Студени досиета: Смърт, огън и 8 самоличности - убита шпионка ли е жената от Ледената долина?
Повече от 50 години разследващите в Норвегия не могат да разплетат мистерията и да установят коя е жената, чието обгорено тяло е открито в долината Исдален край Берген
Утрото на 29 ноември 1970 година в норвежкия град Берген е мразовито. Въпреки това един баща е поел на разходка из красивата, но мрачна долина Исдален с двете си малки дъщери. Тримата обаче се натъкват на ужасяваща гледка - между скалите край виещата се пътека лежи обгореното тяло на жена.
Мъртвата е в боксьорска поза - със стиснати юмруци. Исдален или Ледената долина е известна сред местните и като "Долината на смъртта" заради случаи на самоубийства, както и на смърт на туристи, изгубили се в мъглата.
Но жената не прилича на туристка, а мястото, където е открито тялото й, е далеч от обичайните маршрути.
Минават часове, докато бащата и двете момичета стигнат до Берген, за да подадат сигнал, а следователите да достигнат до обгореното тяло. Карл Халвор Аас е дежурен в полицейското управление, когато получават обаждането.
"Спомням си, че докато се изкачвах по сипея, се чудех къде отиваме. Около нас бе много стръмно и непроходимо. Трупът бе силно обгорял, особено отпред, както и лицето и косата. По гърба не видяхме рани от изгаряния", разказва Аас.
Още при първия оглед следователите се натъкват на странни неща. Етикетите на дрехите на мъртвата са изрязани, а край тялото са подредени, сякаш ритуално, няколко предмета - бижута, счупен чадър, часовник и няколко бутилки. Етикетите им обаче също старателно са премахнати. Нямало и следа от огнище или място, на което да е пален огън. Криминалистите откриват и останки от чифт гумени ботуши и найлонови чорапи. Нищо от находките обаче не помага да бъде установена самоличността на жената. Така тя става "Жената от Исдален" в дело 134/70.
Аутопсията
Съдебномедицинската експертиза също не помага особено за разплитането на загадката. Установено е, че жената е висока около 164 см, с дълга тъмнокафява коса, малко кръгло лице, кафяви очи и малки уши. Предполагаемата й възраст е между 25 и 40 години, а косата й е вързана на конска опашка с панделка в бяло и синьо. Според патоанатома тя никога не е раждала, нито е била бременна.
Съдебният лекар открива повече от 50 сънотворни хапчета в стомаха й, които не са започнали да се усвояват по време на смъртта й. Намерени са и сажди в белите й дробове, което означаваше, че е била жива, докато гори. По трупа са открити следи от бензин, а вратът й е наранен, но експертите не са сигурни дали това е станало при падане или в резултат на силен удар от човешка ръка. Жената има и златни коронки - нещо твърде необичайно за скандинавските страни по това време и типично за Ориента и части от Южна и Централна Европа. В крайна сметка заключението на съдебния лекар е, че жената от Исдал се е самоубила, а конкретната причина за смъртта са сънотворните и отравяне с въглероден оксид, чиито нива в кръвта й са много високи.
Разследване и улики
Три дни, след като е открито тялото в Ледената долина, криминалистите намират два големи куфара, оставени за съхранение в багажното отделение на жп гарата в Берген. От чифт очила в един от тях, те успяват да извадят пръстов отпечатък, който съвпада с отпечатъците на мъртвата жена. В двата куфара има още разписания, карти, перуки, четка и гребен, няколко чаени лъжички, грим, крем за екзема (етикетът му също е премахнат), дрехи, бележник и пари в различни валути. Банкнотите и монетите са норвежки, швейцарски, белгийски и британски, а в подплатата на един от куфарите са скрити германски марки.
Полицията положила неимоверни усилия да установи откъде са купени част от вещите. Дори се свързали с магазин в Париж, където се продавала откритата козметика. Всичко обаче било безуспешно и откриването на куфарите вместо да доведе до напредък в разследването, повдигнало още повече въпроси.
Въпреки разочарованието следователите открили две важни улики - бележник и пазарска чанта от магазин за обувки в Ставангер. Градът е на около 210 километра от Берген.
Веднага на място е изпратен екип криминалисти, които разговарят с 22-годишния син на собственика Ролф Рьортвед. Младият мъж помни добре жената, за която е категоричен, че е чужденка, защото говорела английски с акцент. Тя пристигнала в обувния магазин в Ставангер около три седмици по-рано, като поискала да си купи гумени ботуши. Ролф я описал като "хубава, много добре облечена жена, с тъмна коса". Той разказал на следователите, че тя дълго време избирала ботуши, докато накрая се спряла на модел, който през 1970 г. е носен от половината женско население на Норвегия.
Ролф обаче си спомнил още нещо - жената излъчвала странна миризма, която той по-късно разпознал като чесън (През 70-те и 80-те години на ХХ в. чесънът не е широко употребяван в Норвегия, затова за мнозина миризмата му не е разпознаваема - бел.ред).
8 фалшиви самоличности
Сдобили се с описанието от Ролф Рьортвед, обнадеждените следователи предприемат нов ход - обиколка на хотелите в Ставангер. Във всеки един от тях те разпитвали персонала дали при тях е отсядала жена, отговаряща на тези данни. И най-накрая в хотел "St Svithun", недалеч от магазина за обувки, късметът им се усмихнал. Рецепционистът потвърдил, че при тях за няколко дни е била отседнала жена, която той описал като: "тъмнокоса, със златиста кожа и широк ханш, без да е дебела, говореща английски език с акцент". По думите на служителя тя се е регистрирала под името Финела Лорк и заявила, че пристига от Белгия. И когато една от камериерките си спомнила, че забелязала госпожа Лорк с чифт гумени ботуши, като тези, купени от магазина на Рьортвед, криминалистите видели лъч светлина - Финела Лорк била тяхната жена от Исдален.
Радостта от пробива в разследването обаче била краткотрайна. Проверката в хотелите в Берген показала, че в нито един от тях не е отсядала гостенка под това име. Следователите разбрали, че самоличността е фалшива.
Тогава усилията им се насочили към втората важна улика от куфарите - бележника. На първата му страница били изписани цифри и букви със синьо мастило, като своеобразен код. С помощта на експерти в дешифрирането било установено, че записките в бележника отговарят на различни дати и места в цяла Норвегия, където жената от Исдален е отсядала.
През 70-те години в скандинавската страна, за да бъде настанен един чужденец в хотел, той трябвало да попълни в специална бланка имената си, своя адрес, номер на паспорт и да се подпише. Така с помощта на хотелските регистри, разчетения код от бележника и описанието на мистериозната жертва, криминалистите правят ново разкритие - в продължение на седмици жената от Исдален е пътувала из цяла Норвегия, използвайки 7 паспорта с различни имена:
- Женевиев Лансе от белгийския град Льовен е отседнала в хотел Викинг в Осло от 21 до 24 март 1970 г.
- Клаудия Тилт от Брюксел е била в хотел Бристол в Берген на 24-25 март
- Отново под същата самоличност - Клаудия Тилт - се е регистрирала в хотел Скандия в Берген от 25 март до 1 април
- Клаудия Нилсен от Гент е била в хотел KNA в Ставангер на 29-30 октомври
- Алексия Зарне-Мерхез от Любляна е отседнала в хотел Нептун в Берген от 30 октомври до 5 ноември
- Вера Ярл от Антверпен се е регистрирала в хотел Бристол в Трьондхайм от 6 до 8 ноември
- Фенела Лорк е била в хотел St Svithun в Ставангер от 9 до 18 ноември
- Като госпожа Леенхувр е била гостенка на хотел "Розенкранц" в Берген на 18-19 ноември
- И последната регистрация е отново като Елизабет Леенхувр от Остенд в хотел Hordaheimen в Берген от 19 до 23 ноември
По-късно става ясно, че в Париж жената от Исдален е отсядала под името Вера Шлосенек. Това е осмата фалшива самоличност.
Служители в някои от хотелите в Норвегия си спомнят гостенката, описвайки я като "уверена, добре облечена жена, която често пътува и която често иска да сменя стаята си. Изглеждала в края на 20-те си години и имала разстояние между предните зъби". Тя говорела четири езика - английски, фламандски, немски и френски, но често използвала немски фрази, когато общува на английски.
Агент на чужда служба - версията, която никога не е потвърдена публично
Два месеца, след като обгореното тяло е открито край Берген, разследването на норвежката полиция е в задънена улица. Направените разкрития и намерените улики водят до една основна версия, която обаче никога не е потвърдена публично - жената от Исдален е чужда шпионка. По време на Студената война в Норвегия оперират много агенти на чужди разузнавателни служби, включително руски и израелски. А по същото време, когато мистериозната жена е била в Берген, в Норвегия се провеждат изпитания на натовско оръжие. Проверките показват, че всички документи за самоличност на мъртвата са фалшиви, а в нито една държава не е обявена за издирване жена с нейното описание. Не е получен и нито един сигнал, след като норвежката полиция разпространява предполагаем портрет.
Така през февруари 1971 г. следователите обявяват случая за приключен. На 5 февруари жената от Исдален е погребана в Берген. На церемонията в католическата църква присъстват 18 души - всички са служители на полицията. Ковчегът е цинков, за да може, ако някога бъде разпозната, да бъде пренесен до родната й страна.
И до днес, 53 години по-късно, никой не е потърсил жената от Исдален. През 2016 г. обаче норвежките следователи подновяват работата по случая, тъй като вече има възможност да се използват ДНК технологиите. Опция, която криминалистите през 70-те години, не са имали.
Анализът на челюстта и зъбите й показва, че мистериозната жена е била на възраст по-близо до 40-те години, (дори 45), а не до 30. Новият химичен анализ на зъбите й разкрива, че тя може би се е преместила в ранна детска възраст от Източна или Централна Европа в района на Нюрнберг в Германия или западните части на Франция, като това е станало непосредствено преди или по време на Втората световна война.
Всичко това дава надежда, че може би в скоро време мистериозната смърт в Ледената долина край Берген ще бъде разгадана. И жената от Исдален ще почива в мир.