allianz Trade показа, че населението в трудоспособна възраст между 20 и 64 години у нас ще се стопи с една трета до 2050 г., по който показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз (ЕС).

Експертите обясняват задълбочаващата се демографска криза не само с повишаването на средната възраст на населението, но и с променената социално-икономическа обстановка, отбелязвайки, че това е тенденция не само у нас, а в цяла Европа.

"България ражда деца, но не ги ражда в България", коментира през февруари акушер-гинекологът от "Майчин дом" д-р Юрий Хранов във връзка данните от Индекса на болниците.

През октомври миналата година премиерът Николай Денков се ангажира пред евродепутата Сергей Станишев да продължи усилията му в приотизирането на борбата с демографската криза като нова национална цел на България. Денков прие предложените мерки в рамките на конференцията "Готови за бъдещето? Демографската картина - цената на неравенствата", организирана от Делегацията на българските социалисти в ЕП.

Виж още Денков прие предложението на Станишев за нова национална цел - демографската политика

Тогава Станишев подчерта, че "България е единствената държава в света, която повече от 30 години е в топ три на страните с най-висок отрицателен естествен прираст".

"В половината от това време, сме на първо място, както е и в момента, а населението ни е намаляло с над 2 млн. души. По този начин, към 2040 г. населението на страната ще наброява съответно 4,95 млн. души, по прогнози на експертите от Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Делът на населението в трудоспособна възраст ще се запази сравнително непроменен - около 60%, докато този на групата 0-14 г. ще спадне до 10-11%, а на възрастното население (на 65+ г.) се очаква да нарасне докъм 29-30%, което е и една от най-тревожните тенденции в демографското развитие на страната. Друга немалка част ще бъде нискообразована, с висока безработица и риск от социално изключване".

За да можем да говорим за пречупване на тенденцията, в рамките на конференцията бяха предложени мерки като разширяване на Националната програма за майчино и детско здраве към МЗ с мерки за всеобхватна грижа за майката и плода при бременните жени, въвеждане на Национална профилактична програма за жените и мъжете във възрастовата група 18-40 години, както и определяне на висока политическа фигура, която да носи пряка отговорност за ресора и да координира работата на кабинета по тази тема. Според него пречупването на отрицателните тенденции, изисква системна, хоризонтална политика, която засяга всички сектори, в това число ресорен, постоянно действащ вицепремиер.

На същата конференция бе отбелязано и че възрастта, на която младите хора имат проблем с репродукцията, пада на 25 години.

В тази връзка Денков отчете миналата година, че последните две редовни правителства са стартирали редица мерки, които да осигуряват по-добри условия за работа, по-високи възнаграждения и подобряване на репродуктивното здраве на българите (повече вижте тук).

В заключение, въпреки покачването на коефициента на плодовитост през 2022 г., за тенденция можем да говорим едва след като имаме данните и от 2023 г., които се очакват в края на април, но трябва да изчакаме и тези от 2024 г.

ИЗБРАНО