Пърформанс ли е молитвата за мир и какъв е ефектът от посещението на папа Франциск
Наличието на плурализъм е похвално, важно е да се чуят аргументите на едната и другата страна
Резултатите от посещението на папа Франциск в България са по-скоро скромни, не се постигна очакваният пиар ефект, коментира в интервю пред Dir.bg публицистът Пламен Сивов. Той е издател на православна литература и директор на фондация "Покров Богородичен", която подпомага църковни дела. Да бъде упреквана нашата църква, че не участваше в едно нецърковно събитие - молитвата за мир, е според мен малко пресилена критика, смята Пламен Сивов. Той дори я сравнява с пиар пърформанс и с асамблеята "Знаме на мира". Според него папа Франциск е избрал най-беззъбата и злоупотребена тема за мира, а тази за бежанците не е била подходяща за страната ни.
- Как оценявате посещението на папа Франциск в България и какво допринесе то за страната ни?
- Целият замисъл на посещението произлезе от политическия елит, който бе инициаторът за него. Когато сега се върнем назад и погледнем как протече всичко, ефектите бяха много повече вътрешнополитически, отколкото външнополитически. За това, разбира се, вина няма управляващият елит, защото нямаше как да се знае, че точно по същото време ще се роди бебето на кралската двойка в Обединеното кралство и общественото внимание ще бъде приковано на друго място. Но, според мен, се очакваше много по-голям пиар ефект от това посещение.
Резултатите са по-скоро скромни
Световните медии го отразиха много повърхностно, най-малкото защото тези визити вече са рутинни и не предизвикват чак такъв голям международен отзвук, както се опитват тук да ни го представят. Така че в този смисъл може наистина да се изчисли капацитетът на полезно действие на една такава акция от страна на правителството с оглед на международното покритие, което пак казвам - беше повече от скромно. Доколкото се появиха някакви аналитични статии в чуждата преса, те бяха по-скоро в лоша услуга на България. Сещам се за една публикация на "Le Figaro", която циркулираше и в нашето пространство, където основната новина бе, че папата е посрещнат хладно. Нещо, което определено нашите организатори не са целели.
- Защо така се получи? Знаем принципно, че православни и католици не биха могли да се молят заедно, но пък в същото време е факт и че и молитвата за мир не бе уважена от православен духовник.
- То се получи така, защото така бе планирано. И то от самата Католическа църква. Беше от самото начало ясно, контактите за него текат от много месеци насам. И бе ясно, че посещението ще бъде в този формат, че участието на нашата църква ще бъде точно в този формат и точно в това съотношение. Така че няма никаква изненада тук. От самото начало, още преди да дойде папата, Светият синод излезе със становище и преди него беше ясно за самите католици и за организаторите, че българската църква няма да участва. Така че в този смисъл изненада не виждам. И ако е имало някаква изненада, те може би са се надявали на някакви промени в последния момент, изведнъж владиците да променят решението си, да се наредят до имама и до останалите представители, което нямаше как да се случи.
На мен ми направи впечатление, че много хора публикуваха конкретните канонични пречки, които не позволяват на православната църква да участва в такова съслужение. Между другото подобни канонични пречки има и за самата Католическа църква и те никога не са искали такова съслужение. Молитвата за мир, нека да не забравяме, не бе общо съслужение, а по-скоро светска проява, не църковна. Т.е. за Католическата църква също има много строги правила кой с кого може да служи. Не си правете илюзии, че там всеки може да служи с всекиго, няма такова нещо.
Това е един пърформанс
Католическата го църква използва като много ефективно пиар средство за презентация на личността на папата. И това се прави не от много отдавна, а предимно след Втория Ватикански събор след 1968 година. По-назад във времето е нямало подобни неща. Католическата църква в момента е възприела един определен подход към света, не към другите християни, а за невярващите. Това събитие е за невярващи. Вярващите хора, затова са вярващи, защото членуват в конкретна религиозна общност и се молят в нея съобразно традициите и разбиранията на тази религиозна общност. В този смисъл те нямат нужда от подобни прояви, от тях нужда имат нехристиянските, невярващите политически елити и масовата общественост, които, както знаем, в по-голямата част от света и по-особено в Европа, нямат отношение или има отрицателно отношение към всичко църковно и към самата Католическа църква.
Така че да бъде упреквана нашата църква, че не участваше в едно нецърковно събитие, е според мен, малко пресилена критика. Това събитие не представлява собствен църковен интерес. Много интересно как всички тези, за които молитвата за мир е много важна, много биха се изненадали, ако им кажем, че нашата православна църква се моли за мир поне два пъти на ден, да не говорим за неделята, има си специални молитви за това. Очевидно става въпрос за външни прояви на едно политическо послание за мир. Но това послание е толкова общо, толкова беззъбо и толкова свързано с някакви асоциации от недалечното минало, дори и както е организирано, с асамблеята "Знаме на мира". Аз лично имам и някакви естетически съображения да не го приемам. Не виждам изненадата къде се корени. В този смисъл, това е едно от класическите определения на какво е
пошлост - да пришиеш различни елементи от несъвместими културни реалии
в едно общо парче. Понякога подобни пришивания се получават, понякога част от музикантите правят интерпретации на класическа музика и им се получава интересно. Но когато вземеш нещо толкова съкровено като молитвата, която по самата си дефиниция е нещо много дълбоко и лично, дори и когато се изговаря в общата молитва на общността, когато събереш на едно място човек, който вика "Алах акбар" и очакваш до него да застане патриархът, който може би да му държи исо, това естетически, ако щете, не е приемливо.
Може би на други места, където папата го прави, където Католическата църква използва този инструмент за популяризацията си, това стои добре. Тук обаче ние имаме определени исторически спомени, ако щете и малко по-сериозно отношение към духовността, за да си позволим такива заигравки. За мен това е напълно достатъчен аргумент, за да не се участва в такова нещо. И пак казвам - това не е единственият аргумент. Другият е, ако някой наистина искаше да се моли за мир, той щеше да се моли за мир там, където реално църквата се моли за мир всеки ден, именно в храмовете си. Да изправите един до друг една симпатична протестантска певица, дечица, които пеят "Дядо Господи, прости ми" на Иван Вазов и да очаквате там да застане и патриархът и да сложите имама, който със запушени уши вика "Алах акбар", не знам как точно допринася това за мира. Но така се получи.
- Защо смятате, че самата Ватикана не уведоми навреме православната църква и не преговаря със Светия синод? Явно това е възможно, но морално ли е, защото папата е представител и на Светия престол, не само на държавата Ватикана?
- Те не са длъжни да я уведомяват, т.е. когато папата идва в качеството си на държавен глава, а от друга страна не е съвсем вярно, че е нямало такива контакти или че е станало прекалено късно; напротив такива контакти вървят отдавна. Пак повтарям, че целият формат на православната църква, въобще на цялото съприкосновение на папата и нашия клир, е било уточнено в най-големи подробности в продължение на месеци. Така че абсолютно нищо изненадващо или ново няма в тази цялата работа. В този смисъл няма и нищо неуважително от страна на папата, защото той направи точно това, което беше по сценарий, който пък бе утвърден и от Светия Синод. За това говори и начинът, по който бе влязъл в храма, молитвата му там, протоколът, по който се отнасяше към патриарха и с останалите духовници. Всичко бе прецизирано предварително със съгласието на самите католици.
- Явно и самото духовенство е разделено. Русенският митрополит възкликна "е какво ни направи толкоз папата". Антоний каза, че трябва да се учим как пасторът води стадото си. Как ще коментирате?
- Тази тема е интересна сама по себе си. Всички реакции, които прочетох, някои обстойни, други не дотам във вид на статуси, някакси слагаха Синода в един общ знаменател - "те са доносници, те са агенти, те са комунисти, те са руски подлоги" и т.н. Оказа се, че няма такова нещо, т.е. в самия Синод има различни мнения. И това ние би трябвало да го адмирираме, защото е възможно българските владици да имат собствен глас и да се придържат към определен вид виждания за природата на това посещение, нашето гостоприемство какво трябва да бъде и т.н. Трябва да бъдат похвалени, че е възможно да има такъв плурализъм в рамките на Синода.
От друга страна това, че едните го подкрепят, а примерно дядо Николай се изказа толкова остро, означава, че има и такива мнения - на напълно отхвърляне, на нежелание за каквото и да било съприкосновение. И това трябва да се отчете като част от действителността. И нека да не забравяме, че тази действителност, а именно, че хора, които се придържат към крайни мнения в едната или в другата посока - на пълно приемане или на пълно отхвърляне спрямо католицизма, протестантите, идеята за междухристиянски диалог, има във всички православни църкви. И това разнообразие на мнения очевидно няма нищо общо с комунистическото минало. Защото подобни полярни мнения има и в църкви, които никога не са имали комунизъм, които никога са нямали отношения с Путин, КГБ, ДС и т.н. Това отразява една реалност на плурализъм вътре в православната църква.
По отношение на нещо, което е чисто богословски въпрос, това може да бъде, разбира се, и политически украсено, но не е задължително. И тук вече виждаме как разделението по тази тема. Според мен вече не е политически оцветено, а почива на личните убеждения на митрополитите, които по силата на някои свои богословски, емоционални, психологически особености се придържат към едно или друго мнение. Нещо повече - вътре в самата Католическа църква папата е наричан еретик от свои кардинали, от големи богослови на Католическата църква. Наскоро излезе едно писмо, подписано от много големи фигури на Католическата църква, в което те го обвиняват във всички големи богословски грехове, за които може да се сетите. Този тип критика спрямо папата е присъща не само в рамките на православната църква, а и в Католическата. И това е в някакъв смисъл нормално. Винаги ще има хора на друго мнение, въпросът е да се чуят аргументите на едната и другата страна. Така че не трябва да прибързваме и да казваме, че след като има един митрополит, който се е изказал отрицателно, това означава, че целият Синод е против. Също така не бива да казваме и че като има двама, които са се изказали положително и приятелски, имаме нещо ново като ситуация. Има динамика на отношенията, което показва, че имаме жива църква. Не е малко това.
- Особено присъствие при разговорите в Светия Синод, литургията за мир, имаше и бившият премиер Симеон Сакскобургготски, какъв знак е това?
- По силата на своето позициониране като един от европейските бивши монарси, той има определени отношения с Ватикана, с монархическите династии и с един кръг, който много често може да бъде видян в едни такива събития. Не мисля, че имаше някакво политическо или духовно послание неговото присъствие. Ясно е, че отношението на Синода към Симеон Сакскобургготски е по-скоро благодарствено и признателно, заради заслугите, които той имаше за преодоляване на разкола по времето на неговото правителство - и нищо повече. Не мисля, че става дума за някакви монархически тежнения в рамките на Синода, по-скоро в лично качество. И аз малко се зачудих честно казано, но не е нещо, което да ме препъва Бог знае колко.
- Какви послания избра папата да изрече?
- Връщайки се малко назад, и папа Йоан Павел II, и Бенедикт, и сега Франциск - и тримата оказват много голямо внимание върху католическата общност в света от 1 милиард католици по въпроси, които касаят етиката, човешките отношения в 20 и 21 век. Предизвикателства, които са наистина раздиращи, разтърсващи. Говоря за темите за абортите, за ранната сексуализация на децата, като голям проблем в обществото, но този дебат в Западна Европа се води много по-отдавна. Според мен, те имат потенциал в момента да разделят българското общество, дори бих казал, те вече го разделиха.
Папите, и тримата, особено Бенедикт, бяха много силни в адресирането на тези проблеми. Винаги са били много твърди в отстояването на католическото разбиране примерно против абортите, против сексуализацията, всичко което се отнася до ЛГБТ, правата на хомосексуалните. Католическата църква има цялостно завършено мнение, което бива изразявано от папите на почти всички възможни форуми по много убедителен начин. Но папа Франциск избра да не говори за тези неща. Нещо, което лично мен, ме изненада неприятно. Защото темата за мира, как да кажа, тя наистина е беззъба, тя е до такава степен обща, че няма накъде повече - в смисъл
всички са говорили за мир от Сталин до Мао, през когото се сетите
Всичко се прави в името на мира, това е толкова използвана и злоупотребена тема, че нищо не допринесе за някакво задълбочаване на разбирането на това кои сме ние къде вървим, защо и т.н.
В България Католическата църква избра възможно най-неутралната тема. Темата за бежанците сякаш бе извадена от списъка с теми, за които папата би говорил чудесно пред една западна аудитория. Би било чудесно да говори за темата за чужденците примерно в Берлин или Париж. Но не бе удачно да говори за тази тема в България, където бежанският натиск е минимален и откъдето бежанците само минават, без да планират да остават тук, защото те самите не го желаят. Това по-скоро обслужва някакви противоречия, които са между крайния национализъм и всичко останало. Т.е. при нас въпросът за бежанците стои по този начин, той не стои по същия начин в Париж. Изборът на тази тема мен ме озадачи. Папата щеше да бъде много по-силен, много по-интересен и много по-провокативен, ако беше избрал темите, които са наистина силни за Католическата църква, за които тя има наистина какво да каже. Нещо повече, ако той беше избрал тези теми по този начин, той щеше да подкрепи и тезите на православната църква тук, които са много близки. И това щеше да бъде наистина един огромен жест на приятелство на подкрепа и на желание за единение с православната църква по въпроси, по които мненията им съвпадат. Отново - не бе избрана такава тема, интересно защо. Може би папата е бил посъветван от някакви хора, и то от българска страна, да не го прави. Но за съжаление по този начин присъствието му тук олекна - поне за вярващите от всички общности. И протестантите най-вероятно са разочаровани от това, католиците и православните също. Но така е избрал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}