Ще вървя в Твоята светлина: Знаменателните дни на папа Йоан Павел II в България

02:58 | 15.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Снимка: Kingsimeon.bg

Ще вървя в Твоята светлина: Знаменателните дни на папа Йоан Павел II в България

"Никога не съм вярвал в българската следа", увери Светият отец при посещението си през 2002 г.

11:43 | 4 май 2019 | Автор : Виктор Стефанов 35 4749 Снимка: Kingsimeon.bg

В навечерието на втората визита в България на глава на Римокатеолическата църква - тази на папа Франциск, нека припомним посланията от апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II* през май 2002 г. То съвпадна с най-светлия ни празник, посветен на светите равноапостоли Кирил и Методий - 24 май.

Папа Франциск в България

За три дни - от 23 до 26 май, папа Йоан Павел II има наситена със срещи програма, както с представителите на държавната власт и Светия синод, така и с интелектуалци и с хиляди обикновени граждани, които го приветстваха в София и Пловдив.

Посещението на главата на Римокатолическата църква се проведе под мотото: "Ще вървя в Твоята светлина!".

Папа Йоан Павел Втори стъпи на българска земя с полет от Баку (Азербайджан) малко след 18 часа на 23 май. Две деца поднесоха на папата кошница с българска пръст, събрана от различни краища на страната ни. Йоан Павел Втори целуна българската земя и благослови децата. Жестът, въведен от самия него, се възприема като благослов към земята и народа, който го приемат.

Тогавашният външен министър Соломон Паси заяви, че е посрещнал главата на Римокатолическата църква с думите "Добре дошли в градината на Източна Европа". "Папа Йоан Павел Втори ме благослови и в мое лице, като първия българин, който го посрещна, благослови усилията на българския народ, усилията ни да се присъединим към Европа, и си пожела успешна визита", каза Паси.

Час по-късно папата бе официално посрещнат на пл. "Александър Невски".

Какво прочетохме в протокола от програмата

На празничния 24 май се проведе срещата на папа Йоан Павел Втори с президента Георги Първанов. След това високият гост посети катедралния храм "Св. Александър Невски" по случай празника на Светите братя Кирил и Методий и поднесе цветя пред техния паметник пред Народна библиотека "Свети Кирил и Методий". Последваха срещите на папата с патриарх Максим и Светия синод и с български дейци на науката и културата.

На 25 май Папа Йоан Павел Втори посети Рилския манастир, проведе лична среща с министър-председателя Симеон Сакскобургготски и неговото семейство. След това се срещна с главния мюфтия и представители на мюсюлманската общност, както и с представители на евангелските църкви.

На 26 май Папа Йоан Павел Втори посети Пловдив и отслужи света литургия с беатификации на централния площад в града. Обядва с католически епископи в България, видни гости и членове на папската свита. Последната му среща преди отпътуването беше с младежи. В 18:30 часа той бе тържествено изпратен на летище Пловдив.

"Най-съкровеното ми желание да бъдат укрепени връзките"

Папата пристига в България по покана на Католическата църква в България и на българската държава, но по настояване на правителството с решение на Светия Синод на БПЦ му бе изпратена покана и от патриарх Максим. Поклонничеството на папата е с много голямо значение за България, тъй като слага край на инсинуациите с "българската следа" в атентата срещу Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г., когато на площад "Св. Петър" във Ватикана той е прострелян и ранен от Мехмет Али Агджа, член на турската националистическа организация "Сивите вълци". Провокация, която много сериозно накърни образа на България за години напред, особено в католическия свят.

През 1991 г. България и Светият престол възстановиха дипломатическите отношения. Папа Йоан Павел Втори е канен от всички български президенти да посети България. Но папската визита стана възможна, след като през януари 2001 г. стотина български интелектуалци, политици, хора на бизнеса и популярни личности създадоха Общонароден комитет за посрещане на папа Йоан Павел Втори в България и само за седмица събраха над 20 хиляди подписа в подкрепа на папското посещение у нас. През април 2001 г. инициативният комитет връчи на Светия престол 22 222 покани от българи от цялата страна.

На 12 май 2002 г., в рамките на аудиенцията на Соломон Паси (като външен министър) в Светия престол, главата на Римокатолическата църква казва следното: "Моето посещение във вашата страна ще има за цел да насърчи католическите братя и сестри във вярата им и отговаря на най-съкровеното ми желание да бъдат укрепени връзките между католическата църква и Българската православна църква".

Дни по-късно, при срещата си с президента Георги Първанов в София папа Йоан Павел Втори извършва знаменателно действие. Той заявява, че никога не е вярвал, че България е замесена в атентата, извършен през 1981 г. Точните му думи са: "Никога не съм вярвал в така наречената "българска следа" в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост".

С тези думи папа Йоан Павел Втори на практика оневинява българите Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов, набедени от атентатора Али Агджа, че са били поръчители на покушението. Съдия-следователят Иларио Мартела издаде заповед Василев и Айвазов да бъдат арестувани. Двамата бяха служители на посолството на България в Италия, но в този момент се намираха в България. Сергей Антонов обаче беше арестуван в Рим, беше разследван и предаден на италиански съд.

По това време Антонов е служител в бюрото на Българска гражданска авиация (БГА) "Балкан" в италианската столица и не се ползва с дипломатически имунитет. Следствието, към което той е привлечен, продължава 2 години и 6 месеца. Процесът, поставил България в центъра на световния медиен интерес, започва през май 1985 г. и завършва през март 1986 година. На него Сергей Антонов отрича да е познавал Агджа и да е участвал в предполагаемия заговор. След повече от четири години в ареста е освободен поради липса на доказателства - събраните от Мартела такива не издържаха в съда.

Какво каза папата на българите

По време на посещението на папа Йоан Павел Втори споменът от тези събития е все още ярък. България е в центъра на интереса на световната общественост и след визитата и посланията на папата образът на страната ни се изчиства. Поклонничеството на папа Йоан Павел II оживява Католическата църква в България и се подобряват контактите с Българската православна църква.

В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис на неговото приветствие на български език при пристигането си в София:

"Ваше Светейшество, уважаеми членове на дипломатическия корпус, уважаеми представители на държавната власт, уважаеми представители на различните религиозни изповедания, скъпи братя и сестри, с вълнение и дълбока радост идвам днес в България и отправям към вас моят сърдечен поздрав. Благодарен съм на всемогъщия Бог, че ме удостои с честта да осъществя това свое желание, което нося дълго време в сърцето си."

Пред аплодиращото го множество на пл. "Александър Невски" папа Йоан Павел Втори отправи призив за единение на мисиите и намеренията на църквите и апел за мир. Той поздрави християните от другите общности, еврейската общност и изповядващите исляма.

Ето какво още каза папата:

"Нужно е раните да бъдат лекувани и да се гледа с оптимизъм към бъдещето. Отнася се за един нелек и нелишен от препятствия път, но общото ангажиране на всички обществени слоеве, ще доведе до достигането на желаните цели. Необходимо е да се подхожда с мъдрост към узаконяването и опазването на демократичните структури, без да се пестят лишения, като съхранявате и прокарвате ценностите, съставляващи истинското величие на всяка нация: това са моралната и интелектуална честност, защитата на семейството, помощта към нуждаещите се и почитта към човешкия живот, от момента на зачеването му до неговия естествен край."

"Пътят, водещ към истинския напредък на един народ, не може да бъде само политически и икономически; той трябва да предполага също така и духовно-моралното измерение. Християнството е пуснало дълбоки корени в историята и културата на вашата Страна и този факт не може да бъде пренебрегван ако желаете да осъществите процеса на националното ви израстване в бъдещето", изтъква папата.

"България, със своето географско положение, е един своеобразен мост между Източна и Западна Европа - почти като един духовен кръстопът - земя на срещи и взаимно разбирателство. Тук са съсредоточени човешките и културни ценности на различните Континентални области, които са намерили прием и уважение. Бих желал публично да почета това традиционното гостоприемство на Българския народ, като припомня по-особено изключителните му заслуги за спасяването на хилядите евреи по време на Втората световна война."

На 26 май в Католическата катедрала в Пловдив папа Йоан Павел Втори прави обръщение и пред български младежи. Ето някои от посланията, които им отправя.

"Скъпи момчета и момичета, вашето лично, професионално и социално бъдеще ще зависи от избора, който ще направите през тези години. Младостта е период, в който се полагат основите. Тя е благоприятен случай, който никога няма да се повтори!".

"Унищожете препятствията на посредствеността и страха! ... в трудните моменти, в моментите на изпитания, се определя качеството на вашия избор. Не съществуват преки пътища към щастието и светлината! Само от Исус могат да се получават отговори, които нито заблуждават, нито разочароват!" ...

"Вървете с чувство на отговорност и жертвоготовност по пътя на обръщането, вътрешната зрялост, професионалната реализация, доброволческия труд, диалога и уважението към всички, без да се отчайвате от трудностите или неуспехите, помнейки, че силата ви е от Господ, Който направлява с любов вашите стъпки."

На 24 май Папата разговаря с дейци на културата и науката. Големият български писател Йордан Радичков го посреща с думите:

"Ваше светейшество, посещението Ви в България е изключително висока чест за нас. То съвпада и с най-светлия и духовен празник на българите - Деня на светите братя Кирил и Методий, на славянската азбука и писменост, на българската култура. Вие, Ваше Светейшество, ни оказахте също така своята висока чест и когато огласихте светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. Ние, малките народи, сме като малките деца - радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме, може би защото не сме владели други народи. Позволете ми накрая Ваше Светейшество да ви се поклоня и да Ви кажа нашето най-сърдечно добре дошли на българска земя. Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки, изпратен от Бога, човек."

Ето и някои от посланията на папата към творците:

"Историческият опит показва, че възвестяването на християнската вяра не унищожава, но напротив - като прокарва и възхвалява истинските човешки ценности, типични за гения на евангелизираните страни, тя допринася за тяхното отваряне един към друг, помагайки им да преодоляват противоречията помежду си и да създават общо културно и духовно наследство, водещо до стабилни и градивни мирни отношения."

"Делото на Кирил и Методий е велик принос за оформянето на общите християнски корени на европейския континент, които със своята дълбочина и жизненост определят една от най-важните ориентировъчни културни точки и които са задължително начало на всеки сериозен опит за преосъществяване на сегашното обединение на Континента".

"Основният критерий, вдъхновявал значителното дело извършено от Кирил и Методий, беше Християнската вяра. Културата и вярата не само не влизат в противоречие, но създават помежду си отношения, подобни на отношенията между дървото и неговите плодове."

"Културното наследство, завещано от Солунските Светци на славянските народи, беше плод от дървото на тяхната вяра, която те дълбоко посадиха в своите последователи. По-късно на онова дърво израснаха нови клонове, раждащи нови плодове, предизвикали по-нататъшното обогатяване на онова изключително мисловно и художествено наследство, за което целият свят е признателен на славянските народи."

Обръщайки погледа си назад, ние трябва да признаем, че редом до културна Европа, с отличаващите я философски, художествени и религиозни движения; редом до трудова Европа, с нейните завоевания в технологиите и информатиката през наскоро изминалия век, се нарежда и Европа на диктаторските режими и войните; една Европа, изцапана с кръв, обляна със сълзи и изпълнена със страшни жестокости. Може би точно поради този горчив опит от миналото, в днешна Европа още по-силно си прокарва път изкушението, водещо към скептицизъм и безразличие пред разпадането на моралните устои в личния и социалния живот."

На 24 май Папата гостува на патриарх Максим и Светия синод в Патриаршеския дворец.

"Континентът трябва да се завърне към своите християнски корени. Цяла Източна и Западна Европа очаква общото сътрудничество между католици и православни в защита на мира, справедливостта, човешките права и културата на живота".

"Съществувалото общение между нашите Църкви, позна в историята мъчителни разделения, "не без вина и от двете страни". "За съжаление тези грехове от миналото, продължават да ни изкушават и в настоящето, като все още правят така, че да се усеща тяхната тежест. Нужно е да се разкаем, призовавайки настоятелно Христовата милост", казва папата в обръщението си към патриарх Максим:

"Въпреки всичко обаче, един факт ни утешава: настъпилото отдалечаване между католици и православни никога не е унищожавало тяхното горещо желание за възстановяване на пълното Църковно общение, за да бъде изразявано по-видимо онова единство, за което Христос молеше Своя Отец. Днес можем да благодарим на Бога, заради заздравяването на съществуващите вече между нас връзки."

"Точно, с намерението да насърча взаимното опознаване, взаимната любов и братското сработване, изпитвам щастието да даря на Българската Православна общност в Рим, за богослужебно ползване, храма Св. Св. Викентий и Атанасий при Фонтана ди Треви, според условията, които ще трябва да установят нашите съответни делегати."

На монасите и монахините папа Йоан Павел Втори каза, че "днес повече от всякога идолите в живота на християните са обсебващи, а изкушенията - натрапчиви: изкуството на духовната борба, разпознаването на добрите и злите духове, споделянето на собствените мисли с духовния наставник, призоваването на Святото Христово Име и Божието милосърдие, трябва да бъдат част от вътрешния живот на всеки Господен ученик."

Как го "посрещнаха" православни духовници

Ето какво казва (тогава) Русенският митрополит Неофит във връзка с посещението на главата на Римокатолическата църква: Който се страхува за вярата си, не е достатъчно сигурен в нея. "Ще запазим във всичко честта на БПЦ. Обръщам се към нашите духовни чада православни християни да бъдат верни на своята вероизповед и да не се смущават, да не се поддават на никакви провокации, а да покажат едно интелигентно уважение към един висок гост, който е пожелал да уважи нашата страна."

Неврокопският митрополит Натанаил: "Опасността е за подмяна на истината, за подмяна на вярата. "Трябва да отбележим, че за опасност трудно може да се говори, но за съблазън - да. Ще има съблазън, защото има много хора, които ще се съблазнят, а сам Господ Иисус Христос, който е глава на църквата казва, че ще дойде съблазън в света и горко на този, чрез когото идва съблазънта".

Мелнишкият епископ Генадий: "Сътвореното за църквата остава за поколенията "Католицизмът е разклонение от православието и не би следвало един православен патриарх и пръв архиерей да се вмесва в делата на отделилата се от православната вяра църква и обратно - католическият папа да се вмесва в делата на БПЦ. Православието е дървото, а католицизмът, сектите и други религии са неговите клони. Те могат да се счупят, да изсъхнат, дървото остава. Но то има нужда от вода, топлина, въздух. И трябва да ги получи от православните."

"Ако светските политици искат да поканят папата в качеството му на държавен глава на Ватикана, то това си е тяхно право. Но ако за това посещение трябва да се жертва достойнството на Църквата, да се нарушат каноните на Църквата и да се огорчат вярващите, тогава нещата придобиват друго измерение. Истинският духовен пастир слуша първо гласа на съвестта си и после се съобразява с политическата конюнктура. Затова отказът на патриарха е съвсем естествен. - Този отказ няма ли да се използва за нови атаки срещу православието?" Това каза историкът Стефан Чурешки през 2000 г.

(Последните цитати са взети от pravoslavieto.com)

*Папа Йоан Павел II, е първият римокатолически папа от славянски произход и първият папа след папа Адриан VI (1522 г.), който не е италианец. Служи като папа от 16 октомври 1978 до смъртта си на 2 април 2005. Шест дни след смъртта му, два милиона души пристигат във Ватикана за погребението му, като това става най-голямото погребение в историята.

ИЗБРАНО