Случаят "Сафронов" - има ли връзка с доставката на руски ракетни комплекси "Искандер" за Алжир?
По делото няма информация как и от кого съветникът на шефа на "Роскосмос" е могъл да получи секретни данни
Съюзът на журналистите в Русия настоя пред директора на Федералната служба за сигурност (ФСС) за разяснения дали делото за държавна измяна срещу Иван Сафронов, съветник на шефа на "Роскосмос", има връзка с журналистическата дейност на заподозрения, пише в. "Комерсант", цитиран от БТА.
Бивш кореспондент на вестника и на друго руско издание - "Ведомости", Сафронов бе арестуван във вторник в Москва. Той отрича да има вина и адвокатите му обжалваха ареста. Според следствието задържаният е предавал данни за военното сътрудничество между Русия и страни от Близкия изток на чешките тайни служби, а краен получател на сведенията са били САЩ, припомня "Комерсант".
ФСС е подслушвала телефона и е чела кореспонденцията на Сафронов; данните са предоставени на съда, но не и на адвокатите, описва всекидневникът подробности за засекретеното дело. Защитниците отказали да дадат подписка за неразгласяване и били запознати само с един документ, според който журналистът съобщил на чешкото разузнаване тайни данни за военното сътрудничество на Москва с "една от близкоизточните африкански държави".
Адвокатите ще се опитат да докажат, че сведенията, предадени от Сафронов, не представляват държавна тайна. За жалост, руската съдебна практика е такава, че защитата не получава същите възможности като обвинението, посочва юристът Максим Оленичев.
В делото няма информация как и от кого Сафронов е могъл да получи секретни данни. Липсват и други доказателства, че журналистът е виновен, отбелязват адвокатите. Кремъл не знае подробности по делото за държавна измяна, нито ще отправи запитване за такива, но според президентския прессекретар Дмитрий Песков тук няма връзка с журналистическата дейност на заподозрения, добавя "Комерсант".
Чешкото разузнаване "не е нито ЦРУ, нито дори Мосад, но би било върховна наивност да се подценяват тайните служби на Чехия", отбелязва "Взгляд" и предлага обяснение защо източноевропейските разузнавания са "толкова важни за вербовка на руски граждани".
"Ресурсите на чешкото външно разузнаване са 90 на сто подчинени на стратегическите интереси на наднационални структури - НАТО, ЕС и отделно на САЩ. Целите и задачите се спускат "отгоре" (. . . ) Това се нарича "стратегическо сътрудничество", пише онлайн изданието.
Представената схема според него действа "ефективно" заради отношението към Чехия като към "тих централноевропейски туристически рай, в който не се случва нищо и от който не може да произтича никаква заплаха". Един притежател на секретна информация "ще се разговори по-скоро с някой условен чех (в широкия смисъл изобщо с жител на Източна Европа или постсъветското пространство), отколкото с американец. Много е удобно", заявява "Взгляд".
"Известия" свързва делото срещу Сафронов с договора за доставка на руски ракетни комплекси "Искандер" за Алжир през 2017 година. Чехия и НАТО не коментират, "но се знае, че алжирският договор и ситуацията около него излязоха трудни", се казва в статията.
Скоро след като се разбра за доставката на "Искандери"-те - най-модерни балистични ракети, Алжир бе подложен на натиск от САЩ. Наложи се страната да води дълги и сложни преговори, за да избегне санкции. В крайна сметка Алжир пое ангажимент до 2024 г. да изразходва за покупка на американски и европейски оръжия близо 30 милиарда долара, посочва вестникът.
"Онези, които имат достъп до държавни тайни и не се замислят много за това, след подобни дела ще филтрират много добре думите си при срещи с чужденци и журналисти (. . .) Ще се запитат още веднъж: дали това, което искам да публикувам, не е държавна тайна? Защото днес всички много са се отпуснали", коментира пред "Лента" Александър Михайлов, о. з. генерал-майор от ФСС.
Защитата на Сафронов се съмнява в компетентността на специалистите, консултирали следствието. Това съобщи в ефира на "Ехото на Москва" неговият адвокат Иван Павлов, се казва в материал от сайта на радиото.
Павлов прави разлика между заключенията на специалисти и на експерти, тъй като експертите според него получават например предупреждение, че носят отговорност за неверни заключения, а специалистите - не. И специалистите "обикновено изготвят заключения буквално на коляно", казва той.
По думите на адвоката следствието се опитва да скрие от общественото внимание същинските причини за образуване на наказателното дело.
Истерията около случая Сафронов ще спре, само ако се появят доказателства, че е вземал пари за издавани тайни, заявява главният редактор на руската държавна телевизия Ар Ти Маргарита Симонян, цитирана в "Комсомолская правда".
Осведомени източници от "компетентните органи" уверяват, че доказателства срещу Сафронов - с лопата да ги ринеш. Но горе-долу същото се говореше и преди година след скандалния арест на журналиста Иван Голунов, обвинен като наркодилър, припомня "Московский комсомолец".
"И какво стана в крайна сметка с тези "неопровержими доказателства"? Излязоха кухи, чистопробна фалшификация! С други думи, обществото има пълно право да не приема изявленията на спецслужбите за истина от последна инстанция. Обществото има пълно право да настоява доказателствата за вината на Иван Сафронов да бъдат представени на открит, честен, прозрачен и конкурентен съдебен процес", заявява всекидневникът.
Властта в Русия се опитва да затвори устата на опозицията и на журналистите, но не успява кой знае колко. Съдебните процеси срещу медии и съдебните спорове с политици не украсяват днешния режим и будят въпроси у населението, резюмира "Свободная преса".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}