В цял свят се вслушваха в неговите икономически съвети.

До последните си дни той наричаше нещата с имената им. Понякога дори демонстрираше инат. Въпреки това или именно заради това във всички допитвания германците определяха Хелмут Шмит за най-любимия политик в следвоенна Германия.

В разгара на дълговата и финансова криза в Европа той бе попитан в телевизионно интервю как се справя с кризата канцлерката Ангела Меркел. Шмит отговори: „Не знам дали ще ми стигне времето, за да формулирам дипломатичен отговор“. Рядко се сдържаше, действаше на принципа „политиците понякога казват едно, а след това правят друго“.

Самият Шмит, особено след оттеглянето си от голямата политика, беше още по-рязък. Каква е ситуацията в Германия? Бившият канцлер отговаря: „Германия в центъра на този малък континент е до гушата в нечистотия“. А какво мисли за политиката на ЕС по отношение на Украйна? „Геополитическа детска градина“. Може ли да се смята Барак Обама за велик президент? „Не бих се подписал под това“.

Хелмут Шмит последователно критикуваше развитието на Евросъюза, остро се изказваше за мултикултурното общество в Германия, за участието на ФРГ в операцията в Афганистан. И въпреки това неизменно се ползваше с голямо уважение в обществото.

Безкомпромисна борба с Фракция Червена армия

Много немци помнят преди всичко, непримиримата позиция на Хелмут Шмит в борбата с терористите от Фракция Червена армия /Rote Armee Fraktion – RAF/ през есента на 1977 г. Тогава терористите взеха за заложник председателя на Съюза на работодателите Ханс-Мартин Шляйер и отвлякоха самолет на „Луфтханза“ в сомалийската столица Могадишу. По този начин те се опитаха да постигнат освобождението от затвора на своите съратници терористи. Канцлерът Шмит не се подаде на шантажа.

По-късно той обясняваше своята непримирима позиция така: „Трябваше да се докаже, че държавата е способна да защитава своите граждани“. За него това беше главната цел и означаваше, че „терористите не трябва да се освобождават“. Хелмут Шмит взе решение да се проведе изключително рискована операция. Германските специални части освободиха заложниците в Могадишу. Както стана известно по-късно Шмит е бил готов да подаде оставка, ако и един заложник не е оцелял. Това беше апогеят на неговата политическа кариера.

Стремителна политическа кариера

Хелмут Шмит става член на Германската социалдемократическа партия /ГСДП/ година след приключването на Втората световна война. А през 1962 г. вече е известен в цяла Германия като успешен антикризисен мениджър. Хамбург е сполетян от катастрофално наводнение. Шмит, който е вътрешен министър на града, привлича за неговото спасяване частите на бундесвера, въпреки че законите по онова време не са позволявали това.

През 1964 г. Хелмут Шмит става председател на парламентарната група на ГСДП в Бундестага. А през 1969 е назначен за министър на вътрешните работи в правителството на Вили Бранд. Но през 1974 г. Бранд подава оставка, след като неговият съветник Гюнтер Гийом е разобличен като агент на службите на ГДР. Наследник на Бранд на канцлерския пост става Шмит. Той признава, че е получил тежко наследство. „Немците имаха изключително големи очаквания от Вили Бранд“. Избухналата петролна криза и последвалата я рецесия направиха изпълнението им неочаквано.

Но Шмит решително се зае с разрешаването на проблемите. Той не успя коренно да подобри икономическото положение, но в самата Германия и в чужбина – полу на шега, полу наистина – го наричаха „световен икономист“. Във всеки случай германските избиратели на два пъти му се довериха – през 1976 и 1980 г.

Социалдемократ с консервативен уклон

Отношенията на Хелмут Шмит с неговата собствена Социалдемократическа партия никога не са били безоблачни. Той бе смятан за лидер на дясното крило на партия. Понякога като канцлер той сериозно се отдалечаваше от линията на ГСДП. Например, през 70-те години и началото на 80-те в отговор на нарасналата съветска заплаха, той подкрепи разгръщането на допълнително количество американски ядрени ракети на територията на ФРГ.

Съпротивата в редиците на ГСДП и масовите протестни демонстрации Хелмут Шмит определяше като „Наивни“. Той поставяше на място своите политически противници, посочвайки, че ако се опитват да подменят договореното разоръжаване с едностранно отказване от оръжията, „то аз мога да напомня, изхождайки от историческия опит: едностранното безсилие по никакъв начин не може да предотврати агресията от страна на превъзхождащата го сила“. Уговорките не помогнаха. След като напусна канцлерския пост, ГСДП се отказа от неговите позиции. Но тя вече не беше на власт.

Музика, цигари и ясен ум до края

След като напусна канцлерския пост, Хелмут Шмит се оттегли от активния политически живот. Дълго време той бе един от издателите и авторите на ежедневника „Ди Цайт“. По цял свят четеше лекции на икономически и политически теми. И въпреки глухотата, до дълбока старост той продължи да композира и да играе шах.

Той остана верен на принципа си да говори директно без а се интересува от възможните последствия. Именно тази прямота го правеше желан гост във всички политически телевизионни предавания. Такъв ще го запомнят днешните германци: с бастун, а след това и в инвалидна количка, побелял, винаги малко саркастичен спрямо събеседниците си и с неизменната цигара в ръка. /БГНЕС



По БГНЕС