Скорошно проучване на "Евробарометър" показва, че климатичните промени са най-сериозният проблем, пред който се изправя светът. С инициативите около Зелената сделка Европейската комисия си постави за цел да ограничи глобалното затопляне с не по-малко от 1,5 градуса. А трансформирането на енергийната система към по-чиста и по-устойчива е първата стъпка към постигане на климатичен неутралитет.

Това пишат в съвместен материал, публикуван в Science Business, българският еврокомисар за иновациите и научните изследвания Мария Габриел, председателят на групата на главните научни съветници на Европейската комисия Никол Гробер и заместник -председателят на групата Небойша Накисенович.

Изследванията и иновациите са от решаващо значение, за да достигнем до бъдеще, в което възобновяемите източници заменят въглеродната енергия, електричеството измества изкопаемите горива в транспорта и промишлеността, а достъпът до чиста енергия е гарантиран за всички, обясняват експертите в статията.

Авторите отбелязват още, че "Хоризонт Европа" - програмата на ЕС за научни изследвания и иновации 2021-2027 г., е създадена в сътрудничество с държавите членки и Европейския парламент. 35% от бюджета е отделен за климата, включително целите "Европа, устойчива на климата" и "Климатично неутрални и интелигентни градове", както и редица партньорства за научни изследвания и иновации с индустрията.

"Учените предупредиха за категорична неохбодимост от спешни действия за справяне с изменението в климата в последния доклад на Междуправителствената група на ООН, оперираща в полето на този въпрос", казват още в публикацията Габриел и колегите ѝ и продължават:

"През декември ООН ще бъде домакин на първия диалог на високо равнище по енергетика от четири десетилетия насам, а преди това всички погледи ще бъдат насочени към Конференцията по изменението на климата COP26 през ноември. Тези срещи са важни, защото постигането на глобален консенсус е от решаващо значение за намиране на универсален достъп до енергийни услуги и декарбонизация от край до край".

По думите им фокусирането само върху технологиите и регулациите няма да е достатъчно, за да се постигне неутрално по отношение на климата общество до 2050 г., както предупреждава групата на главните научни съветници на Европейската комисия в последното си становище.

Те силно препоръчват ориентиран към хората системен подход, който активно включва всички в прехода към чиста енергия.

Съветниците уточняват, че "енергийната система е не само технологична, но и социална по своята организация и е неразделна част от обществото". Тези измерения трябва да бъдат по -добре интегрирани в енергийната политика. Необходими са нови подходи за приобщаващо управление, за да бъде преходът успешен и справедлив, пишат още Габриел, Гроубър и Накисенович.

Промяната в индивидуалното поведение, като използване на уреди с по -висока ефективност и шофиране електрически автомобили, може значително да намали вредните емисии. Промените в използването на топла вода, изолацията на сградите и по -интелигентното използване на климатици и термопомпи биха могли да намалят потреблението на енергия от сградите с почти 50%, добавят експртите.

И уточняват, че за да могат хората да променят поведението си, няма да бъдат достатъчни нито политически действия, нито икономически стимули. Важните индивидуални и колективни избори също се формират от социокултурни фактори, които влияят върху потребителите, производителите, заинтересованите страни и членовете на общността. Преходът към зелена енергия може да бъде успешен, като се създаде среда, която поддържа нисковъглеродния начин на живот и го прави най-естествения избор за човека. Тази концепция може да бъде реализирана, като се признае, че енергийната ефективност, декарбонизацията и намаляването на потреблението на енергия са не само стъпки към намаляване на емисиите, но и имат положително пряко въздействие върху индивидуалното благосъстояние.

Обновяването на сгради в целия ЕС, които да са енергийно ефективни, може да се комбинира с мерки за защита срещу последиците от сеизмични и екстремни метеорологични явления. Взети заедно, те биха подобрили значително качеството на живота на гражданите. Новият европейски Баухаус - инициатива, която има за цел да проектира бъдещи начини на живот, като черпи вдъхновение от изкуството, културата, социалното приобщаване, науката и технологиите, е пример за стимули за холистичния подход, който изисква формирането на пътя напред.

Дигитализацията допълва тези промени, като предоставя ресурс за по-интелигентно потребление на енергия, което от своя страна осигурява по-ефективни услуги на крайните потребители, отбелязват авторите на материала.

Те обясняват, че Европа е в добра позиция да покаже световно лидерство в борбата срещу глобалното затопляне.

"Той може и трябва да се стреми да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент, да увеличи конкурентоспособността си с продукти и услуги без въглерод и да насочи света към по -устойчиво, социално осъзнато, глобално развитие. Като централен стълб на това ЕС трябва да измисли ефективна, последователна и справедлива регулаторна система с ясна посока за общите цели за неутралност и устойчивост на климата."

По думите на Габриел и колегите ѝ Европа разполага с изключителна научна и иновационна среда, необходима за стимулиране на нейното технологично развитие. Но най -важното е, че ЕС трябва да постави хората в центъра на своите политики за изменение на климата, категорични са европейските експерти.

Те предупреждават, че със сигурност за някои домакинства разходите ще се повишат, което би било проблем за бедните семейства.

"Признаването и откритото обсъждане на широкия спектър от социални, икономически и правни перспективи и неравенства, присъщи на развитието и използването на енергия, е необходима стъпка за решаването на този проблем", допълват авторите и уточняват, че трябва да бъде осигурена подкрепа на всички уязвими домакинства, микропредприятия и потребители на транспорт .

"Науката показва пътя напред за справяне със сложни предизвикателства, където хората, технологиите и околната среда се срещат. По-младите поколения са наясно с това и участват активно, молейки ни да помогнем за опазването на планетата. Политиците трябва да чуят и да се ангажират с тях, заедно с изследователи, предприемачи и всички други части на обществото", се посочва в статията.

"Можем да постигнем амбициозните си цели само ако сме способни да използваме нови знания в много области на науката и технологиите. Новите таланти трябва да бъдат включени в изследванията и ние трябва да общуваме ясно с предизвикателствата и с предложените отговори. Накратко, участието на гражданите ще бъде от решаващо значение за консенсус за формиране на декарбонизирано бъдеще", пишат на финала Мария Габриел, Никол Гробер и Небойша Накисенович.