Как танкерът БАДР изплува зад аферата Бобоков-Узунов

Снимка: Maritime.bg

Как танкерът БАДР изплува зад аферата Бобоков-Узунов

Бизнесменът призна, че e лобирал за либийския танкер БАДР в търговски спор за милиони пред Върховния административен съд

09:30 | 23 юни 2020 | Автор: Петър Анастасов 208 17350 Снимка: Maritime.bg

Тайна есемес кореспонденция между президентският секретар по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов и обвиняемия по афера с внос на опасни отпадъци бизнесмен Пламен Бобоков извади на бял свят смущаващи данни за уж независимата съдебна система.

Едри риби под прицел

В петък следобед Специализираната прокуратура разпространи чатове в приложението "Телеграм", намерени в телефона на Пламен Бобоков, от които става известно, че бизнесменът и съветникът на Румен Радев работят в полза на държавната либийска фирма "Либиан Навигейтър" в търговски съдебен спор с българското дружество "Булгаргеомин" за кораба БАДР.

Танкерът бе задържан на пристанището в Бургас с решение на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в края на 2017 г. заради дългогодишен многомилионен дълг на Либия към българската фирма, натрупан още през 80-те години на миналия век. Първоначално Бургаският съд потвърди задържането на кораба заради дълга на либийците от 9,25 милиона долара, но на 2 януари 2019 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени решението. Оттогава танкерът е в акваторията на бургаското пристанище, а съдебният спор между спорещите страни все още не е решен.

Разсекретените есемеси между Пламен Бобоков и Пламен Узунов повдигат редица смущаващи въпроси за независимостта на българската съдебна система. Защото, оказва се, че президентският съветник е разполагал с решението на Върховния административен съд по казуса с танкера БАДР цяла седмица преди магистратите да го публикуват и то да влезе в сила.

На 27 януари 2018 г. Пламен Узунов, който бе и министър на вътрешните работи в служебното правителство на Огнян Герджиков, изпраща на Пламен Бобоков серия от есемеси за бъдещото съдебно решение на ВАС. Последното съобщение на президентския съветник към бизнесмена е копие от все още неподписаното и непубликувано решение на съда. "Това ще е в оригинал", гарантира Пламен Узунов. На 2 януари 2019 г. магистратите от Върховния административен съд отменят решението на съда в Бургас със странен аргумент - морската администрация не е посочила кои точно закони са нарушили либийците, за да се задържи танкерът.

В интервю пред bTV Пламен Бобоков призна за комуникацията си с президентския съветник Пламен Узунов, не скри, че развива петролен бизнес в Либия и че именно по тази причина се е интересувал от "правилното" съдебно решение в полза на арабската страна. Според думите му, нищо страшно не се е случило с това, че Пламен Узунов му е изпратил предварително решението на Върховния административен съд.

Каква е печалбата на Бобоков от бизнеса му с петрол в Либия и стимулирал ли е финансово бизнесменът съдиите от Върховния административен съд, за да "обърнат" делото за кораба БАДР, са въпроси от компетенцията на Специализираната прокуратура. Оттам вече обявиха, че разследват Узунов и Бобоков за търговия с влияние.

Избухналият скандал обаче потвърждава публичната мълва, че важни съдебни решения се взимат не от магистрати, а под давлението на хора, облечени във власт и защитаващи частните интереси на крупни бизнесмени.

Виж още Прокуратурата с нови данни: Пламен Узунов помагал на Бобоков за руснак, либиец и два майбаха

Що се отнася до дълга на Либия към "Булгаргеомин", въз основа на който се стигна до задържането на кораба БАДР на пристанището в Бургас, то казусът е от далечната 1980 г. Тогава България и Либия подписват споразумение за съвместно търсене, проучване и добив на нефт край градовете Гадамеш и Морзук в Южна Либия. Договорът е за срок от 25 години, като според контракта разходите по проучвателната програма са изцяло за сметка на България. Договорката сочи, че България трябва да получи 15% от стойността на добития нефт.

Седмици след подписания договор, българското външнотърговско дружество "Булгаргеомин" стартира работа. В Либия са изпратени десетки инженери и стотици работници. България инвестира $170 милиона за проучвания и за купуването на техника.

В периода 1980-1987 г. българите извършват общо 68 сондажа в Либия, като откритите извлекаеми нефтени и газови залежи и запаси в Гадамеш и Морзук са на стойност 5,8 милиарда долара. Според договора, 15% от откритите залежи остават за България, тоест нефт и газ на стойност 882 милиона долара. Според договора, при открити петролни залежи, либийската страна се задължава да възстанови инвестициите на "Булгаргеомин", които само за нефтените сондажи са в размер на 160 милиона долара.

Отделно от това в периода 1980-1988 г. "Булгаргеомин" сключва три договора с Либия за откриване и извличане на вода в Триполи и други градове на обща стойност 120 милиона долара. Откритата и извлечена вода от либийските находища е с общ дневен капацитет от над 3 милиона кубика.

Виж още ВАС започва вътрешна проверка по комуникацията Узунов - Бобоков

След разпадането на комунистическия строй в България новото демократично време донася и проблемите между Либия и България. Либийците едностранно решават, че сами ще експлоатират откритите от български инженери и с платена от България техника нефтени залежи и спират всички плащания към държавното дружество "Булгаргеомин".

В новата геополитическа ситуация българската държава опитва да намери стратегически партньор, с когото да се споразумее за съвместно завършване на проекта с нефтените находища в Либия или преотстъпване на концесионните права срещу определени условия. България прави два неуспешни опита да преотстъпи концесионните си права - през 1991 г. на канадската компания "Хъски" и през 1992 г. на друг инвеститор от Канада - "Канадиен оксидентал". Либийската страна обаче категорично отказва да допусне договорилите се с България международни компании да експлоатират находищата в Гадамеш и Морзук.

През 1992 г. Либия завежда дела срещу "Булгаргеомин" в Триполи и предявява претенции за 10 милиона долара за нарушение на споразумението между двете страни за нефтените находища. Либийците обаче губят делото. В Либия стартира и друг съдебен процес, заведен от "Булгагеомин" - за дължима от 1982 г. сума от Либия по договор за изкопни работи и водни сондажи с обща дължина 60 000 метра.

На 1 април 1995 г. Първоинстанционният съд в Триполи с председател Салим Фарис осъжда Либия да заплати на българското държавно дружество сумата от 1 138 942 либийски динара заедно със законно установената лихва в размер на 5% годишно до пълното погасяване на задълженията. Девет години по-късно, на 17 февруари 2004 г. Върховният съд в Либия се произнася окончателно по търговското дело, като присъжда обезщетение на "Булгаргеомин".

Виж още Секретарят на президента Пламен Узунов е отведен за разпит

Преди Върховният съд в Либия да се произнесе в полза на българската страна, арабите гонят безцеремонно и незаконно "Булгаргеомин" от Либия. С решение №208 на Генералния народен комитет по икономиката, чрез което се премахна и анулира клонът на българското дружество в Либия, е отнета възможността на държавната фирма да се защитава по правен и съдебен ред на територията на либийската държава.

Вследствие на дългогодишния отказ на Либия да се разплати с "Булгаргеомин", държавното предприятие изпада в несъстоятелност и през 2013 г. България взима решение да обяви за приватизация дружеството. По силата на договор от 2013 г., подписан от синдика на държавното предприятие "Булгаргеомин" ЕАД Христина Иванова Стамова, дружеството е приватизирано, като всички активи, имуществени права, търговска марка и ноу хау на дружеството стават собственост на "Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД.

Според договора за покупко-продажба на предприятието "Булгаргеомин" ЕАД (в несъстоятелност), като съвкупност от вещи и имуществени прави, "Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД придобива вземания от трети лица, сред които и следните вземания от Либия:

4 015 952 либийски динара, представляващи безспорни перфектни вземания от Либия
423 386 либийски динара, представляващи допълнително приети като безспорни вземания
1 785 369 либийски динара, представляващи обезщетение, присъдено в полза на "Булгаргеомин" по дело №729/1992 г.

Важно е да се отбележи, че Либия признава гореописаните дългове към "Булгаргеомин" още на 17 септември 1999 г., когато подписва Протокол на 21-ата сесия на Смесената българо-либийска комисия и официално потвърждава дълга си. Впоследствие либийците подписват и втори документ, чрез който потвърждават вземанията на "Булгаргеомин" - протокол от Второто заседание на постоянната българо-арабска либийска комисия по финансите от 20 април 2001 г.

Виж още Борисов говори с либийския си колега за танкера "Бадр"

На 27 август 2013 г. синдикът на "Булгаргеомин" Христина Стамова изпраща уведомление до Министерството на финансите на Либия, че е сключен договор между "Булгаргеомин" ЕАД и "Булгаргеомин ЛТД" ДЗЗД за продажба на предприятието "Булгаргеомин" ЕАД. Договорът легитимира купувача като правоприемник на всички права и активи, титуляр на които към момента на влизане в сила на договора е "Булгаргеомин" ЕАД.

След приватизацията на "Булгаргеомин" новото ръководство на българското дружество опитва 4 години неуспешно да си събере дълговете от Либия. Все пак на 14 септември 2017 г. се стига до уреждане на част от задълженията на либийската държава, след като е учредена морска ипотека на моторния танкер БАДР в полза на "Булгаргеомин". До този момент корабът БАДР е 100% собственост на регистрираното в Малта търговско дружество "Либиан навигатор лимитид", представлявано от Ахмед Калед Туатии. То пък е 100% собственост на държавната либийска компания General Maritime Transport Company.

Учредената морска ипотека даде възможност на "Булгаргеомин" да поиска задържането на либийския танкер БАДР . На 17 ноември 2017 г. Апелативния съд в град Бургас издава обезпечителна заповед за задържане на кораба при влизането му в български води като форма за обезпечение на натрупаните задължения, описани по-горе. Впоследствие "Булгаргеомин" се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата на дълга. Въз основа на тези документи, съгласно българското законодателство, е образувано изпълнително дело за публична продан на кораба при съдебен изпълнител Тотко Колев в Бургас.

След изтичане на едномесечния срок за публичната продан единственото наддавателно предложение за кораба е подадено от "Булгаргеомин". При отварянето на предложенията присъстват консулът на Либия в България, адвокатът на либийската страна Владимир Владимиров и още двама представители на либийското посолство.

След придобиването на кораба "Бадр", новият легитимен собственик "Булгаргеомин" предприема действия по смяна на флага и регистрирането му като нов корабособственик по съответния надлежен ред. На 13 декември 2018 г. панамските морски власти издават удостоверение за смяна на флага с панамски на кораба "Бадр" с регистриран нов собственик "Булгаргеомин".

Така на 21 декември 2018 г., в присъствието на представители на "Гранична полиция" и държавната изпълнителна агенция "Морска администрация", новият собственик на кораба - "Булгаргеомин", предприема действия по смяна на екипажа. Старият екипаж е сменен доброволно, като им е заплатено обезщетение в размер на 33 252 лева. Всеки член на стария екипаж собственоръчно разписва размера на полученото свое обезщетение.

Очевидно недоволни от решението на съда в Бургас, либийците са задействали лостове за влияние. А за ролята на бизнесмена Пламен Бобоков и съветникът на президента Румен Радев по правни въпроси остава да се произнесат институциите!

ИЗБРАНО